От гледна точка на микроикономиката и икономиката на технологичното развитие, нещата придобиват друг привкус, когато човек включи развитието на технологиите в стандартната икономическа картина. Защото еднократната изработка на една технология гарантира моментните нужди на хората, но не гарантира развитието на технологията в бъдеще и удовлетворяването на утрешните потребности. Ето защо когато се анализират стандартните микроикономически модели, пречупени през идеята на технологичното развитие се оказва, че не оценяваният като оптимален за икономиката модел на съвършената конкуренция (голям брой конкурентни фирми на пазара) е най-добър за обществото, а олигополът (малък брой фирми на пазара). Моментната неефективност спрямо съвършената конкуренция се компенсира от възможността за технологично развитие, която иначе не може да се извърши при разходно оптимизирания модел на съвършена конкуренция - или поне така се предполагаше.

Само допреди няколко години масово се считаше, че безплатен софтуер (доколкото софтуерът с отворен код е такъв) не може да има достатъчни за сериозните бизнес организации качество и надеждност. Някои фирми дори имаха и дори все още имат формално правило да не използват никакъв софтуер с отворен код.
Все пак днес е налице голям обем софтуер с отворен код, който обикновено може да се използва безплатно и който е не само отлично написан, но и се развива във времето, разширявайки функционалността и надеждността си. Това напрактика дава възможност за неограничената му употреба от обществото, като поне към момента изглежда липсата на преки приходи по никакъв начин не забавя процеса на развитието на технологиите - някак странно разработката на софтуер се насочва оптимално за обществото, без за това да се изисква изричната намеса на държавата.

В условия на икономически проблеми естествен е въпросът може ли да се оптимизират разходи, използвайки софтуер с отворен код вместо по-скъпи, платени решения. Въпросът има няколко аспекта и един от най-важните е какво всъщност е дали наистина това е безплатен софтуер.
Както коментирах преди няколко броя, когато се прави оценка на проект, смислено е да се търси общата цена на притежание (TCO), а не само преките разходи, свързани с конкретната инвестиция. От гледната точка на TCO, разходите за даден софтуер биха били всички разходи, които фирмата предприема за употребата му. Това включва цената на самия софтуер, за обучението, за евентуалните допълнителни хардуерни и други изисквания, поддръжката и развитието на решението, интеграцията му с другите системи ако има нужда, и т.н.
Цената е едната страна на въпроса, но софтуерът предлага и някаква функционалност, поради която се използва. Ето защо следващият фактор, който следва да се разгледа е функционалността, надеждността и начина на работа на приложението, които също трябва да са подходящи за съответната организация. В средите на разработчиците периодично се появяват хапливи коментари по въпроса кой софтуер е по-добре написан. Привържениците на затворения код смятат, че той е по-добър защото се създава от професионалисти по съответните технологични стандарти.