Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии и концепции
бр. 9, 2016

Публичен или частен облак – какви са възможностите?

Публичните облаци дават много възможности за ефективно натоварване на ресурсите и за тяхното преразпределяне, но са по-уязвими отколкото частните. Кой от двата модела ще доминира в бъдеще?

от , 30 септември 2016 0 1497 прочитания,

Вече повече от 5 години дебатът около облачните технологии не стихва. Основните въпроси са какви точно са предимствата на cloud computing за бизнеса и ако избираме облачните изчисления, кой модел е оптимален – дали публичния облак или частния?

Също както в политическите дебати, и в спора за “по-добрия” облачен модел и двете тези се представят от силно мотивирани играчи, които защитават разпалено своята гледна точка.

Поддръжниците на публичните облаци изтъкват, че възможността да се използват ИТ ресурси и услуги по модел при който се плаща само за използваното, скоростта на достъп до ресурси и възможността гъвкаво да се добавя или елиминира изчислителен капацитет превръщат техните предложения в единствения възможен избор.

От другия лагер напомнят на корпоративните ИТ потребители, че частният облак – независимо дали е реализиран в собствен сайт или в частна хоствана среда – осигурява най-високите нива на управляемост, контрол и сигурност, както и спокойствието да знаете къде точно се намират вашите ключови данни за бизнеса и клиентите.

Адвокати на публичните облаци

Напоследък доста активно бе популяризирана тезата, че значителна част от ИТ операциите на компаниите скоро ще бъде изнесена в публични облаци. Сред най-изявените поддръжници на тази теза са представителите на компанията Amazon, които естествено предлагат съществуващите в компаниите ИТ среди да бъдат заменени от техния публичен облак Amazon Web Services (AWS).

Като аргументи в полза на публичните облаци от Amazon изтъкват най-вече: 1) ИТ поддръжката е по-евтина, в сравнение с тази на корпоративен дата център; 2) по-високо ниво на безопасност, благодарение на прилагането на универсални решения; 3) облачните услуги позволяват на ИТ специалистите в компаниите да отделят повече внимание на автоматизирането на важни за бизнеса дейности, вместо да губят време за решаване на технически проблеми.

Аналогична позиция подкрепят и от Google. Вицепрезидентът на Google Даян Грийн, която отговаря за облачните разработки на компанията, отбеляза в свои изказвания през март, че се наблюдава ръст в използването на публични облачни решения от страна на банки и други компании с повишени изисквания към сигурността, а като основни платформи за предоставяне на публични облачни услуги тя посочи AWS, Microsoft Azure и Google Cloud Platform.

В средата на септември от Google обявиха, че са спечелили за клиент на тяхната облачна платформа Evernote – компания с има 200 млн. клиенти, която преди е поддържала собствени сървъри в свой дейта център. Анонсът даде повод на Даян Грийн, да заяви на страниците на изданието Business Insider, че много компании, които към момента поддържат собствени дейта центрове ще последват примера на Evernote и ще се пренесат в публични облаци.

В интерес на истината, Грийн призна, че и в Amazon чувстват осезателно тази тенденция – все повече от техните клиенти са компании, които закриват собствените си дейта центрове и преминават към услугите на AWS. Един такъв клиент на Amazon е например Intuit.

А защо облакът трябва да бъде предпочетен пред собствения дейта център? “Не можете просто така да започнете да правите това, което ние правим в нашите дейта центрове, с нашия мащаб. През миналата година ние похарчихме за развитието на тези услуги $10 млрд. капиталови разходи”, коментира Даян Грийн.

Представителите на Microsoft, която също е сред основните играчи в пазара облачните услуги, изглежда не популяризират толкова активно идеята за преноса на корпоративните приложения в публичен облак. Всъщност неутралитетът на корпорацията в дебата е обясним – много организации по света използват продукти на Microsoft в своите корпоративни дейта центрове.

От другата страна на барикадата

Джейсън Форестер е изявен експерт в областта на cloud computing, чието мнение се цени от най-видните специалисти в тази сфера. Преди 18 месеца Форестер е работил в Apple, където е ръководил поддръжката на цяла мрежа от глобални дейта центрове на компанията, а преди това 10 години е работил в IBM.

Неотдавна Джейсън Форестер заяви пред списание Fortune, че слуховете за предстоящия залез на корпоративните центрове за данни са силно преувеличени. Нещо повече – те са напълно неверни. Според него, приложенията, които имат стратегическо значение за компаниите, трябва да работят в корпоративните дейта центрове, а не в публични облаци.

Преди малко повече от година Форестер напуснал Apple, отвеждайки със себе си група сътрудници от инфраструктурното подразделение на компанията, заедно с които основал компанията SnapRoute. Целта на тази стартираща фирма е създаването на продукти, които са в състояние да осигурят гъвкавост при развитието на мрежова инфраструктура в рамките на организациите.

По думите на Форестер, публични облаци трябва да се прилагат само за “просто съдържание” – корпоративна електронна поща, Web приложения, информационни системи, при които няма строги ограничения за времето за отговор. Приложенията, които играят стратегическа роля в компаниите и реализират техните “запазени марки”, трябва да си останат в корпоративните центрове за данни.

Като примери за такива приложения Джейсън Форестер посочва услугата виртуален асистент Siri на Apple, Apple TV и картографската услуга за обслужване на поръчките на такситата Uber. Такива услуги ще останат в корпоративните дейта центрове, дори при най-примамливи предложения от страна на доставчиците на публични облаци, твърди експертът.

Много корпоративни приложения са адаптирани в значителна степен към особеностите на вътрешната ИТ инфраструктура. Тяхното пренасяне в публичен облак никога няма да бъде лесно. Затова компаниите, разполагащи с крупни счетоводни системи и програми за инвентарен контрол на огромно количество оборудване не бързат да пренасят този софтуер в публичен облак. Когато става дума за системи, които са в основата на бизнеса, благодарение на които се създава финансовата печалба на компанията, техните собственици искат да имат пълен контрол. Това изискване не може да се удовлетвори в публичните облаци, където доставчикът, например Amazon, дори не позволява на корпоративните клиенти да се доближат до оборудването в облачния дейта център”, пояснява Форестер.

Новите “стари” решения

Съществува още една причина, поради която компаниите се въздържат да изнесат своите приложения извън пределите на корпоративния дейта център. Това е използването на т.нар. noname оборудване, включително сървъри, системи за съхранение, компоненти на мрежи. Цената на такъв хардуер е значително по-ниска, в сравнение с тази на утвърдените марки като HP, IBM, Cisco, EMC и др. С появата на отворения проект Open Compute Project възникна платформа за свободен обмен на проекти за продукти необходими в центровете за данни и за тяхната инфраструктура. С тази и други подобни инициативи се появи възможност за намиране на решения, позволяващи центровете за обработка на данни да бъдат комплектовани с подходящо оборудване, така че да бъдат работоспособни в реални условия.

Напоследък на пазара се появяват продукти, насочени към усъвършенстването на мрежовите решения в нови условия. Така например, през лятотото на 2015 г. неизвестната дотогава компания Secure Vector Routing представи нова технология за маршрутизация. Някои специалисти коментираха, че това е фундаментално решение, което е в състояние да повиши производителността на мрежите при намалени разходи дори в ситуации, в които са безсилни съществуващите днес технологии за програмно дефинирани мрежи (SDN) и средствата за мрежова виртуализация (NFV).

За гъвкаво използване на оборудване от различни производители SnapRoute предлага своето решение FlexSwitch, развивано в рамките на Open Compute Project. В това решение е въплътен опитът на бившите сътрудници на Apple.

Когато постъпих в Apple през 2011-та, компанията имаше само два дейта центъра. Те работеха основно за предаването на музикални файлове и приложения за iTunes Music Store. Но всчико се промени доста бързо. Apple изгради още няколко дейта центъра, всеки със свое мрежово оборудване. В тях трябваше да се обработват милиарди заявки, постъпващи от услугите Siri, Map, iMessages и от други облачни услуги. За решаването на новите задачи в Apple бе обособен вътрешен изследователски проект, наречен McQueen”, разказва Форестер.

Доста от наученото в проекта McQueen е използвано при създаването на FlexSwitch – решение, което в SnapRoute разработват като част от по-мащабния проект за създаване на операционна система OpenSwitch.

Друго интересно решение предлага компанията Nicira, която е фокусирана върху SDN технологиите и виртуализацията на мрежи и от 2012 г. е част от VMware. Nicira е създала платформата за мрежова виртуализация Nicira Network Virtualization Platform (Nicira NVP), с което на практика тя предлага на пазара собствено решение за създаване на програмно управляеми мрежови среди.

В известен смисъл платформата на Nicira е ориентирана към управлението на “зоопарк” от закупено през годините оборудване от различни производители. Решението на SnapRoute има друго предназначение – то е насочено към умелото управление на нескъпи, немаркови мрежови устройства, каквито напоследък много компании купуват.

По повод на Nicira NVP, FlexSwitch и други подобни разработки, поддръжниците на публичните облаци се шегуват, че корпоративните мрежови администратори обичат “да се ровят в хардуера”. И все пак, новите “стари” решения от този тип, дават сериозни шансове на компаниите успешно да решават своите задачи в бъдеще, разчитайки на собствените си дейта центрове и да използват публични облачни услуги, когато това им носи полза, а не по принуда.

В заключение

Безспорно и публичните, и частните облаци имат своите различни предимства и недостатъци, а кой от двата варианта е по-подходящ във всеки конкретен случай зависи най-вече от задачите, които организацията трябва да решава. При избора на модел за използване на облачни услуги, за всяка от възможните алтернативи, организацията следва да оцени 5 особено важни аспекта – бюджет, безопасност, възможности за контрол на оборудването, възможности за контрол на времето за престой, споразумение за ниво на услугите SLA.

ЕТИКЕТИ:
облака

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов