Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Е-Здравеопазване
бр. 1, 2016

Високотехнологични решения оптимизират процесите в МБАЛ “Света Марина – Плевен”

ID пациентска гривна с персонализиран баркод и интегрирани операционни зали Open-OR са само част от най-модерните хай-тек решения в болницата

от , 26 януари 2016 0 4334 прочитания,

МБАЛ “Света Марина – Плевен” стартира официално своята дейност на 17 юли 2015 г. Високотехнологичната болница - според специалистите в бранша една от най-модерните „умни” болница в Югоизточна Европа - е пряк наследник на отворилата врати през 2001 г. СБАЛАГ „Света Марина“ ООД - една от водещите в България специализирани болници в областта на общата и онкологична гинекология, наложила се с нивото на експертиза на своя екип, иновативните технологии на лечение и високотехнологичното си оборудване. При разширението на болницата през 2015 г. към вече съществуващите медицински специалности - АГ, неонатология, ОАРИЛ, клинична и патоанатомична лаборатория - са добавени обща, гръдна, пластична, реконструктивна и естетична хирургия, урология, кардиология, гастроентерология и образна диагностика.

“Целта, която си поставят основателите на болницата, е да предоставят постиженията на водещите умове и технологии в съвременната медицина в полза на своите пациенти чрез въвеждане на оптимизиран концептуален мениджмънт на всички работни нива и използване на съвременни високотехнологични и ИТ решения”, обяснява Георги Карааргиров, директор „ИТ и иновации” на МБАЛ „Света Марина – Плевен”.

Предисторията: целите на мениджмънта

Прочетете още: Авангардните ИТ решения – част от стратегията за качествено обслужване на Сити Клиник

Една от основните цели на мениджмънта на болницата е пълното медицинско проследяване на всеки пациент. В тази връзка се оказва наложително данните от профилактичните прегледи на пациента, диагностиката и лечението му да бъдат генерирани и съхранявани в електронен формат на всеки етап, като информацията бъде обединена, лесно достъпна и удобна за различни цели, анализи и нужди за период най-малко 10 години.

Тази визия за медицинска услуга върви ръка за ръка с визията за електронен безхартиен мениджмънт на болницата, който позволява в реално време да се анализират приходи и разходи от различни дейности и болнични звена, разходи за лекарства и консумативи за всеки отделен пациент. В резултат, на база събраната информация, се постигат реално остойностяване на медицинската услуга, която пациентът получава, наблюдение и анализ в реално време на поръчките на лекарства и консумативи за болничната аптека, както и възможност да се анализират всички аспекти на работата на болничното заведение.

“Беше необходимо решение, което да подрежда целия пъзел, наречен е-здравеопазване, в една интегрирана болнична ИТ система, предлагаща съвременен подход както към процесите, свързани с лечението на пациентите, така и към управлението на болницата”, обяснява Георги Карааргиров.


Георги Карааргиров, 29 г., е директор „ИТ и иновации“ на МБАЛ „Света Марина-Плевен“. Той завършва средно образование във Fettes College, Шотландия, където учи от 10-годишен. Има бакалавърска степен по икономика от University of Nottingham, Великобритания и магистърска степен по „Мениджмънт“ от ESCP Europe Business School. Карааргиров преминава обучението си по време на мегистърската си програма в кампусите в Париж и Лондон, след което работи няколко години в Лондонското Сити в сферата на финансите и високотехнологичния сектор. Завръща се в родината си, за да се включи в проекта за изграждане на високотехнологична болница в Плевен, където понастоящем оглавява отдела „ИТ и иновации”. Говори свободно английски, френски и руски език.

Реализацията: решения, етапи, партньори

Основавайки се на визията на мениджмънта, в МБАЛ „Света Марина – Плевен“ е даден старт на мащабен интегриран ИТ проект, претворяващ на практика идеята за е-здравеопазване. Реализацията на проекта всъщност започва на един много ранен строителен етап на болницата и минава през общо 4 етапа.

“Като начало след многобройни срещи, дискусии и интервюта беше изготвен списък с идеи на различни професионални групи в болницата, което представляваше реално и първият етап на реализацията”, споделя Георги Карааргиров.

От страна на лекарите например е изявено желание те да имат възможност за достъп и отваряне на образи от изследванията в отделението по Образна диагностика в операционна зала по време на операции, както и да могат да имат достъп до ИЗ (историята на заболяването) на пациент от мобилни устройства като например таблет или смартфон. Сестрите в отделенията от своя страна се нуждаят да могат да поръчват лекарства и консумативи директно от поста си, без да ходят физически до болничната аптека, като по този начин пестят ценно време и енергия. Служителите в счетоводния отдел пък се нуждаят от това да могат да виждат дневните приходи, разходи и поръчки в реално време - при реализация на плащанията и т.н.

“След обстоен анализ бяха идентифицирани и систематизирани нуждите на медицинския и мениджърския екип на болницата, които определиха заданието към сформираната работна група от софтуерни и хардуерни специалисти и компании. Събраните идеи бяха разделени в подкатегории и подзадания (HIS, RIS, PACS, PharmaTrac, Communications, OR Systems, Patient Safety, Stock Management, ERP и др.), за да се изясни, дали е технически възможно и икономически обосновано осъществяването им, да се намерят отделни решения за всяка група и да се направи анализ на най-добрите практики и решения, използвани при други високотехнологични болници в Европа и света”, обяснява Георги Карааргиров.

За да работят всички избрани решения като една система и да се оптимизира планирането на инфраструктура, позволяваща инсталацията на такава система, от мениджмънта на болницата пристъпват към втория етап, който включва избор на фирмите Фифт Дигрии и Телелинк като архитекти на хардуерната инфраструктура и конфигурация на специално изградения за нуждите на болницата дейта център. “ИТ екипът на болницата работеше в тясна връзка с тях, за да се постигне консенус за компютърната мощ и електрическото захранване, необходими на болницата, и за да може специфичната медицинска апаратура и генерираните от нея очаквани информационни масиви и натовареност да могат да работят гладко, бързо и в режим 24х7, 365 дни в годината”, обяснява Георги Карааргиров.

Проектът включва проектиране и изграждане на високотехнологичен изчислителен център, тип „частен облак“, позволяващ виртуализиране и консолидиране на голям брой информационни приложения, с които болницата работи. Центърът е напълно резервиран, за да осигури високо ниво на надеждност и наличност на информационните системи. Решението включва висок клас - x64, дисков масив със 100 TB пространство за съхранение на информация, както и софтуер за виртуализация, резервнo копиране и възстановяване, сървърни операционни системи. “Модерният изчислителен център позволи бързото и ефективно внедряване на специализираните софтуерни системи, които болницата използва - HIS, PACS, RIS, RFID tracking и др.”, коментира Георги Карааргиров.

Като част от проекта, Телелинк изгражда и високоскоростна конвергентна локална мрежа, осигуряваща капацитет от 1 Gbps на всички портове за достъп и 20 Gbps към опорното ниво, както и безжична мрежа, покриваща цялата болница по стандарт 802.11ac/n.

Етапът завършва с внедряване на IP телефонна система, осигуряваща ефективна и мултифункционална комуникация между служителите на болницата. Високоскоростната мрежова инфраструктура от медицински клас позволява активиране в бъдеще на различни услуги за пациентите и персонала на болницата като мултимедийни приложения, интернет, IPTV и др. Цялостното интегрирано решение е базирано на оборудване и софтуер от Cisco Systems, EMC и Microsoft.

Третият етап, който тече успоредно с изграждането на интегрираната архитектура за болничната информационна система, включва интеграция на софтуерните решения, избрани да работят върху тази инфраструктура. На този етап са включени както няколко международни компании с техни продукти, така и няколко български фирми: Бон Арт (България) за HIS системата; Еsaote (Италия) за RIS и PACS системите; BIQ, PharmaTrac и E-Kanban (баркодираща логистична система), представлявани от Медконсултинг, България; Джи Кей-Инженеринг (България) и Merivaara­­-Integra (Финландия) с технологии за 4 интегрирани операционни зали (Open-OR); Siemens (Германия), Myrian (Франция) и Медконсултинг (България) за обработка на образи в отделение по Образна диагностика и 3D моделиране.

В допълнение прехвърлянето на резултати от образната диагностика в електронен вариант на CD/DVD или филм/цветна хартия е поверено на Codonics (USA), както и Patient Safety проверката на медикаменти и етикиране по JCI.


Интегрирана операционна зала в МБАЛ "Света Марина - Плевен"

Болницата разполага също със Cisco Call Manager телефония и система за физически достъп, която представлява базирани на RFID карти за достъп, както и система за връзка „пациент - медицнска сестра“ (Nurse Call System), реализирана от Джи Кей-Инженеринг (България), и система за финансов мениджмънт от Бон Арт (България).

“Между всяка една от системите трябваше да се направи интеграция, за да могат те да комуникират. Избирането на комуникационен протокол и самото интегриране беше резултат на 18-месечен труд на мултинационален екип специалисти, като основен интегратор беше фирма Бон Арт, а визията за крайната цел и комуникацията между ИТ, технически отдел и медицинските екипи е на Георги Карааргиров”, уточняват от болницата.

На този етап е гарантирана и сигурността на данните чрез разработен backup за съхранението на информацията. За целта се създава резервно копие на базата данни на всяка една от системите на втори независим сървър в болницата. С цел още по-голяма сигурност, базата данни на HIS се архивира на отделен, географски отдалечен сървър на Бон Арт, специално изграден за тази цел. Това осигурява непрекъснатост на работния процес в болницата и постоянна връзка с болничната информационна система.

Последният, четвърти етап е пускането на системата в експлоатация и обучаването на екипа на болницата за работа с нея.

Специфични моменти при реализацията 

“Принципно, при внедряване на система, съставена от толкова много компоненти, е изключително важно да се предвиди период на тестване, идентификация на проблемни зони и отстраняване на бъгове в кода, изглаждане на интеграцията и отстраняване на грешки. При нас, по редица обективни причини, се наложи периодът за тестване да бъде сведен до едва 14 дни с цел пускане на болницата в експлоатация навреме, което е критично кратък срок и беше сериозно предизвикателство, - споделя Георги Карааргиров. - Благодарение на външните специалисти, успяхме да се справим с минимум прекъсвания на работния процес. Наистина, това беше пример не само за ИТ интеграция, но и интеграция на хора професионалисти от различни националности и компании, с различни професии, работещи в екип.”


Проф.Григор Горчев, медицински управител на МБАЛ "Света Марина-Плевен", провежда визитизация, използвайки пациентския терминал за достъп до медицинското досие на пациентката

Болничната информационна система в действие

При резервация на час за прием в болницата, направена чрез болничния уеб сайт, по телефона или директно на регистратурата на болницата, в болничната информационна система (HIS) автоматично се създава персонално електронно медицинско досие (EMR) на пациента. След това по време на прегледа в болницата лекарят диагностицира проблема и назначава провеждането на по-нататъшни изследвания. Те се назначават директно от компютъра в кабинета и ангажираните с този процес автоматично получават нотификация, че трябва да се направи дадено изследване.

Информационната система на Отделението по образна диагностика (RIS) насрочва дата за изследването, като определя и конкретното устройство, на което образът да бъде достъпен, след което снимковият материал, както и заключението на лекаря от тази процедура, автоматично се съхраняват в електронното медицинско досие на пациента.

От друга страна, всички лабораторни изследвания на кръвта и урината, както и взетите проби за биопсия се баркодират, което не позволява да бъдат разменени с изследванията на друг пациент. Лабораторните апарати автоматично получават информация за изследванията, които трябва да се направят, и след като ги изработят, също автоматично изпращат готовите резултати в електронното медицинско досие на пациента.

Така всеки лекар в болницата има пряк достъп чрез своя компютър до изображенията от образната диагностика, резултатите от лабораторните изследвания и лекарските заключения.

Специално за пациентите с онкологични заболявания, при вписването на ЕГН-то на пациента в системата цялата история на заболяването му, резултатите от изследванията му, всички образи от образна диагностика и бележки на лекари се визуализират на монитори от медицински клас в залата за заседания на онкокомисията. Ако се налага консултация с друг специалист, който не е в лечебното заведение, чрез видеоконферентен разговор лекарят-консултант може да обсъди с колегите си досието на пациента, като го отвори на своя таблет.

Ако се наложи оперативно лечение, в деня на операцията пациентът се регистрира в болницата със своето ЕГН и това автоматично дава достъп на служителите на регистратурата до неговото медицинско досие, след което от HIS се отпечатва неговата „ID пациентска гривна", която се поставя на ръката му. Гривната има персонализиран баркод, служещ за идентификация на пациента и автоматичен достъп до неговото медицинско досие.

В допълнение ИТ системата позволява да се изгради 3D модел на органа, който ще бъде опериран, на база на конкретните образи от 128-срезовия компютърен томограф. 3D моделът позволява да се направи виртуална операция, посредством която хирурзите могат да изготвят планиране на самата операция, да предвидят възможни трудности и проблеми и да ги избегнат при реалната хирургична интервенция.

Посредством екрани на стените в операционните зали, хирурзите имат достъп до пълното пациентско досие и могат да получат чрез RIS всяка многосрезова компютърна томография, рентгенография, изображения от PET CT или магнитно-резонансната томография на пациента. Ако лекарите искат консултация по време на операцията, създаването на телекомуникационна връзка с колега става с лекота чрез двупосочен канал, а на екраните във всяка от 6-те операционни зали може да се изобразят бележки или рисунки, подадени през таблет или PС, позиционирани където и да е по света. Операцията се записва в реално време директно на PACS системата на болницата и може да бъде използвана за учебни цели в бъдеще.

Благодарение на баркодиращата логистична система и „ID пациентските гривни“, се сканират баркодовете на всички използвани по време на операцията лекарства и консумативи, които автоматично постъпват в HIS и в пациентското досие с подробна информация за тях и за използваните количества.

От своя страна интегрираните операционни зали Open-OR дават възможност за контрол от една точка на цялото оборудване в операционната зала и ефективно управление на документацията и изображенията от всички камери в залата и позволяват моментално преминаване от режим на един вид операции към друг. С натискане само на един бутон се променя цялата обстановка в залата – от типа осветление в операционната зала до позицията на операционната маса.


Проф. Григор Горчев провежда визитация от Ню Йорк с помощта на болничния робот Грег, наблюдаван от негов колега

В операционните зали са интегрирани медицински камери с висока резолюция, които архивират снимки и видеозаписи от операциите в пациентското досие. Това улеснява проследяването на възстановителния процес.

В допълнение интегрираните операционни зали позволяват резултатите от няколко анестезиологични апарата да бъдат видими и достъпни на един комбиниран екран, което от своя страна увеличава продуктивността на лекаря. И не на последно място системата в тези зали автоматично въвежда началото и края на операцията, както и състава на екипа, който работи (анестезиолози, хирурзи, сестри) по дадената операция.

След операцията и престоя в „Реанимация” пациентите се отвеждат в техните стаи в стационара. В някои от стаите до всяко легло има индивидуален работен сензорен екран/терминал с вградени телефон и камера, а във всички стаи има безжична неограничена бърза интернет връзка, което позволява пациентите да се свързват и обменят информация с техни близки, което е предпоставка за психологически комфорт и по-бързо възстановяване.

По време на визитация лекарят чрез сканиране на своята идентификационна RFID карта получава достъп до досието на пациента на терминала и му назначава терапия и лекарства, като прави директна връзка по електронен път с болничната аптека. От своя страна, медицинската сестра също получава информация за назначенията за съответния пациент от екрана.

След получаване на заявката служителите в болничната аптека трябва да приготвят лекарствата, предназначени за дадения пациент и да ги изпратят в отделението. Когато се изпълнява терапията, се сканира съответният медикамент и отново се сканира гривната на пациента, за да може повторно да се потвърди, че конкретното лекарство е за точния пациент и че дозата на лекарството е правилна.

Ако даден лекар отсъства от болницата, МБАЛ „Света Марина – Плевен“ разполага с два робота – лекарски асистенти (единствени по рода си в България), чрез които отсъстващите лекари могат да проведат визитация, да консултират в операционните зали колегите си и да комуникират с пациентите и колегите си непосредствено, от всяка точка на света. Лекарят може да се свърже с робота и да го управлява дистанционно от своя лаптоп. Той вижда и чува, каквото вижда и чува роботът, и говори през вградените в робота звукови-колони.

При изписване на пациента в медицинското му досие в системата на болницата се генерират всички необходими документи, както и разходен лист с цените за конусумативи, лекарства, изследвания, период на престоя и кой екип от специалисти конкретно се е грижил за неговото лечение.

Изводи и “научени уроци” 

“Здравеопазването е може би най-трудно предвидимият сектор за внедряване на ИТ система. За разлика от производствения сектор и услугите, където процесите като цяло са стандардизирани, в една болница е много трудно да се стандартизират процесите, защото всеки пациент е уникален”, коментира Георги Карааргиров. Друг много важен урок според него е, че една система, ако не е съгласувана с нуждите на медицинския екип и ако не цели да улесни този екип и да му помогне да е по-ефективен и продуктивен, тя никога няма да бъде приета. “Ако системата затруднява лекаря или сестрата и ги кара да извършват ненужни действия, тя е обречена, защото пациентът и ефективната грижа за него са по-важни от желанието за контрол и отчетност”, допълва той.

И не на последно място, трябва да се отбележи, че в България, колкото и една отделна болница да иска да внедри върхови ИТ решения, държавните органи като НЗОК, РЗИ и др. и липсата им на готовност за работа с подобни системи, безхартиени информационни носители и трансфер на информационни масиви, ограничават системата само до ниво болница. “Накратко - ИТ системите и електронизираните услуги в болниците се развиват много по-бързо от държавните органи, регулиращи ги и отговарящи за здравната политика и процеси в страната. Този факт е сериозна обструкция за развитието на иновативни модели и по-нататъшното развитие на е-здравеопазване в България”, убеден е Георги Карааргиров.

Планове за развитие 

“Както почти във всички други сектори, една от сериозните задачи в медицината в близко бъдеще ще бъде анализирането на електронно генерирана медицинска информация и използването на резултатите за по-точна диагностика, лечение и по-ефективно използване на ресурсите на болницата. Със създаването на болнична ИТ система и инфраструктура се създава предпоставка за „Big Data” анализи на такава информация. Нашата система все още работи на 80% от възможностите си, защото промяната в процесите трябва да се прави плавно и да не се стресира персонала, който и без това извършва изключително отговорна работа”, обяснява Георги Карааргиров. В тази насока от болницата планират след време, на базата на добра обработка и анализ на натрупаната информация, да е възможно да бъде определян оптимален индивидуален план за лечение на даден пациент и да се избегне прилагането на генерализиран подход.

“От гледна точка на мениджмънта информацията, която се генерира в системата, може да служи за много по-ефективно управление на болницата. Например могат да се поставят цели, при постигането на които да има стимули. Един път заложени в системата, тя сама ще знае дали са постигнати тези цели на база на генерираната информация от предходния месец. Като цяло целите ще се определят в зависимост от стратегията на болницата, а системата ще следи за изпълнението им”, допълва той.
В момента в МБАЛ „Света Марина-Плевен“ се изпълнява проект за разработване на специализирано е-приложение на болницата, което да позволява грижите на лекарите в болницата да продължават и когато пациентът е извън болничното заведение, чието финализиране обаче предстои.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов