Транспортът е ключов фактор за своевременно преодоляване на последствията от световната икономическа криза. У нас прогресът в железопътния сектор е свързан с развитието на националната инфраструктура и оптимизиране на дейността на националния железопътен превозвач фирма „Холгинг БДЖ” ЕАД. За оцеляване и запазване на конкурентноспособността на фирмата е необходимо своевременно обновяване и адаптиране на бизнес модели и процеси към динамично променящи се характеристики на транспортните  пазари и регулаторни изисквания, касаещи глобалната европейска ж.п. мрежа. Ефективен инструментариум за постигане на тези цели е:

- Организационно преструктуриране.

- Осигуряване на финансови инвестиции за закупуване и въвеждане в експлоатация на нови превозни средства.

- Използване на съвременни методи и технологии за постигане на устойчива ефективност на управление. 
 

Управлението на ефективността е системен подход за усъвършенстване чрез индентифициране на стратегическите цели; събиране, анализиране, изпълнение и отчитане на данни; оценка  на ефективността и използване на информацията за устойчево повишаване на резултататите от дейността на фирмата. 

Ползите от прилагане на тази методология позната, като планиране—изпълнение-проверка-действие (Plan-Do-Check-Act, PDCA) са:

- Управлението се основава на постигане на резултати заложени в стратегическите цели, а не количествено отчитане на дейностите ( от типа т/км и др.).

- Адекватно измерване и оценяване на бизнес процеси и дейности свързани с предоставяне на транспортната услуга. Наблюдението и контролът се превръщат в ефективен механизъм за постигане на бизнес целите на фирмата.

По принцип всяка организация, всяко ръководство при наличие на финансов и човешки ресурс би се стремяло да реализира модела PDCA. В железопътните предприятия практическата реализация на този подход е свързана с организацията и дейността на Железопътната статистика. 

Имайки предвид особеностите на железопътния отрасъл и специфичния характер на транспортните процеси, задача на Железопътната статистика е да измери структурата, връзките и работата на стопанските обекти. В разработката на своите методи за събиране, обработка и анализ на  информация транспортната статистика се опира върху специални железопътни дисциплини и върху постиженията на общата теория на статистиката. Своеобразието  на прилаганите методи на отчитане са определили три основни вида отчетност: 

1. Оперативна отчетност (ОпО) – касае информация относно организиране и изпълнение на текущата работа свързана с дейността на експлоатационните структури.  Характерно за този вид отчетност е събиране на сведения посредством телефон и телекс. 

2. Счетоводна отчетност (СчО) – отчитане на приходите и разходите на финансовите средства

3. Статистическа отчетност (СтО) – представлява статистическо документално отчитане. Служи за целите на маркетинга, планирането, финансирането  и за проучване  на закономерностите характеризиращи състоянието и дейността на фирмата. Отличава се от оперативното отчитане по своята системност и от счетоводното по особеността на масовия подход към наблядаваните явления. СтО изучава транспортния процес в неговите масови проявления, за които е характерен законът на големите числа; същността на последния се заключава в това, че закономерностите на процеса изпъкват толкова  по-ясно, колкото повече се увеличава броя на наблюденията.

Оптимизиране на дейностите във връзка Статистика за превоз на товари и пътници, Експлоатационна статистика, Статистика на труда и на работната заплата, Отчитане и статистика на основните фондове и техническо състояние на жп транспорт и др. са предпоставка за постигане на ефективно управление. С развитие на научната област Телематика, железопътната отчетност и статистика е тясно свързана с използването на иновативни информационни и комуникационни технологии. Тяхното прилагане е един от най-съществените елементи в стремежа към увеличаване на пазарния дял на железопътния транспорт чрез подобряване на транспортната услуга. 

За тази цел е необходимо е да се усъвършенсват ИТ процесите, да се осигури максимално ефективно използване на оборудването, да бъдат въведени технологии за виртулизация, да се осигури отчитане в реално време, съпътсващите документи  да се конвентират в дигителни и информацията съдържаща се в тях да се предостави в електронен вид на службите свързани с експлоатацията, маркетинга, финансово-счетоводната дейност и др. Всичко изброено би предоставило възможност на мениджърските екипи да вземат решения базирани на точна оперативна и статистическа информация, да извършват подробни анализи на конкретната дейност и в крайна сметка да управляват по-ефективно повереното им предприятие.

За съжаление това не се осъществи през 90-те години въпреки осигурените финансови средства от Световната Банка за изграждане информациони системи за товарни и пътнически превози и привличане на мощни софтуерни фирми за изпълнители. От друга страна опитите за развитие чрез вътрешно развойна дейност не доведоха до положителен резултат. Характерна обща черта на създадените модули и програми е дългото време за разработване и внедряване, както и липса на възможност за тяхното своевременно развитие и адаптиране.

По необясними причини програмни продукти, които бяха създадени само за 5-6 месеца, но с коренно различна идея за функционалност и практическа реализация бяха спрени. Така например през 2007 г. е прекратена редовната експлоатация на модул „Оперативен отчет и автоматизиран анализ на финансови задължения на клиенти на централно плащане. Лихвени начисления”. В известен смисъл системата бе уникална - успешно бяха алгоритмизирани договорите за превоз на товари на Централно плащане. В резултат бяха автоматизирани процесите свързани с контрола и анализа на финансовите взаимоотношения със спедиторските фирми. Това позволи да се повиши събираемостта на приходите, като на некоректни и неиздължили се клиенти автоматично се преизчисляваха задълженията и автоматизирано се отпечатваха фактури със съответните лихвени начисления. 

Друг такъв пример е „Следене и отчитане на ценните образци”. През 2005г. на етап Опитна експлоатация, след приемане на Контролен пример, работата по системата е спряна и нейното внедряване е преустановено. По този начин не се осъществи основната и цел, а именно:

 Минимизиране на разходите свързани с осигуряване с ценни образци на службите свързани с билето издаване.

 Автоматизиран отчет и контрол за наличността на ценните образци.

 Автоматизирано определяне на финансовите задължения на лица, получили цени образци за съхранение и употреба. Формиране на стойностното  изражение на партидите по метода за средно претеглената величина или по първа влязла и първа излязла.

 Освен поддържане на минимално необходими количества на билети, карти и компютърна хартия, задача на системата е да намали и времето необходимо за извършване на финансови ревизии на билетните каси (минимизиране на неработното състояние на обектите).

На фона на икономическата криза и негативните последици породени от липсата на съвременни информационни системи в „Холдинг БДЖ” ЕАД, настоящото ръководство е изправено пред сериозни затруднения свързани с организиране на ефективно управление на фирмата. Членството на България в Европейския съюз от 01.01.2006 год., налага да се спазват правилата и нормите на Европейския парламент и съвета на Европа в областта на превози с железопътен транспорт. Редица документи, решения и проекти поставят като цели във връзка с подобряване на обслужването и изисквания при  предоставяне и реализирането на транспортната услуга.  

Условията, в които работи “Холдинг БДЖ” ЕАД налагат необходимостта от създаване на единна пътническа информационна система, която да предоставя възможност за реализиране, както на основните бизнес функции, така и обмена и достъп до информация на други информационни системи на железопътните предприятия на Европа и външни институции в България – автомобилни превозвачи, въздушни превозвачи, митница, гранична полиция и др. 

По принцип изграждането на съвременни Информационни системи (ИТ), в това число и на Географски информационни системи (ГИС) е свързано с взаимодействие между МТИТС, ИА „Железопътна администрация”, НК „Железопътна инфраструктура”, железопътни предприятия и превозвачи. За тяхното успешно изпълнение, освен аутсорсинг, традиции, опит и иновативно мислене на служителите от ж.п. отрасъла, са необходими и значителни финансови средства. Един от начините за тяхното осигуряване е възможността за кандидатстване по проекти в рамките на оперативните програми на ЕС. А за да бъдат използвани съществуващите възможности, добре е да си спомним парадигмата – не е важно само колко си голям, а колко си бърз, адаптивен и активен, защото последствията от кризата  ще преодолеят по-бързо региони, страни, икономически отрасли и компании използващи високо ефективни информационни и комуникационни технологии.