“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини јнализи и тенденции
бр. 3, 2015

»нвестиционните предпочитани€ на финансови€ сектор Ц сигурност, клиентски анализи и дистанционно обслужване

»нвестициите в »“ проекти, допринас€щи за развитието и пром€ната на бизнеса отбел€зват ръст, но дългосрочните и мащабни »“ проекти не са на мода. —игурността и управлението на риска са приоритет за 100% от финансовите институции

от , 23 март 2015 0 2642 прочитани€,

Ќад€  ръстева

ѕочти една трета от »“ бюджетите на българските банки, застрахователни, лизингови и пенсионноосигурителни дружества, през тази година ще бъдат похарчени за софтуер. —ъщевременно финансовите институции все по-често предпочитат да използват аутсорсинг, а във фокус са »“ проектите насочени към подобр€ване на сигурността и управлението на риска и подобр€ване на качеството на продуктите. “ова са основните изводи от поредното проучване на списание CIO Ѕългари€, проведено в началото на март.

ѕо традици€, нашата анкета, ко€то провеждаме за 10-а поредна година сред представители организации от финансови€ сектор събра информаци€ за факторите, които в най-гол€ма степен вли€€т при вземането на решени€ за развитие на информационната среда, както и за технологичните и бизнес приоритети на »“ ръководителите във финансовите институции.

ѕрочетете още: 2015: ќт »“ отделите се очакват качествени услуги и иновации

¬ следващите страници можете да се запознаете с още н€колко интересни тенденции, които отговорите на участниците в проучването очертават.

“ехнологични направлени€ на »“ бюджетите

ѕрез 2015 година финансовите институции в Ѕългари€ ще похарчат почти една трета от своите »“ бюджети (27%) за софтуерни продукти. —ледващите две направлени€, към които се насочват най-много средства са поддръжката на хардуер и заплащането на »“ специалистите – във вс€ка от тези сфери ще се изразходват по 11% от общите »“ разходи (схема 1).

–азпределение на »“ бюджетите на финансовите институции

—хема 1: –азпределение на »“ бюджетите на финансовите институции

¬ допълнение, организациите от сектора ще похарчат почти същи€т д€л от своите »“ бюджети (по 10%) за »“ услуги от външни доставчици и за покупка на ново компютърно оборудване.

ѕри сравн€ване на данните от нашето проучване с резултатите от сходни изследвани€, проведени от Forrester в —јў и страните от «ападна ≈вропа, прав€т впечатление две основни разлики. Ќа първо м€сто, в Ѕългари€ разходите на финансовите институции за софтуер имат значително по-гол€м д€л в »“ бюджетите – у нас за програмни продукти се харчи 27% от »“ бюджета, спр€мо 18% в —јў и 13% във ¬еликобритани€.

¬тората съществена разлика е, че в сравнение с финансовите институции на «апад, организациите у нас изразходват доста по-малка част от технологичните си бюджети за »“ персонал. “ака например, банките в —јў изразходват за заплащане на своите »“ специалисти 26% от »“ бюджета си, а във ¬еликобритани€ този показател е 37%, показват проучвани€та на Forrester Research.

≈дин интересен резултат от нашето проучване е и €вно повишени€т интерес на финансови€ сектор в Ѕългари€ към използването на »“ аутсорсинг. —поред проучване на Boston Consulting Group, само преди 2 години едва 2% от »“ бюджетите на банки, застрахователни и лизингови дружества в Ѕългари€ и региона са изразходвани за външни »“ услуги, докато според отговорите на анкетираните, сега, този показател е 10%. ќказва се, че финансовите институции у нас вече използват аутсорсинг почти толкова активно, колкото сходни организации в —јў и ¬еликобритани€, където за външни »“ услуги организациите от сектора харчат съответно 13% и 11% от технологичните си бюджети. Ќай-веро€тно тази пром€на се дължи на ц€л комплекс от взаимносвързани фактори, но една от основните причини за новото отношение към аутсорсинга са насто€щите реалности в пазара на труда – конкретно, нарастващото търсене на »“ специалисти и повишаващите се нива на заплащане на техни€ труд.

“ърсенето на иновации се активизира

 акто показват данните на схема 2, през 2015 г. 32% от »“ бюджетите на финансовите институции в Ѕългари€ се насочват към проекти за нововъведени€ (т.нар. Change-the-business инициативи), а 68% от »“ разходите се прав€т за да се осигури работата на съществуващите »“ услуги, използвани в ежедневната дейност (т.нар. “Run-the-business” услуги).

ѕроцент от »“ бюджета, изразходван за поддръжка на бизнеса и за нови инициативи

—хема 2: ѕроцент от »“ бюджета, изразходван за поддръжка на бизнеса и за нови инициативи

«а сравнение, съотношението между средствата, инвестирани съответно в развитие и поддръжка от финансовите организации в ≈вропа е 30%:70% - т.е. може да се каже, че българските финансови институции са дори малко по-активни в търсенето на иновации от аналогични организации в ≈—.

ћащабните и дългосрочни проекти не са на мода

¬ъпреки отбел€заната тенденци€ към увеличаване на инвестициите в »“ проекти, допринас€щи за развитието и пром€ната на бизнеса, повечето организации, които взеха участие в нашето проучване, се отнас€т към разходите доста предпазливо и предпочитат да не инвестират средства в дългосрочни проекти.  акто показват данните на схема 3, повечето проекти, които се реализират през тази година (69%) са с продължителност до 11 месеца, а едва 31% от т€х са със срок над 12 месеца.

ѕродължителност на »“ проектите

—хема 3: ѕродължителност на »“ проектите

„≈фективността на инвестициите вс€ка година се повишава, нерентабилните проекти се отхвърл€т, както и тези, които е трудно да бъдат обосновани, което ни позвол€ва да се фокусираме върху приоритетните задачи”, отбел€за един от анкетираните.

 оментарите на участниците в проучването подсказват също, че н€кои от финансовите институции предпочитат да не се впускат в мащабни и продължителни »“ проекти, с цел да минимизират рисковете, свързани с такива начинани€. ¬ повечето случаи, когато това е възможно мащабните инициативи се раздел€т на н€колко по-малки задачи. —итуаци€та във финансови€ сектор е толкова динамична, че дългосрочните проекти могат да се окажат нецелесъобразни съвсем скоро след техни€ старт. «атова, повечето »“ ръководители от сектора се стрем€т да след€т потребностите и да внедр€ват само такива »“ решени€, които ще допринесат за конкретни резултати в сравнително кратки срокове.

–азбира се, както динамиката на инвестициите, така и сроковете и обхватът на »“ проектите варират в доста широки граници, в зависимост от мащабите и финансовото състо€ние на самите институции. ѕотребностите и изисквани€та в големите банки и в пенсионно осигурителните дружества например са съвсем различни.

 акто отбел€зва »“ директорът на ƒ«» Ќиколай Ўекеров, „в различните организации »“ бюджетите се разпредел€т строго индивидуално, в зависимост най-вече от ресурсите на самата компани€: компани€ с недостатъчно персонал би бюджетирала повече за външни доставчици, докато компаниите с достатъчно персонал биха бюджетирали предимно разходи за дълготрайни активи и поддръжка на лицензи”.

ѕредпочитаните »“ инициативи

ѕрез 2015 г. най-гол€ма подкрепа от страна на ръководството получават »“ проекти насочени към подобр€ване на сигурността и управлението на риска, подобр€ване на качеството на продуктите и развитие на каналите за дистанционно обслужване (схема 4).

ѕриоритетните »“ проекти

—хема 4: ѕриоритетните »“ проекти

„Ќа първо м€сто винаги се има предвид регулаторната рамка на бизнеса и техническото обезпечаване на изисквани€та. —ледващите приоритети са сигурност, непрекъсваемост на бизнес процесите, гарантирана стабилно на основната инфраструктура, данни и изпълнение на главните бизнес процеси. Ќа трето м€сто идват бизнес нуждите в н€колко направлени€ - обслужване на клиенти, обслужване на продажби и управление на активи и инвестиции. ¬с€ка година в н€кое от тези направлени€ има един или два генерални проекта, които изискват основно съсредоточаване на финансовите ресурси. ѕървите две направлени€ са общо взето задължителни за съществуването на регулирани€ финансов пазар, докато в третото направление бизнес и »“ лидерите тр€бва да защит€т потенциалните инвестиции, гарантирайки ненарушаването на горните две”, обобщава  ирил √еоргиев, »“ директор в ѕќ  ƒоверие јƒ.

ѕоказателен е фактът, че през тази година в 100% от анкетираните организации инициативите във връзка със сигурността и управлението на риска са сред 3-те приоритетни направлени€ за инвестиции. «а сравнение, в аналогични проучвани€ през 2012 и 2013 г. “ези инициативи б€ха основен приоритет за около 60% от финансовите институции.

»нвестициите в »“ инициативи, свързани с подобр€ване на качеството на продуктите са във фокус за 69% от финансовите институции, участвали в нашето проучване. Ќа практика, към момента за финансовите институции става все по-очевидна необходимостта да събират и анализират допълнителни данни за клиентите си (и за т€хната дейност) от различни източници, с цел да им предложат най-добри продукти и услови€, при отчитане на всички възможни рискове. ¬ тази връзка интересът към технологиите за обработка на големи обеми от данни за все повече финансови институции се пренас€ от академичната в практическата сфера.

Ќа трето м€сто сред най-подкреп€ните »“ инициативи са свързаните с развитието на каналите за дистанционно обслужване на клиенти. «а 54% от анкетираните проектите в това направление са с приоритетно значение, което е съвсем логично. «а финансовите институции дистанционното обслужване е възможност за съществено съкращаване на разходите и за колосални икономии в дългосрочна перспектива.

“ехнологиите, които са обект на повишен интерес

“ехнологиите, които финансовите институции въвеждат с приоритет през 2015 г. са предназначени да осигур€т по-високо ниво на защита на информаци€та, да модернизират съществуващи »“ решени€ и да оптимизират взаимодействието с клиентите (схема 5).

“ехнологии, които се внедр€ват с приоритет

—хема 5: “ехнологии, които се внедр€ват с приоритет

ќбект на повишен интерес са също така технологиите за виртуализаци€, които съкращават значително времето и разходите за изграждане на инфраструктура в нови филиали и дават възможност за спест€ване на огромни суми за придобиване на скъпи активи (сървъри, мрежово оборудване и др.).

¬ заключение

ѕрез 2015 г. в стратегиите на финансовите институции са €сно очертани н€колко компонента.  ратките срокове на възвръщаемост, на които толкова много се държи напоследък в банките и застрахователните дружества, най-често се постигат с проекти в сферата на клиентското обслужване или в областта на работата с продуктовото портфолио. Ќа практика такива »“ проекти допринас€т за повишаване на качеството на клиентските услуги, което е още една причина да бъдат във фокуса на вниманието.

ќсвен стремежът идеите за нововъведени€ в бизнеса да се реализират в кратки срокове, финансовите институции работ€т целенасочено за да осигур€т възможно най-добра представа за клиентите с помощта на детайлни анализи на данните за т€х. ѕриоритетна задача е и подобр€ването на комуникаци€та с клиентите, така че т€ да бъде все по-ползотворна и да се провежда по всички възможни канали, включително сайтове, контактни центрове, социални мрежи и т.н. “ези изисквани€ определ€т и приоритетните направлени€ за инвестиции.

ѕредставените резултати са изведени от проведеното през март проучване на списание CIO Ѕългари€, на което отговориха »“ директори и ръководители на отдели по информационно осигур€ване от 13 финансови институции - банки, застрахователни компании, лизингови и пенсионноосигурителни дружества.

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

 ќћ≈Ќ“ј–»

“р€бва да сте регистриран потребител, за да коментирате стати€та
"»нвестиционните предпочитани€ на финансови€ сектор Ц сигурност, клиентски анализи и дистанционно обслужване"



    

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов