Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини ИТ в отбраната
бр. 9, 2012

Cloud computing – реализация и перспективи

Разработването на подходящи стандарти е от решаващо значение, за да могат с течение на на времето организациите да се възползват от предимствата на облачните изчисления

от , 03 октомври 2012 0 2284 прочитания,

По-евтините процесори, по-бързите мрежи и мобилните устройства днес са движеща сила за иновациите, които се случват по-бързо от всякога. Cloud Computing е в основата на тази трансформация. Точно както преди 20 години Интернет доведе до създаването на нови бизнес модели, облачния компютинг ще засегне и ще наложи корекции на цели отрасли от промишлеността по неопределени и непредвидени към момента начини. Ако перифразираме сър Артър Едингтън (физик, който потвърди теорията на относителността на Айнщайн), Cloud Computing не просто ще бъде по-иновативен, отколкото ние си представяме, той ще бъде много по-иновативен, отколкото можем да си представим.

Изследователската агенция IDC прогнозира, че през 2012-та година, цифровата вселена ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото през 2006 г. Тази експлозия на данните, съчетани с тотален цифров достъп, предвещава големи подобрения на интелектуалния потенциал. Примери за трансформиращи се промени съществуват във всички правителствени и неправителствени организации, а отговорност на правителствата е тези иновативни услуги да бъдат притежание на колкото се може повече хора. Много е лесно да си представим нови услуги като например: персонални предупреждения за грипна епидемия към бъдещите майки или информация за трафика в реално време, предоставяна от местните власти.

За или против

Безпорно Cloud Computing е новата парадигма в областта на информацията и услугите в глобален мащаб. Катко всичко ново, концепцията се възприема противоречиво, като позициите варират между „технологията на бъдещето“ през „поредният маркетингов балон“ до „капан за потребителите“.

Някои от най-интересните критични коментари за облачните изчисления са:

>> Лари Елисън, Oracle, 26 септември 2008 г.: „Интересното за Cloud Computing е, че ние го преформулирахме така, че да включва всички неща, които така или иначе вече правим. Не разбирам какво по-различно можем да сторим по отношение на Cloud Computing, освен да променим някои от рекламните си текстове”.

>> Анди Ишърууд, Хюлет Пакард, 11 декември 2008 г.: „Много хора скачат за тази печеливша топка, но досега не съм чул двама, които да влагат в понятието едно и също разбиране. Има множество дефиниции на това какво има в Облака”.

>> Ричард Столман, Фондация за свободен софтуер, пред Гардиън, 29 септември 2008 г.: „Това е някаква глупост. Даже по-зле от глупост: това е една раздута маркетингова кампания. Някой твърди, че е неизбежно - но всеки път когато чуете да се говори така, значи вероятно някой си го е поставил за бизнес цел да го направи неизбежно”.

За Столман, Cloud Computing е капан за потребителите, понеже ако приложенията и данните се управляват „в облака“, потребителите стават зависими от патентовани системи, разходите за които могат да ескалират неконтролируемо и чиито условия за ползване могат да бъдат променяни едностранно от собствениците и в ущърб на потребителите.

Важни аспекти на “облачната” стратегия

Всичко това, би могло да се случи при положение, че няма ясни и точни правила, стратегия и политика при осъществяването на миграцията към Cloud Computing. Засега такава федерална политика и стратегия за Cloud Computing е разработена в САЩ като основните моменти в нея са следните:

1) Демонстриране готовност на правителството за осъществяване на съответстваща финансова политика в краткосрочен и дългосрочен план, относно миграцията към Cloud Computing.

2) Създаване на съответни органи за управление и работни групи към тях по въпросите за Сloud computing, имащи съответни роли и отговорности, които със съзряване на облачните изчисления ще нарастват.

3) Разработване на подходящи стандарти, чрез които с течение на времето, организациите да могат да бъдат в състояние да преминат към използването на общи услуги и платформи. Стандартите са от решаващо значение за да се гарантира, че има облаци с оперативно съвместима платформа, така че услугите, предоставяни от различни доставчици да могат да работят заедно, независимо от това дали те са осигурени с помощта на публичен, частен, обществен или хибриден облак.

4) Генериране на оценка и разработване на пътна карта за Cloud Computing за по-дълъг период от време. Чрез тази пътна карта ще може итеративно да се определят и проследяват договорените приоритети, за да се координират усилията между заинтересованите страни.

5) Приемане на закон за управление на информационната сигурност в облачните инфраструктури, основните моменти на който трябва да се отнасят до:

● Спазване изискванията за информационна сигурност, оценка на характеристиките на данните и преценяване какви основни защити да се приложат;

● Спазване на изискванията за поверителност, водещи до предпазване от случаен и престъпен достъп до данните и информацията съдържаща се в тях;

● Осигуряване на цялостност и непокътнатост на данните, с цел да се гарантира пълнота и точност;

● Контрол на данните и политиките за достъп, за да се определи кога данните могат да се съхраняват и кой може да има физически достъп до тях;

● Осъществяване на ефикасно управление на Cloud computing, чрез даване на независими оценки от органите за управление, което гарантира че доставчиците са достатъчно прозрачни и имат адекватен контрол по отношение на информационната сигурност.

6) Активно наблюдение на доставчиците на облачни услуги, относно техните прогнози за възникващите заплахи за сигурността и предявяване на изисквания за гаранция, че техните защити за сигурност постоянно се развиват по-бързо от потенциалните атаки.

7) Разработване на т.нар. business case и примери за добри практики при преминаването към Сloud computing решения и услуги.

8) Разработване на процедури по управление на риска, включващи определяне и оценка на риска и предприемането на стъпки за намаляването му до едно приемливо ниво.

9) Извеждане на преден план на няколко международни политически въпроса, които трябва да бъдат разгледани през следващото десетилетие, когато облачният изчислителен модел ще бъде вече напълно съзрял, включително:

● По какъв начин различните нации да постигнат подходящ баланс между неприкосновеността, сигурността и интелектуалната собственост на националните си данни ?

● Необходимо ли е създаването на правни, регулаторни и управленски рамки за международния Сloud computing?

● Трябва ли да се разработят общо приети правила и принципи за ръководство на Сloud computing за националните правителствени и неправителствени организации, както и за промишлеността?

● Как да се постигне оперативна съвместимост при пренасянето на данните чрез вътрешно-национални и международни настройки към Сloud инфраструктурата ?

● Как ще се осигури глобалното хармонизиране на стандартите за Сloud computing ?

Очевидно е, че към споменатите основни моменти от политиката и доктрината при миграцията към Сloud computing през следващите години ще се добавят и нови.

В заключение

Изказаните съображения по основните моменти, касаещи миграцията към Сloud computing в национален мащаб трябва да бъдат разгледани от съответните министерства, ведомства, организации и агенции. Целта е в обозримо бъдеще предимствата на Cloud Computing (таблица 1) да бъдат използвани възможно най-пълно.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов