Постигането на обществено развитие е свързано с икономически растеж, повишаване на заетостта и развитие на човешките ресурси, осигуряване на прозрачно управление и намаляване на корупционните практики, създаване на по-конкурентна бизнес-среда и подобряване на административното обслужване. Тези фактори създават едно сериозно предизвикателство пред държавната машина в България и са предпоставка за изграждане на концепцията за „правителство онлайн” (е-правителство) – т.е. административният апарат с целия набор от властови, човешки и технологичен ресурс следва да подпомага общественото развитие, като създаде адекватна информационна, комуникационна и управленска среда и прилага съвременни ИТ с цел гарантиране на административната ефективност.

Началото на процеса по внедряване на „правителство онлайн” в България е поставено през 2002 г. с приемане на Стратегия за е-правителство и за създаване на Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на е-правителство. С този стратегически документ са очертани: степента на готовност на Р България да осъществява електронно управление, визията и стратегическите и оперативни цели, общите принципи, организацията и управлението на процеса. Посочени са и индикатори, по които ще бъде оценявано развитието на електронното правителство у нас, а именно внедряването на 12 онлайн административни услуги за граждани и 8 – за бизнеса.

През март 2010 г. е разработена и публикувана Концепция за е- управление в България 2010–2015 г. Този документ е основа за разработване на Национална стратегия и пътна карта за електронно управление. Разработена е Обща стратегия за електронно управление в Р България 2011–2015 г., която описва модела за изграждане на електронно управление (организационен, информационен и технологичен).

В годините от 2008-а до момента са предприети и съответните законодателни инициативи, осигуряващи рамката за внедряване и функциониране на електронно управление, а именно Закона за електронното управление, Закон за електронния документ и електронния подпис, Наредбата за регистрите на информационните обекти и на електронните услуги, Наредба за електронните административни услуги, Наредба за издаване, използване и прекратяване на удостоверения за електронен подпис в администрациите, Наредба за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност, Наредба за изискванията към единна среда за обмен на електронни документи и Наредба за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите. Утвърдени са и инструкции за изграждане и функциониране на регистър на електронните услуги и информационните обекти.

Описаните по-горе действия и инициативи поставят и следните въпроси, а именно: на какъв етап е изграждането на електронно правителство, какви електронни услуги се предоставят, доколко те са адекватни на потребностите на гражданите и бизнеса и осигурена ли е необходимата публичност и достъпност на тези услуги, т.е. информирани ли са потенциалните потребители на тези услуги за тях и техните предимства.

Отговорите на тези въпроси следва да бъдат потърсени, за да бъде изведена оценка на икономическото значение и ползите за данъкоплатеца от извършената модернизация и оптимизация на администрацията, както и за да може да се прецени доколко ползите надвишават разходите и доколко са постигнати целите. Защото модернизацията и внедряването на съвременни ИТ не трябва да бъде самоцел и не би трябвало да се приема по подразбиране, че внедряването на най-съвременни технологии би извело административната услуга на най-качествено ниво. 

В подкрепа на казаното по-горе може да бъде посочен опита на Канада и Испания при изграждането на електронно правителство. Факторите, на база на които са избрани именно тези три държави са посочени в Таблица 1. Накратко, можем да обобщим:

- Канада е втората по площ държава в света с най високи индекси, отразяващи степента на разработване на е-правителство в групата на десетте най-големи държави.

- Испания е втората по площ страна в ЕС (след Франция) и е с най-висок индекс по потребители на електронното правителство от страните членки на ЕС.

Въпреки сериозното различие, по отношение площта на двете държави, те са с приблизително равен брой население и евентуални потребители на е-услуги. Все пак двете страни имат различна форма на вътрешно държавно управление.

- България е единна държава с местно самоуправление. По конституция не се допускат автономни териториални образования и общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Законодателната власт е централна. България е равноправен член на ЕС.

Опитът на Канада и Испания показва, че при проектирането и извършването на електронни административни услуги следва да се акцентира върху удовлетвореността на крайния потребител, ефективността и премахването на ведомствените граници. Изграждането на онлайн правителство в Канада стартира през 2000 г. В стратегията си канадското правителство е заложило няколко основни елемента: 

- прилагане на централизиран подход при предоставяне на електронни административни услуги; 

- гарантиране на сигурност на инфраструктурата; 

- актуализиране на законодателната рамка, така че да се гарантира защитата на личните данни, информация и транзакции, извършвани по електронен път; 

- създаване на политики и структури, наблюдаващи развитието на онлайн правителството и развитие на човешкия фактор. 

Канадският правителствен web-портал предоставя една входна точка до всички съществуващи административни web-сайтове и портали. Полезната информация, услуги и процедури са структурирани по групи (теми) и са представени във фреймове (функционални модули). Отделните фреймове, в зависимост от тяхното предназначение, интегрират и предоставят услуги и информация от различни източници (административни структури). Информацията и предоставяните услуги са структурирани съобразно събитията от живота (life-events). По този начин административните структури стават по-гъвкави при решаване на проблемите на гражданите и бизнеса и на практика предоставят по-лесен достъп за специфичните групи от хора, каквито са например студентите, емигрантите, търсещите работа, туристите. 

Испанското правителство развива децентрализиран подход за реализация на електронно управление и предоставяне на електронни административни услуги.  Официалният правителствен портал предоставя достъп до порталите на различни министерства и администрации, които според своя ресор, предоставят достъп до така наречените “онлайн офиси”, от които гражданите и бизнеса могат да получават административни услуги – да достъпват до формуляри и да извършват транзакции през интернет. Тези „онлайн офиси” (електронни адреси, достъпни чрез мрежата) са собственост на отделните административни органи (в зависимост от тяхното предназначение) и администрирането, управлението, поддръжката им и гарантирането сигурността на информацията е функция и задължение на съответния административен орган. Те представляват визуални компоненти, които дават възможност за достигане до съответния под-портал или други междинни Web-приложения. Доставянето на информация и приложения се реализира като Web-услуга отделена от портала и публикувана в общодостъпен каталог.

Няколко фактора са особено важни за успеха на онлайн правителствата и на двете държави:

>> На първо място това е създаването на адекватна правна рамка, която премахва пречките произтичащи от старите правила на работа. Законодателното регламентиране на онлайн взаимоотношенията е основа за валидиране на тези взаимоотношения. В Испания правната допустимост на онлайн взаимоотношенията между граждани/бизнес и държавната администрация е регламентирана със Закон за електронен достъп на граждани до обществени услуги. 

Правителството на Канада приема: Public Service Modernization Act (Закон за модернизацията на публичната администрация), който осигурява промяната в начина на работа в администрациите, връзките между тях, обучението и управлението на човешките ресурси в контекста на развитието на федералната публична услуга; Public Service Employment Act (Закон за използването на публични услуги) и Public Service Labour Relations Act (Закон за регламентиране на взаимоотношенията между администрациите), които поставят изисквания за изпълнението, администрирането и предоставянето на административни услуги. Направени са и ред други законодателни инициативи и промени в правните принципи, касаещи електронната търговия и електронния подпис, с цел гарантиране на правната допустимост и валидност на електронните документи.

>> Друг момент гарантиращ успеха е създаване на адекватен механизъм за гарантиране сигурността на инфраструктурата, предоставяща административни услуги и защитата на личните данни. И в двата анализирани случая се използва инфраструктура на публичния ключ (PKI) за предоставянето на онлайн услуги от държавните органи. Правителството на Канада е приело и редица политики за гарантиране сигурността и неприкосновеността на личния живот на гражданите, а именно политика регламентираща рамката за електронна търговия, която включва криптографска политика; закон за защита на личните данни и електронните документи; стандарти и рамка за извършване на електронна търговия и други. 

В Испания с кралски указ е регламентирано създаването на национална схема за сигурност в областта на електронното правителство. Тази национална схема обхваща правила за мрежова и информационна сигурност с цел запазване на поверителността, автентичността и целостта на данните, съхранявани в публичните системи и предоставяни по електронен път, както и устойчивостта на системите при срив или нерегламентиран достъп, балансирано натоварване на системите и възможностите за възстановяване при аварии.

>> Трети важен фактор за постигане на успех при реализирането на е- правителство е осигуряването на обратна връзка и информация от гражданите и бизнеса за степента на удовлетвореност от предоставяните услуги и наблюдението на напредъка. Разбира се, за да се използват повече възможностите на правителството онлайн, то трябва да бъде и добре популяризирано, защото в противен случай би могло да се изпадне в ситуацията, описвана с фразата: „Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност”.

За тази цел могат да бъдат създавани специални уеб-сайтове с информационна насоченост, предоставящи информация и начини за получаване на електронна административна услуга, чат стаи осигуряващи директна комуникация между заинтересованите лица и административните служители или пък обикновените контактни форми за връзка. В порталите на двете държави е поместена помощна информация за работа с портала, информация за възможностите и стъпките при регистрация и съответните услуги, които могат да се ползват, отговори на най-често задаваните въпроси, закони и подзаконови нормативни актове, съотносими към електронното управление и др. И в двата анализирани случая е унифициран начина на използване на електронните услуги независимо от типа услуга или пък администрацията, която я предлага. За тази цел в Канада например е подписана декларация от провинциалните и териториалните правителства. В Испания е създаден единен регистър на информационните услуги.

В началото като че ли процесът по изграждане на правителство онлайн беше силно централизиран и може да се каже, че това е съвсем логично с оглед констатираните и отразени проблеми в стратегията за Е-правителство от 2002 г. - липса на единна информационна среда в държавните администрации, несъвместимостта на системите в отделните администрации и липсата на координация между тях по отношение избора на ИТ решения. 

Към днешна дата основните възможности, които предлага правителствения онлайн портал www.egov.bg са предоставяне на информация за публичните услуги, отнасяща се до:

- правното основание за извършване на услугата, компетентния орган за нейното извършване, характеристиката и процедурата по извършването й;

- осигуряване на еднопосочно взаимодействие, изразяващо се във възможност за изтегляне на формуляри; 

- създадени са и условия за реализиране на форма на двупосочно взаимодействие, по отношение на определени административни услуги, изразяваща се в онлайн заявяване на услуги с прилагане на изискуемите се съгласно процедурата документи, подписани с универсален електронен подпис на заявителя. 

Все още не е осигурено цялостно реализиране на административните услуги, включващо доставка и разплащане, каквато е и идеята на електронното правителство. Логичен е и въпроса, доколко рентабилно на този етап би било за гражданина да закупи и ползва универсален електронен подпис за да може само да заявява онлайн достъпните административни услуги. 

Важен факт, който считаме че следва да бъде разгледан и анализиран от компетентните органи, е необходимостта и изискуемостта при заявяване на административни услуги на копия на документи, издадени от органи на държавната администрация. В тази връзка следва да се отбележи, че няма изграден комуникационен механизъм между отделните държавни администрации в контекста на осъществяването на административни услуги и това затруднява и натоварва от една страна административния апарат с оглед на необходимостта от съхраняване на копия на документи, съдържащи в голямата си част лични данни, а от друга създава предпоставки за реализиране на измами чрез предоставяне на подправени/неистински документи от страна на недобросъвестни граждани, на база на които съответната администрация извършва услугата или пък неизпълнение на законови изисквания. В крайна сметка функция на държавната администрация е да извършва съответни проверки преди издаване на документи от нейната компетентност. 

Като пример в подкрепа на казаното може да се посочи изискването за предоставяне на документ за актуално състояние, издадено от органите на съдебната власт или от Агенция по вписванията или пък справка за имотно състояние и др., както и липсата на обмен на информация и обвързаност между базите данни на КАТ-Пътна полиция и общинските данъчни администрации, реализиращи приходи от местни данъци и такси, по отношение новорегистрираните моторни превозни средства с оглед на това, че там режима е декларативен и др. В контекста на тези примери може да бъде изведено и реалното значение от създаване на адекватна информационна и комуникационна инфраструктура и организация на обмена на информация за държавния апарат.

В този ред на мисли следва да се отбележи, че със ЗЕУ и Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност е регламентирана дейността на администрацията при работа с електронни документи, предоставянето на електронни административни услуги и обмена на електронни документи между административните органи. Разписано е и изискване за сертифициране на административните информационни системи за съответствие с правилата и стандартите за оперативна съвместимост, регламентирани в наредбата, което е и условие за предоставянето на вътрешни електронни административни услуги и обменът на електронни документи между административните органи. Към момента в България са сертифицирани общо 25 системи и продукти използвани в държавната администрация. Този факт дава отговор на въпроса за „липсата на чуваемост” между администрациите. 

Друг много важен момент предопределящ ситуацията с електронното правителство в България е липсата на практика на унифициране на предлаганите административни услуги. Въпреки, че е създаден и утвърден списък на унифицираните наименования на административните услуги той не се прилага и голяма част от общинските администрации например предлагат едни и същи като вид и характеристики услуги под различни наименования, а освен това и изискуемите за прилагане документи са различни, въпреки че относимата нормативна база е една. Използването на еднакви (унифицирани) наименования на административните услуги предопределя тяхното прилагане по един и същи начин в различните бази данни на администрациите и създава условия за интуитивно ориентиране на потребителите на административни услуги независимо от администрацията. 

В резултат на всичко казано може да се направи следния извод: създадена е законова рамка за реализиране на е-правителство, като са разписани и изискванията и условията за участие на администрациите в електронното управление и предлагане по електронен път на административни услуги. Въпреки това все още липсва обвързаност между тях в контекста на обмена на данни и информация, необходимо е по-сериозно наблюдение на напредъка по отношение на електронното правителство. На този етап всяка администрация самостоятелно развива идеята за електронно управление, която без обвързаност не би дала необходимия резултат.