Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии
бр. 7, 2007

Виртуалното бойно поле – с ключова роля в различни аспекти на военното обучение

Благодарение на развитието на информационните технологии “виртуалното” възпроизвеждане на действителна бойна обстановка е по-реалистично отвсякога. И макар че нищо не може да замени истинското учение, предимствата на модерния тип обучение стават все по-очевидни, а използването на различни типове бойни симулатори – на практика неизбежно.

от , 12 юли 2007 2 8583 прочитания,
Страница 1 от 3

Антон Арсенов

Различните тренировъчни приспособления и симулатори съвсем не са нова идея. Някои от тях като например квинтенът - въртящият се манекен за тренировки преди турнирните боеве с копия - датират от векове. По-модерните устройства за обучаване на шофьори, водачи на бойни машини или самолети също са нещо, което се използва в армиите от десетилетия. В сравнение с модерните системи за военни симулации обаче, те са буквално първобитни. Защото бързото развитие на компютърните технологии през последните десетина години направи възможно “проиграването” на почти всички фази на бойните действия и възпитаването на професионални войнишки и командирски умения, почти съизмерими с тези на ветераните, участвали в поне няколко истиснки битки. Любопитното е, че тази технологична революция идва тъкмо навреме – в период, когато съкращаването на военните разходи, въоръжените сили и армейските бюджети сериозно ограничава възможностите за създаване и поддържане на ефективна армия.

Ограничения + съкращения = повече симулации
Тенденциите, които провокират все по-широкото използване на технологии за военни симулации, се наблюдават не само в много от страните от западния алианс - те със сигурност са добре познати и на българските офицери. Съкращенията на бюджетите намаляват броя на летателните часове за пилотите, ограничават броя на планираните “излизания” и учения на бронираната техника и “затварят” полигони. Кампаниите в защита на околната среда и социално-икономическите интереси на гражданите, които са основен лайтмотив в политиката на ЕС през последните години, вече започват да се отразяват на възможностите на армиите от НАТО. Това на практика изключва възможността за провеждане на широкомащабните военни учения при “обстановка, максимално близка до бойната”, каквито имаше по времената на Варшавския договор.
Всичко изброено неизбежно се отразява на боеспособността и на условията за обучение на армейския персонал, въпреки променения акцент във военните доктрини, който днес изисква по-малко ресурси, тъй като е насочен предимно към “мироопазване”, “спасителни операции”, “противодействие на природни бедствия и терористични атаки” и пр. Проблемът е, че всички тези операции до голяма степен се обезсмислят, ако не завършат с бърз и безусловен успех. Това пък налага необходимостта съвременните армии както в НАТО, така и у нас, да са отлично обучени, гъвкави и високоефективни, независимо от конкретното естество на поставените задачи.
При това положение противоречието между желано и постижимо изглежда трудно преодолимо, но за щастие има и решение – военните симулации. Въпреки че повечето от тях също изискват сериозна инвестиция на материален и интелектуален ресурс, напоследък системите за симулация играят ключова роля в почти всеки аспект на военното обучение – най-вече защото излизат много по-евтино в дългосрочен план. А ето накратко и няколко реализирани в практиката идеи за основните начини, по които днешните технологии могат да помогнат за изграждането на една по-модерна и по-боеспособна армия.

“Платформени” симулации
Военновъздушните сили бяха сред първите, които откриха потенциала на тренировъчните симулатори – още по времето на Световните войни, когато въпросните приспособления са се използвали главно за тренировка на реакциите на пилотите, за “опознаване” на контролните уреди и отработване на аварийни ситуации.
Така беше до към 70-те години на миналия век, когато компютърните технологии започнаха да дават своя принос и модернизираха полетните симулатори. Стана възможно да се тренират и действия като излитане, кацане и различни маневри. Този тип машини, познати и на българската армия, си и имат и своите недостатъци. Освен че са скъпи, на тях и им липсва и гъвкавост, тъй като не могат да симулират добре терен и участие на други самолети за отработване на въздушни битки и екипни маневри.
За щастие, с развитието на компютрите технологиите за визуализация през последните 20-тина години, това също се промени.
1 23

КОМЕНТАРИ ОТ  

КОМЕНТАРИ

 
ИВАН
  
15:09, 22 януари 2010 # 1
NO AVATAR
(B rel="nofollow" )
 
Анонимен
  
15:13, 22 януари 2010 # 2
NO AVATAR
(b rel="nofollow" eer)
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Виртуалното бойно поле – с ключова роля в различни аспекти на военното обучение"



    

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов