Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Платежни системи
бр. 3, 2014

Новите технологии имат потенциал да променят платежната индустрия

За иновациите в платежните системи и за инициативите на Борика-Банксервиз в тази сфера разговаряме с Александър Станев, прокурист и главен директор „Бизнес развитие – платежни, информационни и софтуерни услуги“ в компанията, която развива и поддържа основната информационно-технологична инфраструктура на платежната индустрия в България

от , 21 март 2014 0 3941 прочитания,

Г-н Станев, какви са най-актуалните направления в развитието на платежните системи към момента и какви промени в тях можем да очакваме през следващите 1-2 години? 

 - През следващите 1-2 години, в развитието на платежните системи в Европа ще остане актуална темата за Единната европейска платежна зона (SEPA). Ще продължи да се отделя внимание на синхронизацията на всички платежни процеси в страните членки на ЕС с изискванията и правилата на SEPA. Голяма част от страните сега преживяват миграцията към IBAN и BIC, която у нас бе осъществена доста по-рано, благодарение на доброто планиране и визията за бъдещето, която имаха колегите от БНБ.

Въвеждането на IBAN е предизвикателство в някои страни, като Германия, Франция и др., които до този момент работят с локални кодове за банкови сметки и с локални кодове за банките. Това налага драматични промени в процесите, по които работят банките и компаниите, които извършват плащания помежду си в тези страни. Поради забавянето на промените в тези процеси крайната дата за преминаване към SEPA бе отложена с 6 месеца до август тази година. Така че тази и следващата година ще се реализират редица инициативи в контекста на SEPA.

Същевременно продължава активната работа в областта на мобилните разплащания, но в по-голямата си част тези проекти са пилотни и с ограничен обхват. Изглежда все още се очаква крайния вариант за вида на този тип решения, около който индустрията да се обедини, за да започне по-интензивно да налага мобилните плащания. Проектите, базирани на технологията NFC като цяло не се развиха според очакванията, които бяха налице преди 1-2 години. Все още не са достатъчно разпространени мобилните телефони, поддържащи тази технология, макар че се очакваше техният брой да нарасне много бързо. От друга страна, проблемите с инфраструктурата, която трябваше да обслужва тези телефони все още не са решени.

За сметка на това наблюдаваме сериозен ръст на безконтактните плащания с карти, като наистина се постига очакваният от тях ефект – бързина при плащането и най-вече обхващане на разплащанията с малки суми (в рамките на няколко лева), които традиционно бяха запазена територия за плащания в наличност. В някои страни въвеждането на безконтактни плащания вече е довело до доста голям ръст в броя на плащанията с карти.

В България вълната на безконтактните плащания също е факт. Много банки вече реализираха проекти за въвеждането им и вече издават такива карти – това е известно и от телевизионните реклами. Голямата промяна в България обаче предстои през следващите 1-2 години, когато ще бъде осъществена масовата подмяна на банковите карти с такива, които имат безконтактна функция, а също така инфраструктурата от POS терминали ще бъде подготвена за приемането на такива карти. Всичко това ще доведе и до разширяване на обхвата на картовите плащания, с навлизането им в сегмента на плащания с малки суми.

В тази връзка приложението за управление на банкови карти и плащания чрез мобилен телефон mobb, което Борика-Банксервиз предлага, е насочено към възможността мобилният телефон към момента да се използва не чрез NFC технология, а по един иновативен начин за извършване на разплащания с мобилен телефон, които са базирани на картовите плащания, но без физическо използване на карта. Една много важна функция на mobb от гледна точка на борбата с финансовите измами е възможността за отключване и заключване на карта – т.е. потребителят има възможност да управлява, кога от дадена негова карта могат да бъдат изтеглени пари и кога не.

Друго важно направление, което ще се развива активно през следващите години е свързано със стремежа на банките да осигурят високо ниво на сигурност на разплащанията с карти и по този начин да намалят измамите свързани с тях. В тази връзка вече започнаха много проекти за въвеждане на механизми за сигурност на Интернет плащанията – т.е. за въвеждане на т.нар. 3D Secure схеми. Големите банки инвестират сериозно в такива проекти. Надяваме се, че с по-широкото навлизане на този модел на допълнително осигуряване на Интернет трансакциите измамите с банкови карти в Интернет ще намалеят драстично.

Друга интересна и важна тенденция, която е актуална в средносрочен план са т.нар. системи за незабавни преводи. Инициативи в това направление бяха стартирани първоначално във Великобритания, а напоследък има успешно реализирани проекти в това направление и в Швеция, в Полша и в други страни.

При тези проекти системи от типа на БИСЕРА осигуряващи междуфирмени плащания или плащания между физически лица от сметка в сметка преминават на съвсем ново качествено ниво. Например към момента плащанията в рамките на националната платежна система се извършват в рамките на деня – т.е. ако дадено плащане бъде наредено сутринта, до края на работния ден съответната сума ще стигне до сметката на получателя. Това обаче се случва само в работните дни на банките и в рамките на работното им време.

При въвеждането на системи за незабавни преводи времето намалява драстично – в рамките на няколко минути парите достигат до получателя. При това преводите се изпълняват в режим 24х7, независимо от почивните дни.

Това е една тенденция, която в Борика-Банксервиз следим много внимателно. Към момента участваме в процес на обсъждане на европейско ниво с колеги от клирингови къщи в 6 страни за възможността да бъде създадена обща методология за такъв тип преводи в ЕС. Разбира се, ние ще предприемем необходимите стъпки, за да предложим на банките в България проект за изграждане на такава система на територията на нашата страна. Тази система в бъдеще ще може да се включи в общата европейска система за незабавни преводи.

Споменахте приложението за плащания чрез мобилен телефон mobb, което бе представено на пазара през есента на миналата година. Какви други инициативи в областта на иновативните методи за плащане развива Борика-Банксервис? 

 - Сред новите ни инициативи бих посочил Cash M - услуга, която позволява изпращане на пари от банкова сметка, банкова карта или в брой в банков офис, известяване на получателя чрез използване на мобилен телефон и получаването им в брой чрез банкомат. На практика тази услуга е алтернатива на всички съществуващи услуги за бързи преводи в лева на територията на страната.

Идеята за Cash M възникна поради ясната необходимост от услуга, която дава възможност на всички в България бързо да превеждат и получават пари. Стремежът беше да се предложи услуга, която е далеч по-автоматизирана и по-удобна от съществуващите алтернативи. При Cash M броят на местата, на които могат да се получават преводи може да бъде равен на броя на банкоматите в страната, като услугата е достъпна в режим 24х7.

Важна идея заложена при проектирането на Cash M е с развитието на мрежата от банкомати във времето получаването на пари да не изисква използването на платежна карта от получателя. Дори в момента не малък брой банкоматите позволяват такава функционалност.

Най-общо сценарият за използване на Cash M е следният:

  • потребителят отива със своята карта до ATM на банка, която участва в системата;

  • набира телефонен номер на получател, на който желае да изпрати сума до 400 лв.;

  • избира код, който ще съобщи на получателя, за да може той да изтегли преведената сума;

  • посочва сумата, която ще изпрати;

  • обажда се на получателя и му съобщава секретния код;

  • втори код, генериран от системата се изпраща по SMS към получателя, за да се гарантира още по-високо ниво на сигурност;

  • получателят отива до който и да е банкомат на банка, която е участник в услугата и изтегля преведената сума, избирайки от менюто услугата Cash M и въвеждайки секретните кодове.

Освен за преводи между физически лица, Cash M може да използва за най-различни цели – например изплащане на награди, дивиденти и т.н.

Накратко, с Cash M мрежата от касови услуги на банките се разширява до всички банкомати и тези услуги стават достъпни в режим 24х7, за разлика от алтернативните услуги, които зависят от работното време на банковите клонове или офисите, където се изпълняват парични преводи. Още едно предимство на услугата е нейната голяма бързина – в момента, в който получателят има обаждане от изпращача и SMS от системата със съответния код, той веднага може да изтегли съответната сума без да чака изпълнението на процедури по сетълмент и т.н.

Системата Cash M е разработена така, че да може да обслужва много банки. Към момента тя е въведена от Уникредит Булбанк. В напреднал стадий са преговорите с още 3 банки, така че услугата ще получи съществено разпространение през тази и следващата година.

На фона на опита, които Борика-Банксервиз има в развитието и поддръжката основни платежни системи у нас, какво е специфичното при реализацията на системата Cash M?

От технологична гледна точка проектът Cash M е доста амбициозен и интересен, защото е един от първите при които се интегрират няколко паралелно работещи системи, за да бъде осигурена крайната услуга. От една страна това е картовата система на Борика, от друга и сървъра на самата услуга Cash M, а от трета – банковите системи, особено когато се изпраща превод чрез система за онлайн банкиране. На практика имаме една екосистема от услуги, която осигурява крайния резултат.

Всяка от изброените системи е разположена в различни инфраструктурни среди, в различни организации и въпреки това постигаме високо ниво на непрекъсваемост. Постарали сме се да изградим всички взаимовръзки по начин, осигуряващ висока наличност на услугата. Постигнали сме ниво на непрекъсваемост от порядъка на 99,86 на месечна база, което при такава хетерогенна система е сериозно предизвикателство.

Какви усилия и инвестиции от страна на банките са необходими, за да се присъединят към Cash M?

 - От гледна точка на банките, внедряването на услугата представлява интеграция на текущите им канали за иницииране на преводи със системата Cash M, като за първия етап на едно такова внедряване, когато инициирането на превода става от банкомат, не се налагат никакви интеграционни разходи. Това означава, че банките могат да се възползват от услугата без големи инвестиции, когато плащането се инициира от ATM, а когато искат да дадат възможност за инициране на плащане по алтернативни канали – например чрез интернет банкиране, мобилно банкиране, фронт-офис и т.н., тогава са необходими известни усилия за интеграция, но Cash M е изградена на принципите на SOA архитектурата, което позволява бърза и лесна интеграция на услугата с всякакви информационни системи на съответната банка.

За кои банки въвеждането на Cash M е обосновано?

 - За всяка банка, която притежава мрежа от банкомати, присъединяването към системата Cash M е обосновано. Колкото повече са банкоматите на дадена банка, толкова по-голям би бил ефектът от предоставяне на услугата, толкова по-високо става нивото на нейната достъпност.

Независимо от размера на банката, по отношение на услугата Cash M тя ще може да ползва цялата мрежа от банкомати. Идеята е, както и при картовите плащания, всички да имат полза от предлагането на услугата – както банката на наредителя, така и банката собственик на банкомата.

Предвижда се интеграция на Cash M с услугата за управление на банкови карти и плащания чрез мобилен телефон mobb. Това ще даде възможност чрез мобилното приложение да се нарежат Cash M преводи. След реализацията на тази интеграция ще бъде възможно потребителят да тегли пари от банкомат без да има банкова карта. Например ще бъде възможен следният сценарий - от mobb или от мобилно банково приложение потребителят посочва сума, която иска да изтегли, отива на банкомат който поддържа възможност за идентификация без карта и изтегля сумата без да ползва банкова карта, което е наистина съвсем нов тип услуга на пазара.

Какви иновации в областта на плащанията предстои да видим в по-дългосрочна перспектива?

 - Прогнозите в тази сфера, по принцип са рисковано начинание. Например, преди време, най-голям ентусиазъм във връзка с NFC плащанията демонстрираха от компанията Google. По-късно явно очакванията им не се оправдаха и компанията промени услугата си за дигитални разплащания Google Wallet, така че на потребителите на услугата бяха издадени физически предплатени дебитни карти, за да могат притежателите на Google Wallet реално да извършват плащания в търговската мрежа. Решението на корпорация с мащабите на Google е доста показателно за нивото на проникване на мобилните разплащания и за съществуващите въпроси относно технологиите, които ще се утвърдят при тяхната реализация.

Все пак, към момента се предлагат редица относително нови технологии, развитието на които си струва да следим внимателно. Един пример в тази връзка е технологията iBeacon, която дава възможност на устройство базирано на iOS, Android и т.н. да изпращат съобщения на устройства, които се намират в непосредствена близост. iBeacon е вариант на технологията Bluetooth, но с по-голямо покритие на връзката, което позволява съвсем нов начин на използване на смартфоните – например за навигация във вътрешни пространства от типа на големи търговски центрове, за подаване на рекламни и информативни съобщения, към притежатели на смартфони които се намират в голям магазин и т.н. Технологията iBeacon може да се ползва и за разплащане. Идеята е в рамките на някаква търговска площ при условие, че е изградена необходимата инфраструктура, когато клиентът отиде на щанд за стоки от определен вид, с помощта на мобилния му телефон той да бъде информиран за съответни промоции, сделки и т.н., включително и да му бъде предоставена възможност за плащане от мобилното устройство. Струва ми се, че подобни технологии имат потенциал да променят платежната индустрия.

Въпросите зададе Надя Кръстева

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов