Стефан Марков

Всъщност за да могат бизнесът и ИТ да работят успешно заедно са необходими 2 предпоставки - ИТ трябва да отговаря на нуждите и развитието на бизнеса, но обратното също трябва да е вярно. Дали бизнесът създава нови ИТ или новите ИТ технологии създават бизнеса е въпрос, който до голяма степен напомня въпроса за яйцето или кокошката. Защото разработването на нови ИТ технологии и създаването на реални продукти от тях обикновено е насочено към удовлетворяване на определена бизнес нужда, което пък в значителна степен създава нови бизнес възможности. От своя страна посоката на развитие на бизнеса, глобалните и локални тенденции, нуждите на бизнеса водят до създаването на нови технологии, които да отговорят на тях, по този начин превръщайки бизнеса в двигател на ИТ технологиите.

Важен е крайният резултат

За мен лично не е толкова важно кое в конкретен случай е било водещо, а по-скоро крайният резултат – а именно че интеграцията на бизнеса и ИТ е двустранен процес, и както ИТ трябва да отговаря на тенденциите в бизнеса, така и бизнесът трябва да отговаря на тенденциите в ИТ.

Нека разгледаме два реални примера, когато бизнесът е можел да следва или не новите възможности на ИТ и да анализираме резултатите, до които това би довело.

Пример №1

Една компания планира да интегрира няколко информационни системи. Напрактика фирмата ползваше ERP система и предвиждаше да я обедини с оперативна система за отчитане на състоянието на един от обектите й. Първоначалната идея бе всички оперативни данни да се обменят между системите или с автоматичен импорт, или като системата директно записва информация в определени таблици в ERP системата, така че данните да се отразяват почти в реално време в нея. Впоследствие трябваше да се разработят интерфейси и средства за анализ и визуализация на тези данни, така че те да могат да се интегрират по някакъв начин с останалата част от системата.

Макар че такава интеграция е напълно технически възможна, тя не е особено лесна и евтина. Същевременно от гледна точка на крайния резултат, ERP системата щеше да работи с типове данни, които не са подходящи за начина, по който е структурирана, нито за отчетите, за които е създадена. В крайна сметка бе избран правилния подход, в който оперативните данни се съхраняват в отделна база данни, която е специално проектирана за това и която може да генерира съответните необходими отчети. Връзката между двете системи бе изградена на по-високо, агрегирано ниво и по подходящ начин, свързвайки оперативните резултати с финансовите данни в ERP.

В този случай, независимо че първоначалната идея на звучеше много добре на бизнес потребителите, в крайна сметка се оказа, че финансовите и технологични калкулации са срещу нея и е далеч по-лесно тя да се реализира по друга схема, променяйки начина на работа в известна степен, но добавяйки значителни предимства – спестени разходи, ефективност, по-евтина поддръжка, по-лесна разработка на нови оперативни отчети, по-малки обеми данни и др. Обратното решение щеше да бъде много по-скъпо и трудно за поддръжка, а бизнес ефектът от него щеше да е минимален.

Пример №2

В този случай става дума за компания, планираща значителна вътрешна реорганизация – преместване на офиси, преструктуриране на позициите, промяна на складови площи и др. Фирматата разполагаше с ERP система, обхващаща основната част от дейността и.

Промяната на локации не е лесна задача ако трябва да се направи без значително прекъсване на дейността. Част от проблемите са преместването на сървърите, преместването на телефонните линии, включването на новите точки към мрежата, работата на потребителите в локациите и офисите, и др. А когато всичко това трябва да стане бързо и преместването е в зависимост от голям брой други фактори, нещата стават още по-сложни.