Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини История

In memoriam: Почина Анди Гроув

Бившият шеф на Intel, който ръководи компанията дълги години напусна този свят на 79 години

от Надя Кръстева, 22 март 2016 0 2461 прочитания,

Легендарният бивш CEO на Intel Анди Гроув (Andy Grove) почина вчера – 21 март 2016 г. За причината на смъртта не се съобщават подробности, но е известно, че Гроув от години се е борил с болестта на Паркинсон. 

Съобщението за смъртта бе разпространено от Intel. 

Анди Гроув

Анди Гроув
Grove постъпва в Intel през 1968 г. като един от първите и служители и има фундаментална роля за превръщането на компанията от неизвестен стартъп в най-могъщият производител на чипове в света. Приносът му за ръководството на Intel продължава почти 40 години – през 1979 г. Гроув става президент на компанията, през 1987 г. поема поста CEO. Оттегля се от изпълнителния мениджмънт през 1998 г., но остава президент на компанията до 2004 г. 
Под ръководството на Анди Гроув е формиран добре известният  "Wintel" съюз с Microsoft, който осигури за години наред доминиращи позиции за двете компании в PC пазара. За времето през което Гроув е начело на Intel компанията увеличава годишните си приходи от $1,9 млрд. на $26 млрд. 
През годините Анди Гроув дава своя принос за развитието на теорията за бизнес управлението. Неговата книга, издадена през 1999 година „Само параноиците оцеляват” се счита за четиво, с което всеки мениджър трябва да се запознае. 
Нека припомним някои данни за живота на Анди Гроув, от по-стари публикации, подготвени в нашата редакция. 
Андрю Гроув – мозъкът на Intel

Анди Гроув е роден на 2 септември 1936 г. в Унгария под името Андраш Гроф. 
На четири години се разболява от дребна шарка и остава с увреден слух за цял живот. Следва друга още по-страшна заплаха: настъпването на нацистите в Европа. Еврейското семейство Гроф е принудено да се укрие у приятели под фалшиво име. Така малкият Анди става Андраш Малешевич. 
Като по чудо семейството успява да преживее войната, но попада в Унгария. Гроф решава да емигрира – първо в Австрия и оттам в САЩ, като пътьом сменя името си на Андрю Гроув. 
Пристига в Америка през 1957 г. и се записва в градския колеж на Ню Йорк, където се дипломира през 1960 г. като инженер-химик. След колежа учи в Калифорнийския университет в Бъркли и защитава докторска степен през 1963 г. 
Първата му работа след това е във Fairchild Semiconductor, млада компания, създадена от няколко учени, сред които Робърт Нойс и Гордън Мур. 
Повратни моменти 
Fairchild Semiconductor е люлката на компютърната революция. Тя е създадена от група учени, напуснали изследователския екип на Уилям Шокли в Schockley Semiconductor Laboratory, Пало Алто, Калифорния. Шокли е носител на нобелова награда за своята работа в областта на транзисторите и благодарение на научната репутация успява да привлече в компанията си едни от най-големите мозъци в електрониката. Сред тях са Боб Нойс, Гордън Мур (известен със Закона на Мур), Джулиъс Бланк, Виктор Гринич, Южин Клайнер, Джийн Хирни, Джей Ласт и Шелдън Робъртс. 

 
Лошият управленски стил на Шокли отблъсква много от учените в екипа. Последвалото бягство от компанията на т. нар. “предателска осморка” е един от повратните моменти в компютърната история. Фирмата, която създават – Fairchild Semiconductor, предизвиква революция в света на компютрите с разработването на силициевия транзистор. Тя приютява таланти, които впоследствие основават едни от най-известните компании в Силиконовата долина. Intel (Боб Нойс и Гордън Мур), Advanced Micro Devices (Джери Сандърс) и National Semiconductor (Чарли Спорк) водят началото си от Fairchild Semiconductor. 
Когато Гордън Мур и Боб Нойс напускат Fairchild през 1968 г., за да основат Intel, канят Гроув да дойде с тях. Първоначалният им бизнес план е свързан с производството на нов вид компютърна памет на основата на полупроводникова технология. Така през 1970 г. първата динамична RAM (DRAM) за търговски цели излиза от поточната линия на Intel. 

 
По това време към фирмата се обръща и японската компания Nippon Calculating Machine Corporation (NCM) за производство на логически чипове. Intel вече работи по подобен по-малък единичен чип и предлага на японците своето решение. След разработката на чипа, вместо да прехвърли правата върху патента на NCM, Intel ги запазва и започва да предлага лицензи за продажбата и производството му. Това е ключовото решение на Гроув и ръководния екип, което превръща компанията в микропроцесорния гигант, който познаваме днес. Успехът на Intel се дължи не само на иновационния талант, но и на умелото препозициониране на един компютърен компонент в масова потребителска марка. 

 
“Intel Inside”
Телевизионните реклами превръщат микропроцесора в желан продукт. Надъхани от рекламното мото “Intel Inside”, потребители искат домашните им компютри да са именно с този чип. Процесорът Intel Pentium става синоним на PC подобно на операционната система Microsoft Windows. 
Визията на Анди Гроув е основният двигател на успеха на Intel. Той превръща компанията от прохождащ производител на чипове в гигант на микропроцесорната индустрия. Гроув е човек, който тласка нещата напред. 
В ранните дни на фирмата организира офисното пространство и производствения капацитет. Играе ключова роля по време на преговорите с IBM от 1981 г., когато Intel побеждава Motorola в надпреварата кой да доставя микропроцесорите за персоналния компютър на IBM. 
В много отношения опитът на Гроув от детството му във военна Европа му дава добра подготовка за бизнеса. Той е човек, който не избягва трудните ситуации. През 80-те години, когато микропроцесорите се разглеждат като по-печелившата алтернатива на паметта, Гроув взима тежкото решение да концентрира дейността на фирмата в друга посока, което означава съкращаването на хиляди служители. 
През 1987 г. става главен изпълнителен директор на Intel, но решенията не стават по-лесни. Гроув успява да избегне потенциалната криза, свързана с открит дефект във флагмана Pentium. Той действа решително – изправен пред техническия проблем, забележим само от математиците, но заплашващ да се превърне в PR бедствие. Вместо да използва влиянието на Intel и да прехвърли тежкия процес на замяна на изделията на дистрибутори и магазини, Гроув предлага това да направи самата компания. Тази стъпка му струва $475 млн., но опазва марката Intel. 
Печалбите нарастват 
За акционерите Гроув е изпратен от бога. Докато е на поста главен изпълнителен директор, стойността на акциите на Intel се увеличава 24 пъти. През май 1998 г. той се оттегля от тази длъжност, но остава в борда на директорите. 
След оттеглянето му, Intel се сблъсква с различни проблеми, включително и заплахата от спад в търсенето на микропроцесори. Законът на Мур гласи, че мощността на микропроцесорите ще се удвоява на всеки 18 месеца. Събитията от цяло едно десетилетие го потвърждават, като носят на Intel нарастващи приходи благодарение на потребителски ъпгрейди. В крайна сметка обаче, твърди Мур, този темп ще се забави, а той трябва да знае най-добре. 
Гроув изглежда подготвен за това. Негови са думите, че “всички компании ще бъдат Интернет компании.” Тази визия е превърната в стратегия и Intel обвързва своите продукти и услуги със световната мрежа. 
Заключение 
Както всяка фирма се нуждае от предприемач, който да реализира идеите в ранните етапи от живота на прохождащото предприятие, така впоследствие тя има нужда от организатор и твърда ръка, която да води компанията през фази на растеж към бъдещо развитие. Анди Гроув е точно такъв човек. С решителност, визия и способност да поема рискове на основата на непоклатими факти, той става един от технологичните лидери в Америка. 
Като дете във военна Европа, Гроув се научава първо да оценява ситуацията, като използва цялата налична информация, и тогава да взема решение. Това умение му служи добре в живота в професионален и личен план. Каквито и да са бъдещите му постижения, направеното от него в Intel е достатъчно, за да го поставим сред най-великите бизнес лидери на 20 век. 
Цитати от Анди Гроув
“Колумб не е имал бизнес план, когато е открил Америка”

 “Колкото и да си говорим за Интернет компаниите днес, след пет години няма да има Интернет компании. Всички фирми ще бъдат Интернет компании или няма да ги има" 

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов