В миналото данните се възприемаха като величина, която се характеризира единствено с определено обем – MB или GB. Основната задача тогава беше да се осигури място за тяхното съхранение и при нужда достъп до тях. С течение на времето компаниите осъзнаха важността на данните и започнаха да ги разглеждат като актив. Нарастването на обема от данни, както и повишаването на изискванията по отношение на наличността и скоростта на достъпа до тях беше съпроводено с утвърждаването на редица технологични и архитектурни решения за тяхното съхранение, защита и управление. Този процес доведе до появата на много нови и успешни компании специализирани в изграждането на решения за съхранение на данни (EMC, NetApp и др.), както и до големи инвестиции от страна на самите клиенти. Днес сме свидетели на разцвета и надпреварата на цяла една индустрия предлагаща интересни подходи за съхранението и управлението на този все по-ценен актив - данните. 

Според изследване на EMC, днес всеки жител на нашата планетa генерира около 8 GB информация на година. През 2020 г. цифровата следа или обема данни, който ще бъде генериран от всеки индивид вече ще е 130 TB. Освен че обемът на данните в световен мащаб нараства експоненциално, целите пред хардуерните и софтуерните компании предлагащи решения за съхранение и управление на данни в някаква степен се разминават. Докато хардуерните компании като EMC, NetApp, IBM, HP са фокусирани в посока увеличаване на скоростта, капацитета и надеждността на своите хардуерни решения, то софтуерните компании като Oracle, Microsoft и др. залагат предимно на развитие на функционалността. Тези тенденции, макар и доста обобщени и опростени, ясно илюстрират необходимостта от интеграция на системно ниво между хардуерните и софтуерни компоненти, която се явява определяща за производителността и ефективността на системите за управление на бази данни. Въпросът тук е защо точно този толкова критичен свързващ  компонент - системната интеграция между софтуер и хардуер за управлението на бази данни е останал толкова дълго време извън полезрението на големите играчи и на практика се решава от ИТ екипите в клиентските огранизации, които често нямат ресурс за това.

До скоро на пазара имаше две компании, които предлагаха цялостно интегрирано решение за управление на големи обеми от данни - Teradata и Netezza. Тези решения във формат на appliance (комбинация от хардуер и специализиран софтуер за него) намериха своята пазарна ниша, предлагайки интересен подход при работата със специализирани за системи от типа DHW (хранилища за данни). Очевидните им технологични предимства обаче не бяха приети толкова масово от широката публика, поради необходимостта от миграция на данните от съществуващите "стандартни" платформи като Oracle, DB2, MS SQL към специализирано затворено решение и невъзможността за интеграция с останалите системи.

Другият основен играч на пазара, Oracle се насочи към реализацията на една малко по-различна и според мен печеливша концепция. Тяхната лидерска позиция в областта на системите на управление на бази данни, както и разработките в областта на RAC  и Grid Computing технологиите бяха основата, върху която бе изградена платформата Exadata. Тя представлява специално проектиран комплекс от хардуерни устройства (сървъри, дискова система и комуникационна среда между тях) изграден и реализиран според специфичния начин на функциониране на системата за управление на бази данни на Oracle. Платформата всъщност е проектирана според изискванията на софтуера на базата данни а не обратно. Последната версия има огромната изчислителна мощ - 128 CPU Cores и 2 TB RAM на сървърите за бази данни, 168 CPU Cores за сторидж обработка (или общо около 296 ядра!), 5,3TB Smart Flash Cache за кеширане на междинни резултати и дискове с общ обем 150 TB с възможност за допълнителна компресия на данни до 15х - всичко това събрано в един стандартен 42' шкаф! 

Подобна платформа представлява отлично средство за консолидация на съществуващи системи, още повече че наличните Oracle лицензи могат да бъдат прехвърлени към нея, което би намалило крайната и цена в проекти по консолидация. Според данни публикувани от Oracle, производителността на системата при нормална работа (изпълнение на различни SQL заявки) е в пъти по-висока в сравнение с конвенционалните решение. Тези резултати бих могъл да потвърдя и лично в следствие на тестовете, които имахме възможност да проведем в участието ни като бета тестери преди продукта да бъде официално анонсиран и в последствие в работата на Exadata в продукционна среда. Всъщност идеята на Oracle Exadata, е да адресира точно проблемите свързани с интеграцията на различните хардуерни модули и да предложи готов, тестван и преоразмерен модул изчислителна мощ, специализиран за оптималното функциониране на Oracle бази данни. В този смисъл може да се каже, че архитектурата на самият хардуер е изградена около функционалността на софтуера. Този принципно нов подход е и основното конкурентно предимство на Exadata пред останалите платформи. Тук хардуерът е достатъчно интелигентен за да знае как функционира базата данни, а също така е разпределен на различни нива, така че реално работата с най-бавния компонент дисковете е сведена до минимум. 

От опита ми с имплементирането и последващото опериране на платформата Exadata в продукционна среда мога да споделя че резултатите по отношение на бързодействие при обработката на големи обеми от данни са наистина впечатляващи. Разбира се налице са и някои специфични проблеми по инсталацията и последващи ъпгрейди на конфигурацията към нови версии, който нашият екип от отлични специалисти решаваше в процеса на миграция.

Концептуално такъв тип решение има доста предимства в контекста на оптимизацията и консолидацията на системи за управление на бази данни, но също има и доста предварителни изисквания на които системата кандидат за миграция трябва да отговаря. Няма да навлизаме в детайли а по скоро ще очертаем насоките как подобно решение би ни помогнало за оптимизиране ИТ инфраструктурата. 

Всъщност една пълна конфигурация на Oracle Exadata е в състояние да подмени ресурсите на цял един изчислителен център с машини за съхранение и управление на данни, но друг е въпроса дали е разумно да се носят всички яйца в една кошница.

Основен момент при тази концепция е че тя залага на модулното скалиране. Какво означава това? Инженерите от Oracle предварително са тествали и оразмерили стандартизиран блок от ИТ ресурси (процесори, памет, комуникация и диск), който може да бъде разширяван с нарастване на нуждите. Това на практика значително опростява управлението на ИТ средата, като при нужда просто се добавя необходимото количество предварително оразмерени ИТ ресурси. Това от своя страна предполага и значително по-лесно управление на подобни системи. Според Oracle с един единствен файл ще може да бъде обновяван едновременно и софтуера и хардуера на Exadata, без да се налага да бъде прекъсвана работата на системата. Това звучи доста революционно, като се има в предвид че огромната част от времето за профилактика, през което системите не са достъпни е свързано именно с обновяването на версии на софтуера и фърмуера на различните компоненти на ИТ инфраструктурата.

Няколко са основните причини, поради който може да се счита че подобни системи ще са във фокуса на прожекторите през следващите години.

Основните предимства са свързани с:

- по-висока изчислителна плътност водеща до по-ниски разходи

- възможност за консолидиране на много приложения

- един доставчик на хардуер и софтуер (това всъщност може да бъде разгледано и като недостатък в зависимост от контекста, но при всички случаи предимство е, че при възникване на проблеми вече няма да е възможно топката да бъде прехвърляна между различните доставчици)

- модулен принцип - системи изградени на базара на стандартни предварително оразмерени модули

- максимално бързодействие, което се постига от приспособяването на хардуера към софтуера

Разбира се на този етап има и някой съображения, които не трябва да бъдат пренебрегвани:

- прекаленото централизиране ще направи компанията твърде зависима от една единствена атхитектура

- проблем с компонент на софтуера или хардуера потенциално би се отразил на всички системи разположени върху подобна платформа (независимо че съществуват механизми за ранна диагностика и изолиране)

- зрелостта на утвърждаването на технологията

Бъдещето е открито пред подобни специализирани системи и от гледна точка на факта, че традиционно силните производители на системи за съхранение на данни като IBM и EMC също работят в тази посока. IBM преди време закупи Netezza, компания която Oracle разпозна като свой основен конкурент за продукта Exadata. Наскоро EMC също придоби компания, разработваща технологии в тази насока за да може да предложи адекватна продуктова линия и да запази и разшири своите позиции.

В заключение бих искал да споделя, че компании гиганти като IBM,  Oracle и др. имат не само технологичния ресурс, но и портфолио от хардуерни и софтуерни системи, което е предпоставка в най-скоро време да видим цялостно интегрирано вертикално решение за обслужване на големите корпорации под един бранд от сториджа, пред сървъра и комуникационната среда, операционната система, базите данни до самото приложение. Това за жалост ще направи големите още по-големи а клиентите още по-зависими от тях с стремежа си да намаляват разходи и да търсят по-висока ефективност.