Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Стандарти и регулации
бр. 4, 2019

Наредба Н-18 – там, където добрите намерения водят до абсурди

Промените в нормативния акт вече са факт, но те не отговарят на нуждите на бизнеса и стопират въвеждането на иновации

от , 13 май 2019 0 508 прочитания,
Мария Динкова 
 

В днешно време регулациите следват бурното развитие на технологиите и това е факт, от който не може да се избяга. Нормативната уредба е принудена непрекъснато да наваксва и някак все се оказва недостатъчно всеобхватна и изчерпателна, за да отговори на нуждите на обществото, гражданите и бизнеса. А дори в даден момент тя да е достигнала необходимото ниво на завършеност, много бързо отново се оказва някъде назад спрямо последните и най-нови иновации. Изглежда, че този безкраен цикъл ще продължава още дълго време, преди да се намери дългосрочно и универсално решение от юридическа гледна точка. По-важното обаче е, че промените вече са стартирали и като че ли най-добрата стратегия за момента е те да не бъдат спирани.

Един от особено интересните скорошни примери за изоставането на регулациите са промените в Наредба № Н-18, която засяга регистрацията и отчитането на продажбите чрез фискални устройства в търговските обекти, поставя изисквания към софтуерите за управлението им и към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Преработката на текста стартира заради необходимостта да се разреши проблемът с избягването на данъчно облагане, особено от търговците на дребно. Оказва се обаче, че мерките, които се планират и въвеждат, не съвпадат с реалната ситуация на българския пазар. Новата регулация не само пречи на нормалното функциониране на бизнеса, но и стопира иновациите и цялостния напредък на икономиката на страната.

От НАП се фокусираха върху необходимостта да затегнат контрола върху търговците, които продават на крайни клиенти. Така че това е секторът, който наредбата обхвана, това е и най-масовият сектор, който през последните години силно се промени. И ако преди 4 години се използваха голямо количество само касови апарати, то в момента може би едва 20% от търговците не използват никакъв софтуер, който да им помага да управляват отношенията с клиентите си и който съответно да е свързан с касов апарат. Също така само малка част от тях нямат онлайн магазин, който отново да е свързан с плащания в брой или с кредитна карта. Добрата новина е, че българският бизнес е модерен. Това, което ни притеснява, е свързано с начина, по който се подхожда към това какво е софтуер за управление на продажбите в търговските обект (СУПТО), какви са изискванията към него и как трябва те да се изпълнят“, коментира Ясен Танев от Българската асоциация за развитие на бизнес софтуер.

Обсъждането на наредбата между бизнеса и Националната агенция по приходите (НАП) започна още през лятото на миналата година с идеята да се оценят ефектът и целите на текста. Един от основните резултатите от тези разговори е удължаването на срока за спазването на новите разпоредби по отношение на софтуера до 30 септември 2019. „Бизнесът изцяло зависи от софтуер, но софтуерът трябва да се създаде, изпита и изтества, а това не става за един ден. И след 8 месеца разговори НАП осъзнаха, че софтуерът е основен елемент в обслужването на крайните клиенти, и съответно се наложи сроковете да бъдат променени експресно“, уточнява Танев.

За да прочетете цялата статия, е нужен абонамент.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов