“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини »“ в отбраната
бр. 7, 2010

—труктура на военна  »—, осигур€ваща мрежова свързаност

от , 13 юли 2010 0 3170 прочитани€,
¬недр€ването на съвременни информационни и комуникационни технологии в Ѕј се очертава като трайна тенденци€ в търсенето на възможности за повишаване на ефективността и усъвършенстване на действи€та на войските. —ъществен елемент, оказващ вли€ние на тази ефективност е управлението, а системата за управление винаги е била наситена със средства за автоматизаци€.

¬секи военачалник се стреми да узнае силата и намерени€та на противника както в по-гол€ма степен, така и за по-кратко време. ƒобре изградената и устойчиво функционираща система за управление, предостав€ща обобщена, навременна и защитена информаци€ чрез  омуникационно-информационната система ( »—), гарантира ефективна победа независимо от численото съотношение в жива сила и техника на противосто€щите страни.

¬ историческа перспектива
¬ средата на 19 век най-високата скорост за предаване на информаци€ по телеграф е била 30 думи в минута, а в отбраната на територи€ от 10 кв.км. са участвали 40000 войника. ѕо време на ¬тората световна война по телеграф са предавани средно 66 думи в минута, а за отбраната на същата територи€ са били необходими 360 войника. ѕрез 1991 г. по време на операци€ "ѕустинна бур€" по компютърните мрежи на бойното поле са предавани 192000 думи в минута, а на същата територи€ са действали 23 войника.
ѕрогнозите на редица експерти във военна област сочат достигането в най-близко бъдеще на скорости от 1,5 млрд. думи в минута и необходимост от 2 войника за действие на територи€ от 10 кв. км.

ѕрез 2003 г. в хода на операци€ "Ўок и ужас" на пръв поглед всичко изглежда, както през 1991 г. ѕознатите танкове, Ѕћѕ, изтребители, разузнавателни самолети и крилати ракети. Ќо пром€на има и т€ е в новата концепци€ за мрежово – свързани бойни действи€, както и реализаци€та в действие на новото пон€тие, по€вило се след анализите на войната от 1991 г. – „»нформационна операци€”. ¬ойските на коалици€та влизат в бой без предварително уточнени разузнавателни данни за целите и без детайлна планировка на доставките. » въпреки разтегната стотици километри комуникационна система, необходимата информаци€ и доставка пристига на точното м€сто в точното време. ¬ арсенала на провежданата бойна операци€, в рамките на нейните времеви и пространствени параметри се по€виха спътници шпиони, миниатюрни безпилотни разузнавателни апарати, различаващи обекти на бойното поле по-малки от метър, свръх-мощни суперкомпютри, способни своевременно да анализират и оцен€ват обстановката, помагайки на командирите да вземат бързи и оптимални решени€.
ѕо€ви се и нов вид оперативно оръжие – компютърните вируси, способни да проникнат в  »— на противника и да парализират нейното функциониране.  ачествената пром€на във възможностите на въоръжените сили се дължи преди всичко на съчетанието на информационните технологии и високо точните оръжи€. »нтегрирането на тези две системи доведе до тази качествена пром€на, определена като пон€тието - системи Command, Control, Communications, Computers and Intelligence (C4I). Ќаред с безспорните им преимущества, на все по-преден план излиза нова заплаха – зависимостта на човешки€ фактор от технологиите и гол€мото усъвършенстване на оръжи€та за водене на информационни операции.

 

 


—ъщността на мрежовата архитектура
“€ се очертава при разкриване на противоречи€та и взаимовръзките между структурите на системата за управление (с участващ човешки фактор) и структурите на  »—. “ова е обусловено от регламентираната в една или друга степен йерархи€ на системата за управление във ¬ъоръжените сили (¬—) и развитието на структурите на  »—, съответстващо на развитието на технологиите. ÷елта на такъв анализ е във формулирането на тенденциите за развитието на военните  »—. “акива са:
- многократно увеличаване на предоставената информаци€;
- високо ниво на взаимодействие между различни системи;
- възможност за нейерархичен обмен на информаци€;
- многократно съкращаване на цикъла за вземане на решение и управление;
- висока ефективност в използването на въоръжените формировани€.
„есто прилаган способ е изграждането на припокриващи се структури, където структурата на  »— съответства на веригата за управление (фиг.1.) “ози вид съответствие от чисто военна гледна точка е оправдан само в случаите когато отговорност за протичане на информаци€та между органите за управление имат подчинени или поддържани формировани€.
ƒиректните мрежи за командване имат съществен недостатък поради факта, че елементите на  »—, които ги осигур€ват са развърнати на пунктовете за управление (ѕ”). “ака те изпълн€ват две роли – на елементи на  »— и елемент от ѕ”, който е тактически елемент. “ези две роли са в конфликт през повечето време при бойно използване на формировани€та.
–азполагането на комуникационното оборудване във възли - елементи на ѕ”, сковава мобилността и повишава у€звимостта. —ъщо така, вс€ко движение на ѕ” или пораз€ване на мрежата, причин€ва непропорционално разпадане на комуникациите. Ќапример, ако пропаднат комуникациите на междинно ниво, н€ма механизъм за комуникаци€ през инстанци€. 

ƒо известна степен гореспоменатите трудности се решават чрез изместване на комуникациите от командната верига (фиг.2). „рез създаване на физически обособени места за комуникационни центрове (изнесени възли), свързването на ѕ” става чрез комуникаци€, като се постига отдел€не на тактическата и комуникационната рол€ на възела ( »¬) и ѕ”. ¬ резултат на това отдел€не, системата за управление и  »— биха могли да се планират с по-висока степен на независимост, въпреки че ѕ” все още е принуден да е в близост до сво€ комуникационен център.
—ледващата логическа стъпка е към повишаване надеждността на мрежата чрез използване на дублиращ  »¬. “ази стъпка осигур€ва комуникации на ѕ” дори и при разрушаване или преместване на един от възлите. “огава мрежата би могла да бъде преконфигурирана без разстройване на комуникациите, като по този начин се повишава нейната надеждност (фиг.3). 

¬тори€т  »¬ позвол€ва на ѕ” да се премести, използвайки така наречени€ процес „стъпка по стъпка”, при който част от щаба се развръща на ново м€сто с един от  »¬, като доразвръща и създава комуникации със другата половина от щаба (намиращ се на първото местоположение), като същевременно осигур€ва и поддържа комуникации със старши€ щаб и с подчинените щабове. ≈два тогава командването се премества на новото м€сто, а останалата част от щаба заедно с комуникационни€ център се преместват в нов район.
—ъвременните комуникационно-информационни системи са развърнати като мрежи с решетъчна структура. «оната на мрежата представл€ва решетка (или клетка) на включени ќ »¬ (ќпорни  »¬), развърнати с цел да осигур€ват покритие в ц€лата зона на операци€та. ¬ъзлите са свързани помежду си чрез традиционна преносна среда – многоканална радиорелейна мрежа в ” ¬ диапазона или многоканални кабелни линии. ѕ” и щаба се свързват към най-близки€ възел чрез комуникаци€ и тогава получава достъп до друг ѕ” или щаб, който е свързан по същи€ начин в мрежата фиг.4.

ќсновно предимство на тази мрежова топологи€ е способността за автоматично справ€не с натоварването и маршрутизирането, което води до гол€мо бързодействие и устойчивост. ¬ъзлите могат бързо да се преместват с цел преконфигуриране на мрежата, в зависимост от оперативната и тактическата ситуаци€.  омандирите не са ограничени от дължината на комуникационните линии и могат да се развръщат според тактическата ситуаци€, но с ограничението, че ѕ” тр€бва да се свържат поне към един ќ »¬.
ќчевидно недостатъците в зоната на комуникационната мрежа са в гол€мото количество на средства и агрегати, необходими за изграждането на повече възли. “ози недостатък е доста тежък, но така се постига повишаване на гъвкавостта, надеждността, устойчивостта и на възможностите, осигур€вани от изградената  »—.

¬ резултат на направени€ анализ на военните  »— можем да определим, че основните структури се свеждат до два типа – ерахична (дървовидна) и мрежова (mesh). ѕрилагайки към тези структури изисквани€та определ€щи мрежовата свързаност като: възможност за нейерархичен обмен на информаци€; многократно съкращаване на цикъла за вземане на решение и управление; висока ефективност в използването на въоръжените формировани€, можем да формулираме и сравним за двете структури времезакъснението, степента на грешка и устойчивостта на  »— (фиг.6).

—тепента на грешка и времезакъснението е правопропорционално на бро€т на възлите през които преминава информаци€та с участие на човешки фактор, т.е. това са възли на пунктовете за управление, където информаци€та се обработва и се регламентира от длъжностни лица нейното препредаване. «атова при йерархичните структури се получава

ќчевиден е факта, че при мрежови структури път€ на информаци€та и бро€ на критичните възли е много по–малък. ўо се отнас€ до изграждането на паралелни структури, в съвременните  »— това се постига чрез изграждане на мрежата от елементи с качества на възли вградени в бойните единици. “ака например в публикаци€ на RAIND - „Network-Centric Operations Case Study” - условие за постигане на мрежова свързаност е повече от 75% от подвижните средства на бойното поле, да са включени в изграждането на мрежата, осигур€вайки необходимата свързаност съответстваща на съвременните изисквани€ на управлението.

»зползвани източници.
http://www.artechhouse.com/GetBLOB.asp?Name=Ryan-Frater323-ch04.pdf
http://www.rand.org/pubs/monographs/2005/RAND_MG267-1.pdf

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ | ƒеклараци€ за поверителност | ѕолитика за бисквитки |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов