Изразът Cloud computing за доста хора е неясен. Причината за това не е толкова в частта computing, колкото в частта cloud. Какво всъщност е облакът? Къде е границата между клиент-сървър системите и облака, или между mainframe системите и облака, между grid computing и облака не е винаги напълно ясно, особено на системно ниво. Защото независимо дали потребителят знае или не къде се изпълнява неговото приложение, някой системен администратор някъде трябва да следи това точно, за да може да администрира и тарифира системата, и да реагира при проблеми.

В същото време логиката на нещата, поне на ниво потребители, изглежда много по-ясна и добре дефинирана. Cloud computing (или облачни изчисления) имаме тогава, когато ИТ услугите, които ползваме, не са идентифицирани конкретно като сървър, дискова система и т.н., а са идентифицирани с крайните си параметри – обем пространство, изчислителна мощ и др. Всъщност, поне от гледна точка на потребителя, Cloud computing би трябвало да е всичко, за което потребителят не иска да знае (конкретни сървъри и изобщо хардуер). Така потребителят ползва готова услуга без да се интересува какво стои зад нея, как се изпълнява и къде е позиционирана.

В тази връзка можем да разглеждаме нет приложения, виртуален хостинг и услуги, SaaS системи и др. като “облачни” изчисления. Обратно, когато използваме вътрешен сървър с вътрешно инсталирани приложения, имаме традиционната клиент-сървър архитектура. Това обаче не значи, че не можем да имаме вътрешни облачни технологии – т.е. Private Cloud (частен облак). В този случай технологии от тип Cloud computing се използват вътрешно във фирмата, отново на общия принцип, че потребителят или дори приложните администратори не се интересуват къде точно са техните приложения и как се изпълняват, стига да постига нужните за изпълнението им параметри.

Естествено възниква въпросът кога е подходящо да се ползват Cloud computing технологии? Удачни ли са те за за малките и средни фирми в България, или това все още е екзотика, която по-скоро не е за нас? За да коментирам тези въпроси по-нататък ще се придържам към нетехническата дефиниция на Cloud computing, защото тя е по- лесно разбираема. И така, има ли смисъл да заменяме традиционните изградени вътрешни системи с неясно разположени приложения в облака? Отговорът не може да бъде еднозначен и причините за това са няколко.

На първо място облакът е доста широко понятие, за определени системи той може да се окаже много подходящ като среда, докато за други – на този етап на развитие е по-скоро неефективно решение. Дори когато става дума за бизнес системи от висок клас, решението не е еднозначно. Една от най-известните и надеждни CRM системи в света, salesforce.com, възниква именно като уеб приложение и се предлага изключително по модела SaaS (софтуер като услуга), което ясно доказва приложимостта на CRM технологиите в бизнеса. В същото време при ERP решенията подобен подход е екзотика и фирмите масово използват вътрешен ресурс за работа. С развитието на технологичните възможности и методологиите, по които се пишат ERP решенията, вероятно те също ще се развиват в тази посока – особено за сегмента на малкия бизнес, но към момента тази тенденция е все още в началната си фаза. 

След работата на самото приложение, на второ място много важен фактор при избора на “облачно” решение е дали то предлага необходимата надеждност и сигурност на данните. Днес на практика всички фирми имат не малко информация, която попада в категорията конфиденциална и нейното изтичане би предизвикало сериозни рискове. Разполагането и някъде в облака е възможност, която би изнервила и най-спокойните ИТ мениджъри. Също така надеждността на съхранение на самата информация не бива да се подценява. Дори малките компании вече са склонни да инвестират в по-защитени и надеждни RAID масиви, за да поддържат системи за архивиране на ключова информация. В тази връзка разполагането на данни някъде на неизвестно ниво дискова подсистема, крие своите рискове.  

Съществен фактор е и как съответното решение ще се интегрира с ИТ инфраструктурата и навиците на служителите. В днешно време хората очакват прости системи, висока скорост на работа и всичко, което не отговаря на тези параметри действа негативно на работата. 

 

Отговорите на споменатите три въпроса могат да определят в голяма степен дали една cloud computing услуга е смислена за малката фирма или не. И понеже универсален отговор на въпроса не може да има, коректният подход е да се анализират конкретни казуси и алтернативи, и в случаите, когато техническата и икономическа логика е налична, да се направи съответния избор.

Това е още един аспект, който не може да бъде пренебрегнат. 

Нека вземем например доставчик на услугата виртуален хостинг. При нея посредством някои от технологиите на виртуализация един сървър се виртуализира и на клиентите се предлагат директно виртуалните машини. Ясно е, че ако от един сървър се появят например 20 виртуални машини, а вие като клиент имате нужда от 20 виртуални машини за вашите приложения, то почти сигурно ще ви е по-евтино да си инсталирате сървъра и виртуалиацията при вас, отколкото да плащате на външна фирма, която би следвало да добавя някакво ниво на печалба над разходите, които има. В същото време обаче за малките фирми, които вероятно ще имат нужда от 1 машина, това може да не е чак толкова лоша алтернатива, защото разходите на доставчика ще могат да се разпределят между по-голям брой потребители. Освен това малките фирми рядко имат възможност да осъществят поддръжка 24 ч. Поддръжката е още един параметър, по който виртуалният хостинг е за предпочитане. В крайна сметка обаче в зависимост от приложението, винаги имате алтернатива да използвате споделен хостинг, в който случай цената вероятно ще бъде много по-ниска, а това, че приложението формално може и да не попадне в категорията Cloud computing, за крайния резултат на практика няма никакво значение. Ако приложението ви го позволява, няма смисъл да отивате към по-скъпи технологии, били те и по-модерни, по-гъвкави и с повече възможности.

В някои случаи се оказва, че решенията в облака са много по-ефективни от традиционните – например при някои SaaS решения като онлайн CRM системите. CRM като цяло са сериозни софтуерни системи и изискват надежден изчислителен ресурс за работата си. В добавка пазенето на данните е много важно, също като надеждността на системата от сривове и катастрофични рискове. За да се изгради вътрешно такава система, която да отговаря на високи стандарти за надеждност и защита от рискове, инвестицията обикновено е много много съществена. В същото време вземайки например CRM от salesforce.com вие получавате достъп до системите им, разположени във висок клас дейта център, дублиран с втори такъв на подходящо разстояние. За една малка фирма би било почти невъзможно да постигне същата стабилност на решението самостоятелно, така че решението в облака изглежда много примамливо. А фактът, че човек се абстрахира от хардуерната и мрежовата част на нещата напълно, и се фокусира върху бизнес логиката, е много положителен за развитието и поддръжката на приложението.

Според изследване на агенцията European Network and Information Security Agency (ENISA) на ЕС за Cloud Computing в малкия и среден бизнес (“An SME perspective on Cloud Computing”), проведено през 2009 г., най-важните фактори за избор на “облачно” решение са:

- избягване на инвестиционни разходи,

- постигане на гъвкавост и разширяемост на ИТ, 

- осигуряване на непрекъснатост на бизнеса (Business Continuity/Disaster recovery). 

По отношение на типа услуги, към които фирмите проявяват интерес, топ 3 решения са: SaaS (софтуер като услуга), PaaS (платформа като услуга - ОС + софтуер), IaaS (Инфраструктурни услуги като пространство и др.) 

Трите най-сериозни притеснения при преход към “облака” са: конфиденциалност на корпоративната информация, личната свобода и интегрираността на услугите и данните.

По всичко личи, че особено в настоящата икономическа ситуация, Cloud computing решенията ще стават все по-привлекателни, но в същото време не бива да забравяме ограниченията и рисковете във връзка с тези системи, които не са малки.
 

Като цяло, че Cloud computing има своето място в малките предприятия. Вярвам, че с развитието на технологиите в тази сфера ще се наблюдава преминаване на системи от традиционния към този по-нов модел на работа. В същото време обаче фирмите, трябва да извършват този преход внимателно и добре обмислено, а решенията им трябва да бъдат добре мотивирани и смислени от бизнес гледна точка.

Като цяло винаги трябва да съобразяваме: подходящи ли са техническите параметри на решението, достатъчно надеждно и защитено ли е то и информацията му, как се интегрира то в настоящата ни система, и на последно но не най-маловажно място – какъв е финансово-икономическия смисъл от това решение.