Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини ИТ в отбраната
бр. 7, 2013

Планиране на комуникационно-информационната поддръжка основана на способности

от , 16 юли 2013 2 4252 прочитания,

Неопределеността и бързите радикални промени на съвременната среда за сигурност, ограничеността на ресурсите и стремежът към висока ефективност на резултатите от извършените дейности определят планирането като задължителна управленска функция.

Важен аспект в процеса на планирането е вземането на решения. Чрез него се определят целите, методите, формите, средствата и ресурсите за всяка отделна дейност на всички нива на управление и изпълнение.

Участието на Република България в колективната отбрана на НАТО и в общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ЕС) налага провеждането на отбранителна политика, заключаваща се в изграждане на въоръжени сили (ВС), способни да изпълняват широк спектър от задачи, свързани с осигуряването на националната сигурност и с принос към колективната сигурност на страните-членки на НАТО и ЕС. Тенденциите в развитието на методите и средствата за водене на въоръжена борба изискват модернизиране и превъоръжаване със съвременни комуникационни и информационни системи, интегрирани в единна система за командване, управление, комуникации, наблюдение, разузнаване и информационни системи, базирана на общо възприета архитектура [2].

Изграждането на система за командване и управление с помощта на използването на Архитектурната рамка на Министерство на отбраната (МО) на САЩ (Department of Defence Architecture Framework, DoDAF)[6] осигурява точност при определянето, изграждането, поддържането и интеграцията на способностите на въоръжените сили за постигане на желания ефект с ефективното използване на информационни системи при спазване на правилото „правилната информация на правилното място в правилното време и без излишна информация“.

Понятието архитектура произлиза от гръцки ρχιτέκτων, ρχι – главен и τέκτων – строител, дърводелец, зидар. Архитектурният подход се дефинира най-общо като съвкупност от приложни знания за успешна реализация на промени във вид на инициативи, начинания, мисии, дейности, създаване на продукти, услуги и др., в хармония с обкръжаващата среда. Той обединява знанията за: стратегическите цели, средствата за постигането им, концепциите и моделите за рационално поведение на отделната личност, социалните групи и обществото, методологията за вземане на решения и стратегическо ръководство. Той е инструмент за намиране на ефективен баланс между упражняване на власт и провеждане на политика с цел ефективно управление на иновационните процеси в рамките на императивите за ресурс, способности и процеси.

Архитектурен подход при изграждане на оперативни способности за комуникационно-информационна поддръжка.

Планът за развитие на Въоръжените сили на Република България дефинира способностите за комуникационно-информационна поддръжка, същите е необходимо да бъдат поддържани и развивани, както и такива, които предстои да се изграждат[2].

Способности, които е необходимо да бъдат поддържани и развивани:

- способност за адекватна на риска сигурност на информацията и киберзащита на автоматизираните информационни системи и мрежи – до 2021 г.;

- способност за поддържане на устойчива и оперативно съвместима с другите видове ВС и НАТО система за командване, управление, комуникации и

компютри, разузнаване и наблюдение (включително и инфраструктурата) – до 2021 г.;

- способност за изграждане и поддържане на опозната картина в зоната на операцията – до 2021 г.;

- способност за изграждане и поддържане на пълна и опозната картина на въздушната обстановка – до 2014 г.;

- способност за получаване на автоматизирана (криптирана) информация от наземни и въздушни пунктове за управление и опознаване „Свой-Чужд” по стандартите на НАТО;

- способност за изграждане и поддържане на пълна и опозната картина на морската обстановка – до 2016 г.;

- способност за координиране на междуведомствената поддръжка, взаимодействие с правителствени и неправителствени организации;

- способност за изграждане и поддържане на криптирани и сателитни комуникации – до 2024 г.

Способности, които предстои да се изграждат:

- способност за командване и управление на Военновъздушните сили в Интегрираната система на НАТО за ПВО;

- способност за обмен на информация между центровете за командване

и управление във формата на тактическите линкове на НАТО за предаване на данни TDL (Link11, Link 16 и J Link) от 2011 г.;

- формиране на мобилен комуникационен модул – 2013 г.;

- способности за определяне идентичността на собствените сили, военни формирования и/или дейности в единната информационна среда - до 2019 г.;

- тактическа мобилна, защитена и гъвкава КИС, основана на IP протокол –ACNR – до 2018 г.

Прилагането на архитектурния подход не гарантира успеха на организацията или начинанието. Самата архитектура е средство, а не цел.

Прилагането на архитектурния подход при планирането на комуникационно-информационна поддръжка (КИП) в операции е мощен инструмент за подпомагане на вземането на решение при изграждане на оперативни способности на същата.

Прилагане на архитектурния подход при планирането на КИП при изграждане на системата за командване и управление (СКУ).

Своевременното планиране на КИП на СКУ рефлектира върху състоянието и развитието на целия процес на планиране на операцията и върху реализирането на способностите на СКУ по най-ефективен начин.

Прилагането на архитектурен подход при изграждането на СКУ и планирането на КИП на СКУ осигурява баланса между целите на СКУ и ограничените ресурси на КИС. Използването на DoDAF позволява обединяването на комуникационни системи, информационни системи, оперативни процедури и знания, т.е. интегрирането на сензори, вземащи решения, оръжейни системи и поддържащи способности, и постигане на т. нар. мрежово-поддържана способност (NEC), което ще повиши ефективността и оперативната съвместимост на СКУ при провеждане на коалиционни съвместни операции, превръщайки информационното превъзходство в бойно превъзходство.

Архитектурен подход във военния домейн.

Изграждането на съвременна комуникационно-информационна система (КИС) е комплексен, сложен и многостъпков процес, който, както за всяка една сложна човеко-машинна система, все по-често се описва чрез архитектурният подход. Той позволява да се определят основните елементи на системата, правилата на взаимодействие между тях и рамките на самото взаимодействие.[1]

Основната идея на архитектурния подход е работа със знания за системата и нейните елементи, представени чрез общ модел, който да се използва от вземащите решение, оперативните офицери, системните и техническите специалисти, планиращите органи, а също така и от тези, които ще експлоатират системата.

За документиране на една архитектура, обикновено организациите разработват архитектурно описание, което е в съответствие с архитектурната рамка на организацията. Архитектурната рамка определя (регламентира, дава насоки и добри практики) как да се опише архитектурата в даден домейн (например военния) на приложение и/или в зависимост от изискванията на възложителя. Тя дефинира видовете изгледи, продуктите (документите, артефактите), описващи всеки от изгледите и връзките между тях.

Уеднаквяването на процеса на моделиране, представен от стандартизиращите функции на архитектурната рамка, свързва гледните точки на участниците в даден проект, осигурява „общ език” между тях, предоставя механизъм за проследяване на процесите, намалява риска от допускане на грешки при моделирането и, не на последно място, предоставя единна методология за наблюдение и управление на жизнения цикъл на системите.

Чрез използването на обща архитектурна рамка архитектурите на различни системи се описват еднотипно, което създава общо разбиране и спомага при сравнението им. [1]

В съвременната практика използването на архитектурни рамки при проектирането на военни системи се използва от САЩ (DoDAF) [6], Великобритания (MODAF) [7], НАТО(NAF)[3], Франция (AGATE), Австралия (IDA), Канада (DNDAF).

По своето същество и структура тези архитектурни рамки до голяма степен си приличат по своята идеология, а разликите основно се заключават в понятийната система. В различните архитектурни рамки често се използват различни термини за еднакви или сходни понятия. Всяка от изброените използва свой мета модел на данните, който съответства на модела на данните на НАТО по програмата MIP за обмен на информация между СКУ (JC3IEDM), което осигурява оперативната съвместимост на разработваните архитектури [4].

МО на Великобритания налага използването на MODAF за интегрирането на всички архитектури и постигането на NEC, което в последствие е възприето и от НАТО в NAF. МО на САЩ налага своята архитектурна рамка за постигане на способности за провеждане на мрежово-центрични операции (network-centric operations). В концепцията на Австралия се разглежда „повсеместно“ командване и управление (ubiquitous command and control), а Швеция трансформира въоръжените си сили в тясно съответствие с програма, наречена мрежово-базирана отбрана.[5]

Стремежът на МО на САЩ е през 2014 г. да въведе нова унифицирана архитектурна рамка, наречена UDAF (Unified Defense Architecture Framework), която да бъде продължение на DoDAF, но с отчитане на промените на архитектурните рамки на останалите държави.

Поради изложеното до тук, като основна ще се разглежда архитектурната рамка на МО на САЩ (версия 2.02 от август 2010 г.).

Процес на разработване на архитектура с DoDAF.

Процесът за разработване на една архитектура се състои от шест стъпки и осигурява насоките за архитекта и за екипа, разработващи архитектурното описание. Процесът е насочен към данните, т.е. той засилва акцента върху данните, както и връзките между данните, вместо върху продуктите. Този дата -центричен подход гарантира съгласуваността между изгледите в архитектурното описание, като същевременно се гарантира, че всички основни взаимовръзки между данните са установени с цел поддръжката на широк набор от аналитични задачи. Гледните точки, създадени като резултат от процеса за разработване на архитектура осигуряват визуални интерпретации на основните архитектурни данни и предават информация, представляваща интерес, от архитектурното описание, нужна за конкретна потребителска общност или за вземащите решения.

Трябва да се отбележи, че процесът на разработване на архитектурно описание има итеративен характер и е уникален в това, че всяко архитектурно описание:

  • се различава, защото създаването на архитектура служи за конкретна цел и мисия;

  • отговаря на различни изисквания, нуждаещи се от различни типове изгледи за представяне на събраните данни;

  • представлява "снимка във времето" или може да представя желан изглед в бъдещ момент от време;

  • се изменя през времето, когато изискванията станат по-ясно дефинирани, или когато се получи допълнителното знание за процес или изискване.

Методологията за разработване на нови архитектури или за промяна на съществуващи такива, описана в DоDAF, се състои от следните стъпки [6]:

  • Определяне на предназначението на архитектурата;

  • Определяне обхвата на архитектурата;

  • Определяне на данните, необходими за разработването на архитектурата;

  • Събиране, организиране и съхраняване на данните за архитектурата;

  • Извършване на анализ в поддръжка на архитектурните цели;

  • Документиране на резултатите в съответствие с нуждите на вземащия решение.

Използване на DoDAF при планирането на КИП в операции.

Последната стъпка в процеса на разработване на архитектура включва представянето на архитектурните продукти (артефакти), например документи, отразяващи информационните направления и потребителите в разработената архитектура, общия брой на комуникационните направления и канали, извършваните оперативни дейности, предлаганите услуги, необходимите и наличните способности на системата и др. Представянето на тези продукти пред разнообразна аудитория изисква трансформиране на архитектурните данни в смислени презентации за вземащите решения. За тази цел DoDAF използва модели и изгледи:

  • DoDAF стандартни модели – те са идентифицирани и описани в съответствие с метамодел DM2. Моделите стават изгледи, когато те са запълнят с архитектурни данни;

  • DoDAF изгледи "подходящи за целта" (Fit-for-Purpose) – това са потребителски изгледи, които даден архитект или екип могат да създават, за да представят информацията, необходима за вземане на решения във формат и структура, които са обичайно използвани в организацията (напр. ОПЛАН, Анекс Q, и др.). Тези изгледи трябва да бъдат разработени в съответствие с DM2 и може да бъдат във формати (напр. табла, диаграми, графични представяния), които обикновено се използват в организацията за представяне на брифинг, за инструктаж, за планиране и за целите на вземане на решение.

Процесите на планиране на оперативно ниво (ППОН) на КИП и процеса на разработване на архитектурата на КИС в операции протичат паралелно и имат еднаква цел – постигане на ефективна КИП на СКУ на силите и средствата в операцията.

В таблица 1 са представени гледните точки истандартните моделив DoDAFи тяхната връзка с групите в DM2,и как тези гледни точки, модели и групи отговарят на стандартните въпроси (Кой, Какво, Как, Къде, Кога и Защо). Когато се изисква архитектурата да се използва за нуждите на вземането на решение, тази матрицата е полезна за определяне как най-добре да се представят данните в DoDAF-стандартните модели според целта на архитектурата. 

Използването на тази матрица може да се обясни със следния пример. Трябва да се изгради КИС за операция при изпълнение на мисия в коалиционен формат. (Това е процес, съставен от действия). Процесът е документиран и планиран (Как) да се извърши изграждането, необходимите ресурси, системи, услуги и поддържаната способност или дейност. Едновременно с това се събират данните, необходими за изпълнение на процеса (Какво). В тези данни влизат местоположението и други административни данни на мястото, където се изпълнява процеса (Къде) и участниците в действието (Кой). Необходимия времеви интервал (Кога) и правилата, целите и очакваните резултати (Защо) са също определени. Тези въпроси оказват влияние върху качеството на изпълнението на процеса по изграждане на КИС на формированието. Всеки един от тези въпроси може да се представи или чрез DoDAF-стандартен модел, или чрез DoDAF изглед „подходящ за целта“, дефиниран от екипа, разработил архитектурата така, че модела да отговаря на изискванията на заявителя. Както нужните модели, така и изгледите се създават на база данните, които са дефинирани и произлизат от DM2.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Изграждането и интегрирането на способности за Command, Control, Communications, Computers, and Intelligence Surveillance Reconnaissance Architecture Framework (C4ISR AF) в напредналите държави и НАТО в днешно време се извършва чрез използването на архитектурен подход и архитектурни рамки. Използването на архитектурен подход и използването на архитектурна рамка (DoDAF, MODAF, NAF или национална) при изграждането на КИС в операции е напълно належащо, необходимо и обосновано с цел постигане на оперативна съвместимост с коалиционните партньори, ефективно използване на ресурсите, намаляване на времето и обосновано вземане на решение. Изгледите, моделите, документите (артефактите), разработвани за една архитектура могат успешно и ефикасно да подпомогнат планиращия орган за КИП – ГПУКИС при планиране на КИП в операции при участие в мисии в коалиционен формат.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. НП-06 Доктрина за КИС на ВС, София, 2012

  2. План за развитие на Въоръжените сили на Р България до 2014 г.,www.mod.bg

  3. NATO NAF, http://www.nhqc3s.nato.int/ARCHITECTURE/_docs/NAF_v3/ANNEX1.pdf

  4. NATO MIP, https://mipsite.lsec.dnd.ca/Pages/Default.aspx

  5. Network-enabled capability, http://en.wikipedia.org/wiki/Network-enabled_capability

  6. DoDAF Version 2.02, http://dodcio.defense.gov/dodaf20.aspx

  7. MODAF, https://www.gov.uk/mod-architecture-framework

  8. Семерджиев, Ц. Стратегия. Среда, ресурси, способности, планиране.Класика и стил,София 2007

  9. The Common Approach to Federal Enterprise Achitechture, http://www.whitehouse.gov/omb/e-gov/FEA

  10. Zachman, J. Concise Definition of The Zachman Framework. Zachman International, 2008

  11. Federal Enterprise Architecture Program Management Office (2007). FEA, Practice Guidance (http:/ www.whitehouse.gov/sites/default/files/omb/assets/fea_docs/FEA_Practice_Guidance_Nov_2007_pdf)

 

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов