Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Коментари
бр. 1, 2017

Електронно управление – уроци, предизвикателства и перспективи

Сред основните трудности при изграждане на работещо електронно управление е адаптирането на административните структури към режим на обмен на информация по електронен път

от , 26 януари 2017 1 1559 прочитания,

Д-р Вергиния Вутова

Амбициозната цел, поставяна през отминалите години, бе изграждането на ефективна рамка за управление, обхващаща създаването на услуги, ориентирани към гражданите и бизнеса, така че да се облекчи взаимодействието с държавната администрация и ефективно да се използва съхраняваният информационен ресурс. В този контекст бяха разписани и редица законодателни инициативи и национални политики. Законодателното регламентиране е базата, даваща възможност за развитието на дигиталния начин за взаимодействие с държавната администрация, а националните политики определят степента на готовност на България да осъществи идеята за електронно управление, като представят визията, целите, принципите и насоките за развитие на процеса в организационен, информационен и технологичен аспект.


Д-р Вергиния Вутова е експерт в дирекция „Международни проекти” в МВР. Професионалният и опит е натрупан в работата и като главен вътрешен одитор в МВР, в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол - ТД Враца и ТД София-град, в "Информационно обслужване" АД. Научната и степен е по специалност "Приложение на изчислителната техника в икономиката".

Националните политики са обвързани и с ангажиментите на нашата държава в качеството й на пълноправен член на ЕС да отговори на европейските регламенти и стратегии за реформиране на държавната администрация.

В тази връзка следва да се отбележи, че развитието на електронното управление може да бъде представено в рамките на три последователни етапа:

  • осигуряване „присъствие“ на администрациите в интернет;
  • осигуряване интеграция на системите;
  • консолидиране на предоставяните електронни услуги.

В рамките на тези три етапа гравитират и типовете, предоставящи електронни услуги (фигура 1).

Изводи

В рамките на изброените по-горе етапи се наблюдават редица аспекти на предлаганите услуги и нивото на тяхното използване. На тази база могат да бъдат очертани и основните изводи и научени уроци като резултат от положените усилия за изграждане на електронно управление в годините.

Присъствието на дадена администрация в мрежата може да бъде разглеждано в следните аспекти:

- осигуряване на достъп до информация;

- предоставяне на достъп до бланки и формуляри за получаване на административна услуга;

- изпращане на писма, формуляри, запитвания, достъп до обществена информация и др.

Първите два от гореизброените аспекти имат характеристиките на едностранно взаимодействие, а третият аспект създава някаква възможност за обратна връзка в хода на общуването с администрацията.

Първоначалните усилия у нас бяха фокусирани върху създаване на услуги с чисто информационен характер като: описание на процедури за предоставяне на публични услуги, включително правно основание и изискуеми документи, публикуване на бланки и формуляри и др. Този тип взаимодействие продължи твърде дълго у нас, като причините са следните:

  • недостатъчно популяризиране на услугите и липса на присъствие на администрациите в интернет, дължащо се на недостатъчен административен капацитет за реализиране на идеята за е-управление, неясно дефиниране на процесите, процедурите и задълженията в хода на развитието на тази идея, както и липса на ангажираност от страна на административните структури;
  • липса на единна точка за достъп до всички услуги, предлагани от администрациите, както и неунифицирането им и автономното им предлагане. Въпреки създадения Единен портал за достъп до електронни административни услуги малък процент от администрациите предоставят услуги чрез него. Повечето административни структури предлагат електронни услуги чрез специално разработен за тях портал;
  • разнообразието от използван софтуер в административните структури и неприлагането на системен подход, който би позволил надграждане на вече изградените системи;
  • неосъществяване на адекватен мониторинг и методологическа помощ от организацията, ангажирана с изграждане на електронно управление в България, по отношение на административните структури с цел подпомагане на тяхното приспособяване към новия начин на предоставяне на административни услуги.

В подкрепа на казаното по-горе са и данните от публикуваните доклади за състоянието на администрацията [1], изготвяни на основание чл. 62, ал. 2 от Закона за администрацията. В таблица 1 са представени данни за броя на предлаганите електронни административни услуги (ЕАУ) по години, както и процентът на администрациите, непредлагащи такъв тип услуги. Представените данни показват, че въпреки предприетите законодателни инициативи от 2008 г. насам и разписаните политики и стратегии в тази посока, а именно Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност, Закона за електронно управление, през 2009 и 2010 година не е отчетено предлагане на електронни административни услуги. За този период администрациите отчитат изграждане на информационни центрове на принципа „едно гише“, предприети действия по изграждане на е-области и е-общини, целящи създаването на условия гражданите да могат да заявят услуги, както и да проследят движението им. По отношение на периода 2011-2014 г. намалението на броя на администрациите, непредлагащи ЕАУ, е в рамките до 4%.

Относително непроменен в годините остава и броят на администрациите, непредприели действия за реализиране на е-управление (таблица 2). Данните в таблицата дават представа и за ресурсите, които липсват на административните структури, за да работят в тази насока, като най-голям процент от тях посочват необходимостта от обучение.

Организационни предизвикателства

На етапите осигуряване на интеграция на системите (хоризонтална и вертикална) административните структури следва коренно да променят своята роля в комуникацията си с гражданите и бизнеса – т.е. те трябва да станат активен участник в този процес. За целта следва да отпадне ролята на „посредник“, която има получателят на административната услуга в хода на нейното извършване. В тази връзка трябва да се отбележи, че е от изключителна важност сътрудничеството между административните структури на всички управленски нива както по отношение на обмена на информация, така и по отношение на синхронизиране на дейностите по проекти и инициативи в хода на реализирането на е-управление.

На тези етапи организационните предизвикателства са много по-големи, тъй като използваните информационни системи са доста фрагментирани и локализирани. Във връзка с изпълнението на императивните изисквания на ЗЕУ бяха предприети и редица инициативи по отношение оценката на съответствието на действащите информационни системи за събиране, обработка, придобиване и предоставяне на административна информация с изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност. Бяха създадени регистри на информационните обекти и електронните услуги, като към днешна дата в регистъра на електронните услуги са вписани 46 първични и нито една комплексна услуга [2].

Използване на е-услуги

По отношение нивото на ползване на електронни услуги в България административните структури не публикуват информация за броя на ползваните услуги, техния вид и нивото на консолидация. За нуждите на настоящото изследване бяха анализирани данни, представени в докладите за състоянието на администрацията. Съдейки по тези данни, от 2011 година се наблюдава нарастване използването на електронни административни услуги от гражданите и бизнеса. Над 98% от всички подадени заявления за е-услуги са към четири администрации, а именно: Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националната агенция за приходите и ИА "Главна инспекция по труда".

Данни за използването на ЕАУ са представени на фигура 2.

Нивото на ползване на предлаганите електронни услуги показва степента на адаптирането им към информационните потребности на обществото, начина на възприемане на този начин на административно обслужване и доверието на обществото. В тази връзка по данни на Евростат взаимодействието на физическите лица с административните структури чрез страниците им в интернет в годините основно е свързано с получаване на информация, а изключително малък е процентът на тези, които са подавали онлайн попълнени формуляри (фигура 3).

В заключение

Може да се каже, че основните предизвикателства и трудности при изграждане на работещо електронно управление са свързани с:

- адаптирането на административните структури към режим на обмен на информация по електронен път и сътрудничество между тях при протичането на административния процес при извършване на ЕАУ;

- прилагане на системен подход при надграждане и развитие на използваните информационни системи с цел осигуряване на възможност за използване на функционалността, с която разполагат административните структури;

- повишаване на доверието у гражданите при ползване на ЕАУ;

- гарантиране сигурността при достъпването и споделянето на данни посредством изграждане на модел за достъп, оторизация и идентификация.


Източници:

[1] Данните са взети от публикуваните доклади за състоянието на администрацията по години - http://www.strategy.bg/Publications/View.aspx?lang=bg-BG&Id=81
[2] Регистри за оперативна съвместимост на електронното правителство - https://www.egov.bg/ereg-public/res/home.rg
[3] E-government activities of individuals via websites http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=isoc_ciegi_ac&lang=en

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов