Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини История

In memoriam: Почина един от пионерите на изкуствения интелект

Американският учен Марвин Мински почина на 88-годишна възраст

от Надя Кръстева, 27 януари 2016 0 4316 прочитания,

Един от първите изследователи в областта на изкуствения интелект Марвин Мински (Marvin Minsky), напусна този свят на 88-годишна възраст. Мински е починал на 24 януари 2016 г., съобщава New York Times.

Много преди появата на първия микропроцесор и на суперкомпютрите професор Мински, работейки като преподавател по изчислителна техника в Масачузетския технологичен институт (MIT), създава ново направление в науката, като за първи път изказва идеята за възможността на изчислителните машини да бъде дадена способността да “разсъждават”.  

Марвин Мински, Marvin Minsky

Марвин Мински в легендарната лабораторията по изкуствен интелект на MIT през 1968 г.

Прочетете още: ИТ гиганти пускат с отворен код разработките си в сферата на AI

Марвин Мински е роден през 1927 г. в Ню Йорк. Баща му бил лекар (очен хирург), а майка му се е занимавала активно с обществена дейност. Още от детството си Марвин проявява интерес към математиката и електрониката. Средното си образование получава в The Fieldston School и Bronx High School of Science. По-късно завършва Phillips Academy в Андовър, Масачузетс.
Отбива военната си служба в периода 1944-1945 г. във Военноморския флот на САЩ, след което получава бакалавърска степен по математика от Харвардския университет (1950) и докторска степен по математика от Принстънския университет (1954).
 
Научна дейност
В началото на 50-те години Мински започва изследванията си за това, как може да се моделират математически протичащите в човешкия мозък физиологични процеси, така че машините да бъдат научени да мислят по аналогичен начин. В резултат от работата му в тази насока през 1959 г. в MIT е стартиран “Проект за изследвания в сферата на изкуствения интелект”. По-късно този проект прераства в лаборатория, която съществува и до днес. Заедно с Мински основател на проекта е Джон МакКарти (John McCarthy), който е автор на термина “изкуствен интелект”. (МакКарти почина през октомври 2011 г. на 84 години.)

Резултатите от работата на екипа в MIT, в който ключови фигури са Мински и МакКарти не само допринасят за развитието на изкуствения интелект, но оказват влияние върху принципите в изграждането на съвременните компютри и програмно осигуряване. Този екип за първи път представя идеята за свободен обмен на данни в цифров вид, на базата на която е създадена американската военна комуникационна мрежа ARPAnet, която пък е основа на Интернет.


Други достижения
Интересите на Марвин Мински не са само в сферата на изкуствения интелект. Той е разработил едни от първите визуални скенери и механични ръце с тактилни датчици, които днес са базови компоненти на съвременните роботи. През 1951 г. Мински създава първата система за машинно обучение, базирана на невронна мрежа SNARC, а през 1956 г. - конфокален микроскоп - оптичен флуоресцентен микроскоп, притежаващ значително по-голям контраст от обикновения микроскоп, който и до днес се ползва в биологичните изследвания.


Книги и отличия
Мински е автор на много книги в областта на изкуствения интелект, в които са описани основните принципи на това направление, включително относно способността на машините да “разсъждават”. В неговата книгата The Society of Mind, издадена през 1985 г. се казва:
“Интелектът не е продукт на някакъв определен механизъм. Интелектът се изгражда чрез управляемо взаимодействие на голямо количество разнообразни полезни агенти”.  

В своите лекции и книги Мински многократно подчертава, че голямото разнообразие е необходимо тъй като за решаването на различни задачи са необходими фундаментално отличаващи се един от друг алгоритми. Под влиянието на тази теория психологията се превръща от наука, изучаваща базовите модели на поведение на човека, в наука, занимаваща се с механизмите, с помощта на които разумът на човека управлява взаимодействието  на огромен брой елементи.
 
Когато режисьорът Стенли Кубрик работи по култовия фантастичен филм от 1968 г. “2001: A Space Odyssey”, той се обръща към професор Мински с молба да сподели как вижда бъдещето. Филмът е създаден на базата на мнението на изявения учен, включително и на неговата прогноза, че към 2001 г. компютрите ще могат да взаимодействат с човека чрез глас.

Марвин Мински е отличен за своя принос към науката с множество награди, включително - Turing Award през 1969 г., наградата Japan Prize през 1990, наградата IJCAI Award for Research Excellence през 1991 г. и т.н.

Препоръчваме ви следното видео, в което Марвин Мински коментира дали "безсмъртният ум е въпрос на време".


КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов