“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини »“ в отбраната
бр. 7, 2016

¬ариант на  »— при поддръжка на съвместна операци€ за опазване на националната сигурност в мирно време

ќперациите на въоръжените сили по миси€ Дѕринос към националната сигурност в мирно времеФ имат н€кои особености, които следва да бъдат отчетени при изграждането на  »—

от , 15 август 2016 0 2090 прочитани€,

—ъгласно „Ѕ€ла книга за отбраната и въоръжените сили на –епублика Ѕългар舓, приета през 2010 год., на въоръжените сили (¬—) се възлагат три основни мисии: 

>> ќтбрана – обхваща задачите, свързани с гарантирането на национални€ суверенитет и независимост, защита на териториалната ц€лост на страната и на страните – членки на Ќј“ќ, в услови€та на чл. 5 от —еверноатлантически€ договор; 

>> ѕодкрепа на международни€ мир и сигурност – включва изпълнение на международни и коалиционни ангажименти за участие в операции на Ќј“ќ и ≈вропейски€ съюз в отговор на кризи, предотврат€ване на конфликти, за борба с тероризма, участие в мисии на ќќЌ, ќ——≈ и други коалиционни формати, дейности по контрол на въоръжени€та, неразпространение на оръжи€ за масово унищожение, техните носители и материалите за т€хното производство, международно военно сътрудничество, предостав€не на хуманитарна помощ, укрепване на доверието и сигурността; 

>> ѕринос към националната сигурност в мирно време – включва поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи; дейности по контрола на въздушното и морското пространство; операции по сдържане и неутрализиране на терористични, екстремистки и престъпни групи; защита на стратегически обекти; защита и подпомагане на населението при природни бедстви€, аварии и екологични катастрофи и т.н.

ћиси€ „ѕринос към националната сигурност в мирно време”

ќперациите на ¬— по миси€ „ѕринос към националната сигурност в мирно време” имат н€кои особености: операциите се провеждат райони с ограничена площ, с участие на сили и средства от други ведомства, организации, доброволци и др., най-често се ръковод€т от ћ¬–, а прилежащата инфраструктура и комуникации са увредени.

Ќ€кои от операциите, в които участват ¬— през последните години са по защита и подпомагане на населението при природни бедстви€ и аварии, спасителни и евакуационни дейности. ¬с€ка операци€ се провежда при определена тактическа обстановка.

“актическа обстановка

            ѕредполага се, че се провежда операци€ с невоенен характер на територи€та на –епублика Ѕългари€, в съответствие с миси€та на въоръжените сили „ѕринос към националната сигурност в мирно време”. «адачите включват защита и подпомагане на населението, спасителни и евакуационни дейности при природно бедствие – наводнение.

            ¬ следствие на проливни валежи са повишени нивата на реките в определен район и те са излезли от своите корита. ¬алежите са довели до активизиране на свлачища. —илно нарушена е пътната инфраструктура и т€ е трудно проходима.

            ќпераци€та се провежда съвместно с формировани€ от системата на ћ¬– (√лавна дирекци€ „Ќационална полици€” и √лавна дирекци€ „ѕожарна безопасност и защита на населението”), екипи от ÷ентровете за спешна медицинска помощ от състава на ћинистерство на здравеопазването (ћ«), представители на местната власт, неправителствени организации (Ѕългарски червен кръст), доброволни формировани€. «а нуждите на операци€та са създадени мобилни съвместни екипи, които изпълн€ват задачи в зоната на операци€та.

            “елекомуникационните услуги, предостав€ни от обществените телекомуникационни оператори са силно нарушени.

            «а планиране, ръководство и координиране на усили€та при провеждане на операци€та се формира оперативен щаб, разположен в най-близки€ общински център, като водеща рол€ при планиране, провеждане на операци€та, както и нейното непосредствено ръководство е определена на ћ¬–. ¬ зоната на операци€та е развърнат полеви оперативен пункт за управление, който ръководи дейностите на „терен“.

            ¬ъоръжените сили участват в операци€та с мобилни формировани€ с високопроходима техника (верижна и колесна). ќсвен това, на формировани€та за  »ѕ на ¬— е възложено изграждането на комуникационно-информационната система ( »—) в зоната на операци€та.

—истемен модел

            »зградената  »—, тр€бва да осигури изпълнението на следните основни задачи:

  • ќсигур€ване на обмен на информаци€ между оперативни€ щаб и полеви€ пункт за управление;
  • ќсигур€ване на обмен на информаци€ между горепосочените органи за управление и мобилните екипи;
  • ќсигур€ване на обмен на информаци€ между органите за управление и техните преки ръководители – ћќ, ћ¬–, ћ« и др.;
  • »зграждане на сензорна система за видеонаблюдение на критични участъци в зоната на операци€та;
  • ƒруги, допълнително възникнали задачи, в зависимост от оперативната обстановка.

            «а комуникационна и информационна поддръжка на операци€та е изградена тактическа  »—, ко€то функционира съвместно с елементи от стратегическата (стационарната)  »— на ¬— в зоната на операци€та. ¬ зоната на операци€та не са налични източници на преднамерени и промишлени смущени€.

            Ќа органите за управление и мобилните съвместни екипи в зоната на операци€та е предвидено да се предостав€т следните телекомуникационни услуги:

  • √ласови услуги (voice) – обмен на разговорна оперативна информаци€;
  • ¬идео услуги (video) – обмен на видео оперативна информаци€, достав€не на видео информаци€ от видеосензорите (видеокамерите), разположени в зоната на операци€та;
  • ќбмен на данни (Web) – достъп до информационни системи на отделните ведомства, достъп до »нтернет;
  • ќбмен на данни (e-mail) – обмен на електронна поща в рамките на ведомствата и в глобалната мрежа.

¬ зоната на операци€та се изгражда фрагмент от тактическа комуникационна система, ко€то работи съвместно със стратегическа опорна стационарна  »— на ¬— (Strategic Core Network, SCN) (фиг. 1).

—тационарната мрежа се състои от опорни комуникационо-информационни възли ( »¬) - възли за достъп, които могат да са транзитни (Transit Access Node, TAN), осигур€ващи необходимата свързаност или крайни (Access Node,  AN), предостав€щи услуги на крайни потребители. SCN осигур€ва свързаност към мрежите на другите ведомства, към единната електронна съобщителна мрежа (≈≈—ћ) на държавната администраци€ и за нуждите на националната сигурност, към мрежите на обществените телекомуникационни оператори и др.

            “актическата комуникационна система (“ —) се изграждат с цел предостав€не на телекомуникационни услуги на потребителите, работещи при полеви услови€. ¬ Ќј“ќ е приет модел, според който “ — тр€бва да съдържат следните подсистеми: 

>>  LAS: Ћокална подсистема (Local Area Subsystem);

>>  WAS: ќпорна (глобална) подсистема (Wide Area Subsystem);

>>  MS: ћобилна подсистема (Mobile Subsystem);

>>  SMCS: ѕодсистема на системата за управление и контрол (System Management and Control Subsystem);

>>  SecS: ѕодсистема за сигурност (Security Subsystem).

ћобилната подсистема предлага комуникационни услуги на мобилните потребители, използвайки различни технологии за безжичен достъп. «а реализиране на MS могат да се използват различни радиокомуникационни системи (– —).

             ќпорната подсистема (WAS) осигур€ва привързване на “ — към стационарната  »— и доразвива  »— при полеви услови€. «а целта се използват полеви комуникационо-информационни възли, развърнати в специализирани превозни средства – апаратни за достъп (Access Vehicle, AV) или транзитни апаратни за достъп (Transit Access Vehicle, TAV).

           Ќа полеви€ оперативен пункт за управление, услуги се предостав€т от AV, разположено в района на пункта за управление.

            ѕривързването на “ — към стратегическата се осъществ€ва чрез стандартизирани интерфейси. √ръбнакът на “ — е изграден основно чрез радиорелейни линии, които се изграждат лесно и могат да преодоле€т разрушената инфраструктура.

            ќбслужването на мобилните потребители в зоната на операци€та се осъществ€ва от мобилна подсистема (MS), изградена от еднотипни мрежови елементи за радиодостъп, н€кои от които са част от тактическата  »— (разположени в апаратни за радиодостъп – Radio Access Point – RAP), а други от стратегическата  »— (разположени във възлите за достъп (AN) или в транзитните възли за достъп (TAN).

            ƒостъпът до потребителски услуги на мобилните абонати се осъществ€ва чрез ръчни (Handheld, HH), носими (Manpack, MP) или возими (монтирани в специализирани или други превозни средства) радиотерминали (Radio Terminal, RT).

            ћобилността на потребителите е различна – ниска (до 10 km.h–1) за пешеходните потребители, средна (до 50 km.h–1) – за потребители, движещи се по черни пътища (Off-road) или висока (до 120 km.h–1) – за потребители, движещи се по нормални пътища.

            –адиотерминалите осигур€ват двустранен обмен на информаци€, като потребителите могат да реализират директен достъп до услугите, чрез вградените в терминалите функции или чрез други крайни устройства, получаващи достъп до услугите през съответни€ радиотерминал. ¬ъв втори€ случай се използват стандартни интерфейси между крайните устройства и радиотерминалите.

            ћобилните потребители от състава на ћ¬– и ћ« разполагат със собствени радиотерминали, а тези от състава на ћќ - със служебни. Ќа потребителите, които не разполагат със собствени радиотерминали, се предостав€т такива от формировани€та за  »ѕ, изграждащи  »—.

—ъвместимостта

—ъвместимостта между различните радиотерминали понасто€щем е проблем, дори когато те са изградени по едни същи стандарти.

            ѕри придобиване на нови радиотерминали, се предвижда всички те да са изградени чрез технологиите на софтуерно дефинираното радио и когнитивното радио, което позвол€ва всички терминали (независимо от т€хната принадлежност) да предостав€т всички определени (абонирани) услуги на мобилните потребители, в съответствие с конкретната радиокомуникационна система и с конкретните услови€.

            ¬секи мрежов елемент за радиодостъп покрива определена площ, а всички заедно – покриват зоната на операци€та. Ќа мобилните потребители е осигурено препредаване на обслужването между зоните на покритие на елементите за радиостъп в зоната на операци€та (handoff, handover). ¬ зависимост от нуждите е възможно реализиране препредаване на обслужването между различни системи (roaming) на различни ведомства и оператори. ѕланирането и управлението на ц€лата система се осъществ€ва от единен център за управление, разположен в стратегическата  »—.

јрхитектура на радиокомуникационната система.

            ќт всичко посочено до тук е €сно, че най-големи усили€ изисква изграждането на мобилната подсистема.

            ћобилната подсистема представл€ва съвкупност от клетки (зони на покритие), в центъра на които са разположени приемо-предаватели (базови станции (Ѕ—, BS), осигур€ващи достъп до телекомуникационни услуги на мобилните потребители. ќсвен чрез базовите станции, предложената система позвол€ва епизодична (директна, Ad-Hoc) радиокомуникаци€ в зоната на взаимно покритие на радиотерминалите. «а целта са формирани определени потребителски групи (както е при груповите радиокомуникационни системи като TETRA, TETRAPOL и др.). Ѕазовите станции са от състава на мрежови елементи, монтирани в телекомуникационни апаратни за радиодостъп (RAP) от състава на тактическата  »— или монтирани в стационарни комуникационно-информационни възли (AN или TAN) от състава на стратегическата (стационарната)  »—. ¬сички базови станции са свързани към комутационен и маршрутизиращ възел (Switching and Routing Node – SRN) чрез преносни комуникационни линии, които са реализирани през WAS на тактическата  »— и SCN на стратегическата (стационарната)  »—. ѕреносните комуникационни линии могат да са радиорелейни, тропосферни, сателитни, кабелни (проводни или оптични), но както бе посочено по-горе, най-често са радиорелейни. ѕропускателната способност на преносните линии е достатъчно гол€ма, за да поеме телетрафичното натоварване на клетките при обмен в двете направлени€ на предаване (фиг. 2).

            ÷€лата мрежа работи в съответствие с INTERNET протокола, както в абонатната част, така и в опорната мрежа, т.е. радиокомуникационната система е IP базирана.

           ‘ункциите по непосредсвено управление на радиоресурсите се реализират локално (от базовите станции) на основата на общата (административна) политика по планиране и управление, като с радиотерминалите се обмен€ и необходимата управл€ваща информаци€, включително и тази, касаеща качеството на обслужване и статистическото мултиплексиране.

            «а аналого-цифрово преобразуване на аналоговите сигнали се използват стандартни методи.

            —истемата поддържа приоритети в обсужването в зависимост от дефинираните трафични класове (според допустимитте закъснени€) и/или в зависимост от йерархичното ниво на дадени€ орган за управление, които се определ€т административно.

            „естотни€т диапазон, бро€т на честотните канали и т€хната ефективно предавана честотна лента се определ€т от националната регулационна рамка в областта на телекомуникациите и електронните съобщени€, както и изисквани€та на Ќј“ќ.

            ƒвустранната комуникаци€ се осъществ€ва чрез дуплекс с деление по време (TDD), което осигур€ва необходимата гъвкавост в обмена на информаци€.

            „рез използване на различни признаци за раздел€не на сигналите (например CDMA), в рамките на честотните канали се формират определен брой комуникационни канали.

            ѕо-гол€ма пропускателна способност (по-висока скорост на предаване) на комуникационните канали се постига чрез използване на цифрови модулации с по-висока спектрална ефективност (n-QAM), използване на достъп с ортогонално честотно раздел€не (OFDM) и използване на технологи€ с множество антени (MIMO).

            ƒостъпът до комуникационните канали в двете посоки на предаване е с ограничена продължителност, като времето за достъп е времето за предаване на един пакет.

            ÷ифровите информационни потоци се кодират с коригиращи кодове за откриване и корекци€ на грешки, което намал€ва пропускателната способност на комуникационните канали.

             омуникационните канали в радиоинтерфейса са трафични и управл€ващи (сигнални).

            ћетодът за разпределение на трафичните комуникационни канали в системата е фиксиран, като ресурсът от трафични канали за дадена клетка се определ€ административно при планирането на системата от центъра за управление на мрежата. ¬ зависимост от конкретните нужди и пром€на на оперативната обстановка, този ресурс може да се промен€ (преконфигурира).

            ћетодът за достъп до трафичните канали във възход€ща посока (RT →

BS) е многостанционен достъп със статистическо мултиплексиране (Statistical Multiplexing Multiple Access, STMMA), а в низход€ща посока (BS → RT) е статистическо мултиплексиране (Statistical Multiplexing, STM).

            «а защита на информаци€та от нерегламентиран достъп, в радиоитерфейса се реализира криптиране на данните, като се използва стандартен потоков криптографски алгоритъм.  риптографските ключове са заредени ръчно в радиотерминалите, а управлението на ключовете се осъществ€ва от центъра за управление на сигурността на мрежата.

            –азмерът (радиусът) на клетката е от пор€дъка на 10 km (макроклетки), като е реализиран адаптивен механизъм за контрол и управление мощността на предавателите на BS и RT.

¬ заключение

            ќпитът от последните години показва, че при изпълнение на задачи по миси€ „ѕринос към националната сигурност в мирно време” не се използват ефективно възможностите на въоръжените сили за изграждане на  »— за поддръжка на такива операции. “ехнологичното обновление на комуникационните и информационни ресурси както във въоръжените сили, така и в другите ведомства, ще осигури по-пълно и по-ефективно осигур€ване на комуникационна и информационна поддръжка на операции по пълни€ спектър мисии на ¬—.

»зточници:

  1. јнгелов ». ÷. “елекомуникационни апаратни в полевите комуникационно-информационни системи. CIO. Chief Information Officer, бр. 7, ёли 2012.
  2. јнгелов ». ÷. »зследване на методите за статистическо уплътнение в мобилните комуникации. –¬.“.: »  на Ќ¬”, 2014.
  3. јнгелов ». ÷. “енденции при изграждане на мобилната подсистема на тактическа комуникационна система. CIO. Chief Information Officer, бр. 7, ёли 2015.
  4. Ѕ€ла книга за отбраната и въоръжените сили на –епублика Ѕългари€. –—., 2010.

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ | ƒеклараци€ за поверителност | ѕолитика за бисквитки |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов