Академик Петър Кендеров има особени заслуги за развитието и подготовката на млади математици и информатици и утвърждаването на школа за тях в България. Завършил е Механо-математическия факултет на Московския държавен университет. От 1970 г. Работи в Българската академия на науките - първо като научен сътрудник в Института по математика при БАН, a по-късно като професор в същия институт. За член-кореспондент на БАН е избран през 1985 г., а десет години по-късно вече е действителен член на академията. През 2000 г. е избран за старши вице-президент на Световната федерация по математически състезания (WFNMC), през 2002 г. - за член на Изпълнителния комитет на Международната комисия по математическо образование от Общото събрание на Световния математически съюз. Безспорен е приносът му в създаването и утвърждаването на националните и международни олимпиади по математика и информатика, като постоянно действаща школа за развитие на младите таланти. През 1989 г. той е председател на Организационния комитет и на журито на Първата международна олимпиада по информатика за ученици от средните училища. По негова инициатива през 1995 г. е учредена и ежегодно се връчва награда за учители с най-голям принос в откриването и развитието на таланта на учениците в България по математика, информатика, физика, химия и биология. Той е сред инициаторите на учредения през 2000 г. Ученически институт по математика и информатика.

Акад. Кендеров, какво ви мотивира да подкрепяте развитието на младите ИТ специалисти в България?

С информатиката съм свързан по няколко линии. Първо, занимавам се с оптимизация, с изследване на операциите и конкретните задачи, които се решават в тази област на науката. Същевременно по един друг начин съм свързан с информатиката и съм много горд, че през 1989 г. България организира първата световна олимпиада по информатика за ученици, а през 1987 г. - първото международно състезание по инфирматика за ученици. Това стана възможно, защото в България вече имахме опит в провеждане на състезания. Децата вече бяха започнали да учат информатика, искаха да се състезават, искаха да развият способностите си.
Компютрите откриха допълнителни възможности за изява на младите хора. Чрез информатиката на младите хора се предоставиха много стълбички, по които те могат да се изкачват. Кой до къде ще стигне, зависи от него самия, от способностите му, от мотивацията му. Но важното е тези стълбички да ги има. По тях някои ще отидат на работа в чужбина. Много хора възприемат това като катастрофа. И на мен ми е болно, че нашите най-добри умове не могат да се реализират в България. Но нека да си дадем сметка, че дори и отвън те могат да допринасят по един или друг начин за страната.
Ще ви дам и друг пример. Двайсет години по-късно (през тази година) олимпиадата по информатика пак беше проведена в България - в Пловдив. Да бъдем домакини на това голямо състезание е значителен успех. Защо го постигнахме? Защото имаме морално основание да поискаме олимпиадата да се проведе у нас - ние сме я започнали.
В областта на информатиката имаме с каво да се гордеем. Погрешно да си мислим, че ето Джон Атаносв е бил българин, но е живял в САЩ. Какво лошо има в това? САЩ са били готови за идеята за компютъра. По онова време в България никой не е мислил по този въпрос. По-нататък имаме много добри учени и преподаватели в областта на информационните технологии.