“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини јнализи и тенденции
бр. 3, 2014

»“ в банките Ц каква е цената?

¬исоките разходи за информационно обслужване във финансовите институции налагат вниманието да се фокусира върху ефективността.

от , 21 март 2014 0 4783 прочитани€,

—поред различни източници компаниите от сферата на финансовите услуги през последната година са похарчили за »“ между $270 млрд. и $460 млрд. ќценките на различните изследователски агенции за това колко струват информационните технологии на финансовата индустри€ се различават доста съществено, но във всички случаи става дума за съществени суми. » според всички проучвани€, във финасови€ сектор »“ разходите изразени като процент от приходите са най-високи – 7,3% спр€мо 3,7% средно за всички други индустрии. “ова са основните изводи, обобщени в доклад на Deutsche Bank, след анализ на данни публикувани от водещи изследователски агенции и собствени проучвани€.

¬ допълнение публикаци€та на националната бака на √ермани€ хвърл€ светлина върху структурата на »“ разходите и подходите към »“ бюджетите в различни региони по света, а като ц€ло, цитираните данни подсказват, че ефективното управление на инвестициите в информационни технологии е от критично важно значение за финансови€ сектор към момента.

Ќека се спрем на най-важните акценти от доклада, озаглавен “»“ в банките – каква е цената?“ (IT in banks: What does it cost?).

 олко плащат финасовите институции за »“?


Ќа практика информаци€та за »“ разходите на финансовите институции е доста ограничена.  омпаниите не са задължени да публикуват такива данни в годишните си финансови отчети, а информаци€та по темата от официални статистически агенции е оскъдна.

¬се пак, изследователски агенции и консултантски компании разполагат с н€какви приблизителни оценки. Ќапример според Celent, през 2013 г. финансовите институции по света са похарчили за »“ $270 млрд., а според Gartner - $460 млрд. ќчевидно, различи€та в оценките са доста съществени (схема 1). ќтчасти те могат да бъдат об€снени с това, какви точно разходи са включени в обхвата на различните проучвани€ (например за персонал, за телекомуникации и т.н.), но така или иначе точна оценка н€ма. Ѕезспорно е обаче, че финансовите институции плащат висока цена за »“ услугите, които ползват.


Ѕанките харчат за »“ повече от всички

–азходите на банките за »“ представл€ват 7,3% от техните приходи, сочи мащабно проучване на Forrester Research, проведено сред компании от —еверна јмерика, ёжна јмерика, ≈вропа и јзи€ (схема 2). «а сравнение, средствата изразходвани за »“ за компаниите от всички сектори в това проучване са средно 3,7% от приходите им.

» други агенции, освен Forrester, потвърждават, че »“ разходите във финасови€ сектор са относително по-високи. “ака например, данните на McKinsey сочат, че »“ разходите на банките варират между 4,7% и 9,4% от приходите им.

ѕричините за по-активното използване на »“ в сектора са многобройни.  омпаниите от сферата на финансовите услуги са задължени да работ€т в съответствие с редица регулаторни изисквани€. «а да осигур€т това съответствие те са принудени да прав€т »“ разходи, които не допринас€т по никакъв начин за увеличаване на приходите им. ¬ допълнение, банките разчитат в гол€ма степен на информационните технологии за ефективната работа на своите бек-офиси и дистрибуционни канали.

ќтношението »“ разходи спр€мо приходи има още по-високи стойности за европейските банки. ѕроучване на Boston Consulting Group констатира, че стойността на този показател за финансовите институции в ≈вропа е 10,5% спр€мо 7,3% в глобален мащаб (схема 3). ƒанните на Boston Consulting обобщават информаци€, предоставена от големи банки в ≈вропа.

«а сравнение »“ разходите на банките в —јў, според Forrester Research, са 6,2% от техните приходи. Ќе е сигурно обаче, дали разликата между межу споменатите 10,5% и 7,3% отраз€ва мащабите на »“ разходите, които са в числител€ на разглежданото отношение. ¬ъзможно е т€ да се дължи на различи€ в знаменател€ – т.е. на факта, че ако разглеждаме средно аритметични стойности, банките в —јў са по печеливши от европейските финансови институции.

¬исоки разходи за »“ персонал

ƒанните на изследователските агенции сочат, че банките харчат гол€ма част от технологичните си бюджети за »“ персонал. “ака например, банките в —јў изразходват за заплащане на своите »“ специалисти 26% от »“ бюджета си, докато в други сектори на бизнеса и в държавната администраци€ на —јў само 20% от »“ разходите са за персонал (схема 4). –азликите са още по-големи като се отчита факта, че една трета от »“ разходите на американските компании и държавни организации се падат на два сектора – финансови услуги и професионални услуги (т.е. правни, счетоводни, данъчни, мениджмънт, компютърен дизайни и др.). јко тези два сектора не участват в изчислението на средните стойности, всички останали сектори харчат едва 17% от »“ бюджетите си за »“ персонал.


 –азличните пазари налагат различна структура на »“ разходите

ƒанните на Forrester сочат, че разходите за »“ перонал като процент от »“ бюджета са различни в различните региони на света. —тойността на този параметър е 26% за —јў, 37% във ¬еликобритани€, 34% в √ермани€, 27% във ‘ранци€ (схема 5).

¬ сравнение със своите европейски конкуренти, френските банки изглежда разчитат повече на услуги от външни доставчици, тъй като те използват 14% от сво€ »“ бюджет за заплащане на работа, изпълн€вана по договор, докато за банките във ¬еликобритани€ и √ермани€ този показател е съответно 8% и 9%. «а да бъде сравнително пълна картината на разходите за външни »“ услуги, би тр€бвало да бъдат взети предвид още “»“ услугите от трети страни” и “XaaS” (т.е. каквото и да е като услуга). “ака излиза, че френските банки харчат 32% от »“ бюджета си за външни услуги, докато банките във ¬еликобритани€ и √ермани€ изразходват 22% и 24% от своите средства за »“ за тази цел.


—ъщевременно, данни на Boston Consulting Group показват, че разходите за аутсорсинг в повечето от 34 проучени банки са в границите между 19% и 22% от цели€ »“ бюджет (в тази оценка не влизат разходи за външни служители). ¬ посочените рамки не попадат единствено банките от ÷ентрална и »зточна ≈вропа – възползвайки се от по-ниските нива на заплатите в региона, банките там почти не ползват външни »“ услуги. Ќа практика едва 2,1% от техните »“ бюджети се изразходват за тази цел.

ќказва се също така, че в различните пазари структурата на »“ разходите е различна (схеми 4 и 5). Ќапример, финансовите институции в —јў харчат повече за телекомуникационни услуги (18%) отколкото банките в ≈вропа (6-10%). —ъщо така разходите за софтуер в —јў са малко по-високи (18%) отколкото в ≈вропа (14%).

Ќивата на »“ заплатите в европейските банки са различни

–азходите за персонал, разбира се завис€т от заплатите на »“ специалистите. —поред данните на Boston Consulting Group, с най-високи разходи за един »“ служител са банките в 3 страни – ‘ранци€, Ўвейцари€ и ’оланди€. Ќа второ м€сто по този показател са финансовите институции в √ермани€ (схема 6).

»“ разходите и »“ инвестициите се прав€т в името на пром€ната


ќколо една трета от »“ бюджетите на финансовите институции в ≈вропа се насочват към проекти за нововъведени€ (т.нар. “change-the-bank” инициативи), а около 70% от »“ разходите служат за да се осигури работата на съществуващите »“ услуги, използвани в ежедневната дейност (т.нар. “Run-the-bank” услуги). ¬ периода между 2003 и 2010 г. в това разпределение н€ма съществени промени, сочат проучвани€та на Boston Consulting Group (схема 7).

 аква възвръщаемост от »“ постигат банките?


ƒа бъдат събрани и анализирани данните за »“ разходите е трудно – независимо дали става дума за една отделна банка или за финансови€ сектор като ц€ло. ќще по-гол€мо предизвикателство е обаче да се оцени какво получават банките от »“ – с други думи, какъв е резултатът от единица »“ инвестиции?

ѕроучване на McKinsey сред европейски банки установи, че високите »“ бюджети не увеличават добавената стойност за бизнеса, ко€то банките получават от информационните технологии. »зненадващо, се оказа че институциите, които извличат най-много полза от информационните технологии не са тези, които инвестират най-много в т€х. ѕроучването на McKinsey установи, че най-висока възвръщаемост от »“ постигат банките, които изпреварват останалите в две насоки: качеството на »“ управлението и начините, по които »“ се използва за бизнес целите.

“ези изводи от изследването на McKinsey, проведено сред европейски финансови институции, са потвърдени от аналогично проучване сред банки в јзи€. Ќаскоро McKinsey публикува и нов доклад, обобщаващ резултатите от проучване на банкови€ сектор в √ермани€. ќсновните изводи са сходни: »“ ефикасността и конкурентоспособността на банките са във взаимна зависимост. ”величаването на »“ бюджета подобр€ва конкурентоспособността на банката само ако управлението на »“ е достатъчно ефикасно.

»зточници
  • “IT in banks: What does it cost?”, Deutsche Bank AG , декември 2012
  • Breakthrough IT banking, “ McKinsey on Business Technology” 26, пролет 2012
  • Boston Consulting Group. IT Benchmarking in European Banks, 2010
  • Forrester Research Inc. European Information And Communications Technology Market 2012 To 2013, юни 2012
  • Michael Koetter, Felix Noth, The Efficient Use of IT and Bank Competitiveness, 2011
  • McKinsey on IT, Smart IT spending: Insights from European banks, 2005
  • –азумното инвестиране в »“ – добрите практики на европейските банки, CIO BG, април 2008.

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ | ƒеклараци€ за поверителност | ѕолитика за бисквитки |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов