Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Е-Администрация

Критични фактори за успеха на е-управлението

Представяме глава 13 от новата книга на инж. Атанас Сиреков “e- … и какво?!”, обобщаваща важни аспекти във връзка с реализацията на електронно управление

от Надя Кръстева, 21 октомври 2016 0 2969 прочитания,

Както съобщихме в началото на октомври, излезе от печат книгата на инж. Атанас Сиреков, директор на дирекция Информационно обслужване и технологии в Община Бургас, озаглавена “e- … и какво?!”, в която са разгледани разнообразни аспекти, свързани с електронното управление и с информационната среда в организациите от публичния сектор. През миналата седмица представихме един от най-интересните раздели в нея “Крайъгълните камъни на е-управлението”. Тук ви предлагаме още един откъс от книгата. 

Атанас Сиреков

Критични фактори за успеха на е-управлението
"Дипломацията е изкуството да накарате 
другите да направят това, което искате"
Даниел Вар
В процесите на реализиране на е-управление се включват много човешки и финансови ресурси. Но успеваемостта на подобни проекти е ниска. Това сочат изследвания на ООН [1] и резултати от проучване [2] от проекта eGovernment for Development Information Exchange на Университета в Манчестър: за последните двадесет години успешно се реализират не повече от 30-40 % от тях.

 
През 2015 г. само 40 % от гражданите на Европейския съюз имат достъп до електронни услуги [3].
Стратегията за развитие на държавната администрация 2013-2020 в Република България отчита:
„Развитието на електронното управление се осъществява с бавни темпове, а възможностите за предоставяне на услуги по електронен път са незадоволителни. Сред основните пречки е съществуващата оперативна несъвместимост между наличните системи в отделните административни структури, която трябва да бъде преодоляна. Масово се изисква от потребителите да предоставят документи, издадени от други администрации. Отделните институции нямат достъп до наличните информационни масиви на други администрации, а служебният обмен на информация е на незадоволително равнище“ [4].

 
Първи водещ принцип при изпълнението на стратегията е „последователно въвеждане и прилагане на всички универсални принципи на доброто управление в работата на административните органи в България в общите направления демократичност (прозрачност, участие); върховенство на закона (законност, справедливост); съгласие (легитимност, баланс); капацитет (ефективност и ефикасност); устойчивост (предвидимост, надеждност) и визия за бъдещето“ [4].
Критичните фактори за успеха на електронното управление могат да бъдат сведени до следните ключови области:
- наличие на политическа воля;
- разработване на стратегия и водещи принципи, като стратегията за е-управление е част от стратегията на администрацията;
- осигурена нормативна база;
- защита на имената на домейните за общини и институции;
- защитни клаузи при ползване на облачни услуги от трети лица;
- консултации или аутсорсинг на услуги;
- регламентиране и стандартизиране на обмена на данни между администрациите; 
- управление на администрацията, проектите и промените в нея: реформиране на структури, реинженеринг на процедури и работните процеси;
- устойчиво институционално осигуряване;
- повишаване на квалификацията и провеждане на обучение на служителите;
- развитие на компетентност и мотивация;
- подходяща технология и организация на използването;
- оборудвани работни места, развита ИКТ-инфраструктура, електронна идентификация, сигурност на приложенията и данните, достъпна среда;
- създаване на приложения на трите нива: информиране, взаимодействие и трансакция;
- интегриране на приложения и осигуряване на обратна връзка;
- устойчиво финансиране;
- съблюдаване на съотношението между ползи и разходи;
- цялостно развитие на информационно общество, достъп до компютри и интернет, компютърна и дигитална грамотност;
- възприемане и маркетинг на резултатите от е-управлението;
- сътрудничество и партньорство със заинтересованите от е-управлението страни;
- осъзната необходимост от страна на администрацията и обществото за развитие на е-управлението.

 
Съществена за успешните проекти е подкрепата на висшите политически ръководители.
Всяка администрация има нужда от ръководители, които изясняват визията на е-управлението, формулират и изграждат политическата воля, създават среда за развитието му. Те представят и правилните административни механизми за внедряването му.

 
Критичните фактори за е-управлението са представени от модела ITPOSMO [5], създаден от проф. Ричард Хийкс. Името на модела идва от основните фактори, при които са идентифицирани различния между проект и изпълнение:
- Информация (Information);
- Технология (Technology);
- Процеси (Processes);
- Цели и значение (Objectives and values);
- Екип и умения (Staffing and skills);
- Управленски системи и структури (Management systems and structures);
- Други ресурси: време и пари (Other resources: time and money).


За пример е посочена реализация на проект в административна структура в една от развиващите се страни. Възприетите по време на проектиране на системата постановки се различават от реалността след внедряване на системата в следните сфери:
Информация – проектът приема, че официалната стратегическа информация ще бъде от значение. На практика се оказва, че администрацията разчита на неофициална такава;
Процеси – при проектиране се приема, че администрацията ще използва рационалния модел на структуриран процес при вземане на решения. На практика решенията се вземат на база лични и политически отношения;
Цели и значение – системата се проектира от професионалисти. Въвежда ред и логика в действията. Използва се в среда, където властват сила, личен интерес и неофициални планове;
Управленски системи и структури – системата е предвидена за организация със структура и системи. Те работят в подкрепа на процеса „вземане на стратегически решения“. Реално такава структура и системи не съществуват.

 
Дейвид Гичоя разделя факторите за неуспеха на е-управлението в две основни групи [6]:
Бариери. Събития, които пречат на внедряването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Такива са инфраструктура, финанси, управленски стил и други.
Инхибитори, които не винаги пречат на внедряването на ИКТ-проекти, но възпрепятстват напредъка, ограничават успехите при внедряване и устойчивостта на проектите. Това са потребителски нужди, технология, координация, прилагана ИКТ-политика, издигане в култ на ИКТ. 

 
Практиката показва, че голяма част от ръководители на правителства и администрации вярват на погрешната формулировка
Е-управление = Технология = Пари + ИТ специалисти 


Отделни ръководители не могат да разберат, че водещата дума в термина “електронно управление” е „управление”, а не „електронно”. Голяма нужда има от намеса на политическо ръководство, а не на техническо. Политическото ръководство може да координира и направлява интересите на участниците в процесите на е-управление. Така ще се модернизират съществуващите работни процеси, ще се стандартизират системите и ще се споделят данни и информационни ресурси.
Бариера при внедряване на е-управление са ограничените финанси. 
Според Пол Страсман [7] сумата, отделяна за информационни технологии би трябвало да бъде около 3% от бюджета на организацията. 
Последното проучване на авторитетното ИТ-издание CIO Magazine - State of the CIO 2015 показва, че ИТ-бюджетът на държавните и нестопански организации е 6% от общите приходи на организацията. 
В Гент, Белгия, годишният бюджет за информационни технологии е около 2,5 % от общия бюджет и възлиза средно на около 25 млн. евро, но постоянно расте. 
Това, което се разходва у нас представлява няколко стотни и дори хилядни от процента на бюджетите на администрациите. 
Всъщност колко е необходимо за изграждане на е-управление? 
За естонския модел на е-управление през 2004–2006 от структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС са били отпуснати 12,5 милиарда крони (около 1,6 милиарда лева). От тях 130 милиона (около 16,4 милиона лева) са били насочени в подкрепа на информационното общество. За периода 2007-2013 развитието на Естонското информационно общество е подкрепено с още 62,6 милиона евро [8]. „Завиждайте на естонското електронно управление”, пише Леонид Бершински [9]. Той сравнява разходите за това в Естония – около 50-60 милиона евро с тези на правителството на Казахстан, което е похарчило 150 милиона щатски долара за осъществяване на собствена програма за е-управление. В Русия за тази цел само за 2014 г. са изразходвани 90 милиона долара.


 
В България през 2005 и 2006 г. Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) е усвоило 25 милиона лева за проекти, свързани с електронно управление [10].  По информация от интернет страницата на Оперативна програма „Административен капацитет“ [11] само по подприоритет 3.1 “Подобряване на обслужването за гражданите и бизнеса, в това число чрез развитие на електронното управление“ за периода 2009-2014 г. са одобрени проекти на обща стойност над 126 милиона лева, от които около 20,3 милиона за общинските администрации, 3 милиона за областни и регионални структури, а останалите около 123 милиона – за централните администрации. 
По програмата за партньорство с Норвегия [12] през 2010 г. девет български общини получават общо около 2,8 милиона евро за свои ИТ-проекти. По Оперативната програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. [13], приоритетна ос „Регионална и местна достъпност“, Операция 2.2 Информационни и комуникационни мрежи и услуги са били предвидени над 20 милиона евро, от които 17 милиона с европейско финансиране. 
В началото на юни 2016 г. Оперативна програма „Добро управление“ обяви процедура за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ   „Приоритетни проекти в изпълнение на Пътната карта за изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България за периода 2016 – 2020 г.” на обща стойност 100 милиона лева. С тях ще бъдат финансирани проекти на централните администрации за доизграждане на хоризонталните системи на електронното управление, вкл. на държавния хибриден частен облак и националната схема за електронна идентификация.
Но от другата страна застават приходите или по-скоро икономиите, които администрацията би направила, ако има ефективно е-управление. Правителството на Великобритания отчита [14], че онлайн трансакциите излизат 20 пъти по-евтино от телефонните обаждания, 30 пъти по-евтино от пощенските услуги и 50 пъти по-евтино от посещението на място, а от прилагане на е-управлението държавата спестява ежегодно около 1,8 милиарда паунда. Там правителството осигурява около 650 е-услуги. 
Няколко примера и от Естония [15]: електронното гласуване по време на парламентарните избори през 2011 г. е спестило време, равняващо се на 11 000 работни дни и 504 000 евро според средната заплата за страната; през 2011 г. пътната администрация е спестила 1 922 656 евро от безхартиени услуги; електронната данъчна система е спестила на фирмите в страната 726 000 евро.
Това са финансовите измерения, без да се коментират бързината и удобството.

 
Източници:

[1] Critical Success Factors of e-Government, UNPAN Online Training Centre, стр. 1

[2] http://www.egov4dev.org/success/sfrates.shtml#overall

[3] http://www.mckinsey.com/industries/public-sector/our-insights/europes-e-government-opportunity

[4] Стратегия за развитие на държавната администрация, 2013-2020, стр. 3

[5]http://unpan1.un.org/intradoc/groups/public/documents/cafrad/unpan011226.pdf 

[6] Gichoya D (2005) “Factors Affecting the Successful Implementation of ICT Projects in Government” The Electronic Journal of e-Government Volume 3 Issue 4, pp 175-184, available online at www.ejeg.com

[7] Paul A. Strassman, How to explain and justify IT budgets, Gartner Group Application Development Conference, Los Angeles, CA, 22. September 2003

[8]  https://www.ria.ee/en/eu-structural-funds.html

[9]  Envying Estonia's Digital Government, https://www.bloomberg.com/view/articles/2015-03-04/envying-estonia-s-digital-government

[10]  Василев, Н., Е-правителство 2007, 16.04.2008 г.

[11]  www.opac.government.bg 

[12]  www.eeagrants.org 

[13]  www.bgregio.eu

[14]  Government Digital Strategy: December 2013, www.gov.uk 

[15] https://e-estonia.com/measuring-impact-e-services-case-study/

 

КОМЕНТАРИ ОТ  

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"Критични фактори за успеха на е-управлението"



    

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов