За да бъде електронното правителство достъпно за всички, сайтовете на държавните институции трябва да отговарят на стандартите за уебдостъпност на международния консорциум W3C. Адаптираността им ще позволи на хората с физически ограничения да бъдат независими ползватели на предлаганите през Интернет е- услуги.

Анелия Стоянова
Създадени с идеята да улесняват ежедневието на човека, през десетилетията технологиите трайно се настаниха във всяка сфера от живота – от наука и бизнес до здравеопазване и медии. Те умело компенсираха човешките недостатъци и, надскачайки границите на възможностите, стигнаха дотам, докъдето хората сами не могат. Големите корпорации първи усетиха предимствата от въвеждането на информационни решения в бизнеса си и вече десетилетия наред не жалят средства, за да постигнат по-висока продуктивност и конкурентноспособност. За разлика от тях, правителствата по света подходиха по-консервативно – за тях автоматизирането на рутинните дейности се оказа голямо предизвикателство.

Освен често споменаваните прозрачност, отчетност и ефективност, използването на информационни решения в държавния сектор ще засегне и проблемите на една голяма социална група – хората с нарушено или липсващо зрение. Наличието на функциониращи електронни услуги ще им даде възможност с помощта на специализиран софтуер сами да общуват с институциите. Те ще бъдат не само незвисими потребители на Интернет, но и участници в процесите, които формират обществото. Но за да се случи това, уебсайтовете на държавните учреждения трябва да отговарят на определени технически стандарти. Изискването за достъпност на електронните услуги е отбелязано в няколко документа, сред които “Закон за интеграцията на хората с увреждания” от 1.1.2005 г., където то е едно от седемте условия за реализирането на електронно управление, и в “Концепция за електронно управление в България 2010-2015г.”. В по-широк план изискването за уебдостъпност до електронните услуги е застъпено в международните и приети от отделните държави документи за защита на човешките права.

В пълния си смисъл терминът означава осигуряването на равен достъп на всички потребители до даден уебсайт. От една страна, определението “всички потребители” включва хора с временни и трайни увреждания, а от друга – ползватели на Интернет, сблъскващи се с технически пречки като бавна връзка, различни операционни системи и по-стари версии на бразузърите. За да се преодолеят тези трудности и да се осигури възможност за използване на ресурсите в уебпространството от всички, Международният консорциум W3С е изготвил стандарти за оперативна съвместимост (спецификации, препоръки, софтуер, инструменти).

Защо уебдостъпността е важна?

Интернет е изключителен ресурс, който дава възможност на хората с нарушено или липсващо зрение да участват активно в процесите на обществото и да се възползват от всички предоствяни услуги през него. С помощта на специализиран софтуер и обучение те могат да възприемат, разбират, навигират и взаимодействат с всеки уебсайт. Във време, в което голяма част от дейностите в сфери като здравеопазването, образованието и търговията могат да се извършват онлайн, уебдостъпността се превръща във все по-важен и нуждаещ се от решение проблем.

За хората с липсващо или нарушено зрение, за чийто брой липсва актуална официална статистика в България, достъпните Интернет страници ще елиминират редица трудности. За да платят своите сметки или да пазаруват, нязрящите трябва да посетят физическите офиси на институциите или магазините. Това е затруднено от неадаптираната към специфичните им нужди градска инфраструктура. При самото плащане потребителят също се нуждае от помощ - за подписване на документи и отброяване на пари. “Ако тези плащания могат да се извършват чрез сайта на съответната институция или фирма или чрез сайт на банката, в която незрящият гражданин има сметка, всички тези затруднения и рискове се преодоляват. За целта е необходимо незрящият човек да притежава компютър, връзка с Интернет, електронен подпис и компютърна грамотност. Много е важно електронната услуга да е съобразена с изискванията за достъпност за незрящи”, обясни Хюсеин Исмаил, заместник-омбудсман на България, който е незрящ.

Исмаил отбеляза и друго предизвикателство, с което хората с нарушено или липсващо зрение се сблъскват: “Когато незрящият човек е принуден да ползва чужда помощ, много често той трябва да сподели строго лична информация. Лицето, което му помага при четене и попълване на документи, научава такива подробности от личния му живот, каквито обикновено гражданите не споделят публично.” Такава е ситуацията при гласуването на избори, изчитането на справки за банкови сметки или за проведени телефонни разговори, при попълване на годишната данъчна декларация, закупуване или приемане на лекарства, ползване на банкомат и други. Адаптираността на уебсайтовете към нуждите на хората с нарушено или липсващо зрение ще им даде възможност да бъдат независими потребители на Интернет и сами да разполагат с личните си документи.

Кои уебсайтове на държавни институции са достъпни?

За да отговорим на този въпрос, тествахме 22 уебсайта на централната и местна администрации с три независими онлайн инструмента. Трудно е да се поставят категорични етикети, защото повечето портали са частично адаптирани към стандарта за уеб достъпност на W3C или по тях постоянно се работи. Преди шест месеца проверка на сп. CIO установи, че повечето Интернет страници на държавни институции отчитат множество грешки по показателя за уебдостъпност. Към момента голяма част от неизправностите са елиминирани и са видими значителни подобрения. Въпреки че тествахме уебсайтовете с онлайн инструменти, трябва да отбележим, че уебдостъпността зависи и от знанията и опита на всеки незрящ потребител. Начинаещите се сблъскват с повече трудности, докато напредналите спокойно преодоляват малките препятствия. Затова и в таблицата систематизираща данните разделихме резултатите от тестването на уебсайтовете на “достъпни” и “частично достъпни”.

Проверката на сп. CIO през декември 2011г. установи, че частично достъпни за хора с нарушено или липсващо зрение са уебсайтовете на президенството на Република България, Столична община, Агенцията по заетостта, Търговският регистър, порталът за електронно управление, НОИ. Сред напълно адаптираните към стандарта на W3C са сайтът на Народното събрание на Република България, НАП, Министерски съвет, както и Интернет страниците на няколко общини.

“В сайта на НАП например лесно могат да се качват документи и да се извършват справки, ако потребителят има електронен подпис. В Интернет страниците на Търговския регистър, на НОИ и на други институции е въведен код за достъп до съответните справочни услуги. Той е само графичен и незрящ потребител не може сам да го въведе и съответно е принуден да ползва чужда помощ”, обясни Исмаил.

Общият извод от проведения тест е, че нивото на уебдостъпност на Интернет страниците на държавните институции постоянно се подобрява и все повече отговаря на разнообразните нужди и ситуации на потребителите. В по-общ план, констатираните положителни резултати са показателни за напредъка, който развитието на електронното управление в България отбелязва.

За достъп до Интернет хората, чиито физически ограничения възпрепрятстват използването на информационни и компютърни ресурси, използват специализирани продукти, които са програмирани така, че да отговарят на техните променящи се нужди и предпочитания. Ключовата функционалност на тези програми е гъвкавостта. За хората с нарушено или липсващо зрение ИТ индустрията е разработила продукти, които превръщат текста в говор. Те често се наричат “съпровождащ софтуер”.

Хюсеин Исмаил ползва универсалния екранен четец JAWS for Windows, който чете текстове, команди и съобщения от екрана на компютъра. Разширенията на програмата за браузърите Internet Explorer и Firefox улесняват работата в Интернет. “Екранният четец изчита правилно информацията на дадена страница, ако тя е съобразена със световните стандарти за достъпност. Като цяло, тези стандарти за достъпност могат да се приложат по такъв начин, че сайтът да е едновременно с красив дизайн и достъпен. Съществуват няколко ограничения, които могат да наложат компромис в дизайна на сайта с оглед по-голяма достъпност - движещи се надписи и обекти по екрана, ненадписани картинки, някои от полетата на Java също не се четат с екранните четци”, обясни Исмаил.

Специализираният софтуер чете информацията на даден уебсайт в различен от предоставения ред. Например екранният четец подрежда рубриките на разположено в лента меню в колона. Когато потребителят чрез стрелките или табулатора кликне върху даден ред, софтуерът изчита само линка, като казва и думичката “линк”. Той се отваря след натискане на клавиш “Enter”.

Консумирането на информацията по този начин често е тромав и непрактичен процес, обясни Исмаил. “Ако кодът на страницата е съобразен с изискванията за достъпност, заглавията би следвало да са отбелязани със стандартните тагове за този тип текст. Екранният четец има клавиш за намиране на следващо заглавие в страницата. Ако потребителят желае да прескочи всички линкове и текстове, за да попадне на заглавие, той натиска буквата h (от heading). Тогава екранният четец се фокусира върху заглавието и го изчита като съобщава и от какво ниво е то (от 1 до 6)”, обясни Исмаил. След това потребителят може да започне да чете ред по ред със стрелките текста, намиращ се под заглавието. С различни команди от клавиши той може да използва различни функционалности на софтуера за боравене с информацията на дадена Интернет страница. Ако уебсайтът не е програмиран според стандарта на W3C, тогава екранният четец няма да разпознае текста и да го предаде на потребителя. “Не е необходимо един разработчик или дизайнер на сайтове да знае как работи екранният четец. Достатъчно е той да се запознае и приложи световните стандарти за web достъпност”, посочи Исмаил.

В големите градове в страната има много организации за обучение на хора с нарушено или липсващо зрение за работа със специализиран софтуер. Живко Томов, незрящ програмист и обучител по компютърна грамотност в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания в Бургас, разказа, че се сблъсква с няколко предизвикателства. Първото е липсата на учебни материали по информационни технологии за незрящи. “Разработването и записването на файл за всеки урок ми отнема около 5 часа. Целта е учащите да имат достъп до урока и от вкъщи”, посочи той. Втората трудност, с която учащите се сблъскват, е разпространението на нелегален софтуер, който често е лишен от голяма част от функционалностите на легалния. “Лицензираните продукти струват около 1000 долара всеки. В страни като Чехия и Полша държавата ги осигурява безплатно на нуждаещите се”, отбеляза той. Центърът организира обучения по компютърна грамотност на незрящи в три групи – за начинаещи, напреднали и за хора, които искат професионално да разработват уебсайтове.

През последните няколко години проблемът за уебдостъпността беше слабо застъпен и популяризиран в обществото. Сроковете, в които държавните институции трябваше да адаптират сайтовете си към стандартите на W3C, не се спазваха, а документите, които ги регламентираха, потъваха в забрава. Подобряването на уебсайтовете и “отварянето” им към специфичните нужди на хората с нарушено или липсващо зрение е стъпка към превръщането на електронните услуги в полезен инструмент за всички граждани на България.