Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Интервю
бр. 1, 2017

Поддръжка на огромни информационни масиви и решаване на сложни съпътстващи задачи – всекидневни предизвикателства за ИТ екипа на ГД ГРАО

За актуалното състояние на ключовите национални информационни масиви и отговорностите, свързани с тяхната поддръжка, разговаряме с Венцислав Христов, началник-отдел „Електронна обработка на информацията” в ГД ГРАО

от , 26 януари 2017 1 2079 прочитания,

Г-н Христов, известно е, че Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГД ГРАО) поддържа огромни масиви информация с ключово значение за България, включително Националната БД “Население”. Все пак какви са основните регистри, които поддържате?

- ГД ГРАО към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) поддържа 4 централизирани регистъра:

  • Национален регистър за населението (НРН).

  • Национален регистър на актовете по гражданско състояние (НРГС).

  • Регистър на ЕГН (РЕГН).

  • Класификатор на постоянните и настоящите адреси в България (КПНА).

Как изглежда Националният регистър за населението към момента? Какъв обем информация се съхранява в него и как се използва тази информация?

- От 2016 г. Националният регистър за населението е изцяло електронен. Данните се поддържат в актуално състояние единствено в електронен вид. Регистърът съдържа лични данни за всички български граждани, за чужденците с постоянно пребиваване и тези, които имат хуманитарен статут (бежанци). В регистъра има данни за над 12,5 милиона души. Данните, които се поддържат, са определени в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), чл. 25, като по-важните са: ЕГН, имена, гражданство, данни за местораждане, настоящ и постоянен адрес, брак/развод, съпруг/съпруга, деца, майка/баща, данни за смърт и др.

Регистърът се актуализира всекидневно, като годишно се обработват над 3 500 000 актуализационни документа (в електронен вид).

За нуждите на общинските администрации, както и за подготовка на входящите актуализационни документи във всеки общински център се поддържат локални бази данни (ЛБД). В ЛБД се съхранява същият обхват от данни, но само за лицата, живеещи в съответния регион (община, населено място).

Въз основа на НРН общинските администрации издават над 1 200 000 удостоверителни документа годишно. Най-популярни са – удостоверение за наследници, удостоверение за семейно положение и др.

Процесът на издаване на тези удостоверения е максимално оптимизиран и автоматизиран. В повечето случаи общинските служители избират вида на удостоверението, посочват ЕГН на лицето, за което се издава това удостоверение, и след няколко натискания на бутон Next се генерира pdf файл (удостоверението), което служителят отпечатва, подписва и подпечатва.

Всички удостоверения са с възможност за последваща верификация, като в края им са изписани сайтът за проверка и кодът за верификация.

Националният регистър за населението е интегриран с всички по-важни държавни информационни системи, включително системите на НЗОК, НСИ, НОИ, НАП, както и системата на МВР “Български документи за самоличност”. Малко хора знаят, че всички персонални данни върху личните ни карти и международни паспорти на практика се поддържат от ГРАО, а МВР ги използва при издаване на документите за самоличност.

Към Националния регистър за населението е изградено доста голямо web приложение, позволяващо разнообразни изгледи на поддържаните данни, както и някои on-line актуализации. WEB потребителите на НРН са над 2500, като всекидневно се правят над 80 000 справки в регистъра. По-важните групи потребители са:

  • Общински и кметски служители – обхванати са 100% от общинските администрации.

  • Всички консули и консулски служби на Република България.

  • Нотариуси.

  • ЧСИ.

  • Всички съдилища в Република България.

  • Прокуратура, държавни агенции, Сметна палата и др.

Към регистъра е реализиран и автоматизиран достъп чрез множество web услуги. Основните потребители на такъв тип услуги са предимно финансови институции, банки, агенции. В държавната администрация функционира и една система REGIX, чието предназначение е да свързва регистри и техните потребители – поддържаният от ГРАО Национален регистър за населението е един от малкото функциониращи регистри и в тази система.

Достъпът до НРН, а и до останалите регистри в ГРАО се осъществява на базата КЕП. Целият трафик е електронно подписан и криптиран. ГД ГРАО е първата държавна администрация, която във всекидневната си работа използва електронни подписи – още преди приемането на закона за електронния документ и електронния подпис – от април 2001 година.

Какво е предназначението на останалите три регистъра, които споменахте?

- Националният регистър на актовете по гражданско състояние е относително нов. Неговото функциониране започна през 2009 г. с възможността за въвеждане на актове за раждане, като впоследствие регистърът се разшири и с актове за брак и смърт. Към настоящия момент всички актове по гражданско състояние (за раждане, брак и смърт) от 2000 година (включително) са въведени в този регистър и са електронно подписани – те са около 4 000 000. Това дава възможност да се издават удостоверение от тези актове от всяко населено място във всяка общинска администрация, а не само от мястото на събитието - т.е. не е необходимо гражданинът да отиде в населеното място, където се е оженил, за да поиска удостоверение за граждански брак, той може да направи това във всяка общинска администрация по негов избор – там, където живее, или там, където се намира в момента. НРГС е единственият централен регистър, поддържан от ГД ГРАО, който не е изцяло електронен. В ЗГР съществува изискването актовете по гражданско състояние (актовете за раждане, брак и смърт) да се съхраняват на хартиен носител в продължение на 130 години.

Регистър на ЕГН е също изцяло електронен. В него се съдържа информация за всички ЕГН, които по някакъв начин са засегнати през годините. В миналото (преди 1994 г.) е имало случаи на хора с два ЕГН. Единият ЕГН е освободен – т.е. гражданинът има само едно ЕГН сега, но другото ЕГН, което също му е било дадено някога, сега е блокирано и не може да се използва и т.н. В този регистър се съхраняват подобни данни, както и всички „актуални“ ЕГН. Когато се налага присвояване на ЕГН – например при раждане, служителите от общинските администрации използват регистъра on-line, в реално време, и заявяват ЕГН на бебето. Подобни действия се извършват и при приемането на лица за български граждани след издаването на указ на президента.

Класификатор на постоянните и настоящите адреси в България съдържа всички жилищни адреси, записани до вход. Съгласно ЗГР всеки кмет на община определя със своя заповед на кой адрес може да се живее и всички тези адреси се поддържат в актуално състояние. В България жилищните адреси са над 1 600 000. Целият приложен софтуер в информационните системи за ГРАО не допуска адресна регистрация на нежилищни адреси, т.е. на адреси, които не са вписани в КПНА.

Тези основни регистри са интегрирани помежду си, като в някои случаи едни и същи актуализационни документи актуализират различни регистри, в други репликират данни от един регистър в друг в зависимост от законовите изисквания и технологичните решения към съответния момент.

Освен с поддръжката на изброените регистри с какви други задачи е ангажиран ИТ екипът на ГД ГРАО?

- Приложният софтуер в ГД ГРАО трябва да е в състояние да обезпечи функционирането на изброените регистри и техните функции, произтичащи от нормативната уредба. Успоредно с това перманентно се налага решаване на редица сложни, в много от случаите трудоемки и времеемки проблеми, породени от съпътстващи основните дейности на служителите в ГД ГРАО по поддръжка и развитие на изброените централни регистри.

Така например всички подписки (за местни инициативи, референдуми, национални референдуми, подписки, подкрепящи партии, коалиции и независими кандидати при всички видове избори) със закона за референдумите и Изборния кодекс са вменени като задължения на ГД ГРАО. От една страна, това изисква изключителна мобилизация на целия административен ресурс на организацията. От друга – наличието на подходящи софтуерни решения за минимизиране на операторски труд и усилия. Благодарение на успешни вътрешни проекти бяха предложени комплекс от приложни софтуерни решения, които да облекчат, оптимизират и максимално автоматизират проверките на всички подписки. През 2016 г. бяха проверени личните данни, декларирани от над 1 500 000 граждани в различни по вид подписки – националните референдуми, инициирани от Слави Трифонов и Веселин Марешки, всички партии и коалиции и независими кандидати за президентските избори, множество местни граждански инициативи и др.

Друг пример е отпечатването на всички избирателни списъци за всички видове избори. При избори 2 в 1 цялата тази дейност се умножава по две, но се извършва за същото законово регламентирано време.

Още един пример за задача, възникваща пред нашия екип, е проверката за неправомерно и двойно гласуване. В допълнение, след последните избори за президент (т.е. в момента) ГД ГРАО обработва всички избирателни списъци, така че да се създаде множество от негласувалите (респективно гласувалите) български граждани на първи и втори тур на изборите. Това е ново изискване, заложено в Избирателния кодекс, и тъй като никоя друга институция в държавата не би могла да се справи с тази задача без отделянето на значителен ресурс, то тя е поверена на ГД ГРАО. Вярно е, че нашата дирекция би изразходвала най-малко обществен ресурс за решаването й, но все пак това е значителен и е ресурс, „откъснат“ от ГД ГРАО. Това е дейност, поглъщаща целия човешки и ИТ ресурс на ГРАО за месеци поред и отклоняваща в по-малка или по-голяма степен служителите в ГРАО от основните им функции.

В заключение, какви са основните предизвикателства пред ИТ екипа на ГД ГРАО?

- Отговорностите на ИТ екипа в ГД ГРАО са доста разнопосочни и всеобхватни. Те включват:

  • управление и развитие на цялостната ИТ инфраструктура, в това число технически и комуникационни ресурси, системен софтуер (операционни системи, бази данни, развойни средства, средства за виртуализация и т.н.);

  • управление, развитие и поддръжка на целия приложен софтуер. С течение на годините е натрупано значително количество приложения, решаващи различни задачи, произтичащи от моментните изисквания за функционалност или от непланирани законови промени. Допълнително задачата е усложнена от факта, че ЕСГРАОН съществува още от 1978 г. и системата оттогава винаги е надграждана и никога не е започвала „ново съществуване“ в изцяло нова ИТ среда. В този смисъл целият ни екип благородно завижда на колеги от различни други администрации (НЗОК, Агенцията по вписванията, кадастъра и т.н.);

  • информационна сигурност – в най-различните й аспекти – криптиране и хеширане, физическа сигурност, защита на изходния код, защита от прониквания, включително и в изходния код в дълбочина, защитни стени, антивирусна защита, сигурна подсистема на потребителите, политики по резервиране и тяхното управление, DMZ и т.н.

На фона на тези отговорности голямо предизвикателство е и обезпечаването на ИТ екипа на ГД ГРАО с квалифицирани кадри. В тази връзка ще спомена само, че от 10 служители екип (по щат) към настоящия момент има 3 незаети щатни бройки. Две от тях са свободни от две години поради невъзможността да намерим подходящи кадри. Причината е, че сечението между изискванията към квалификацията, от една страна, и от друга – размерът на работните заплати в държавната администрация предопределят празно множество, поради което тези бройки с висока степен на вероятност и в бъдеще ще останат незаети за съжаление.

Въпросите зададе Надя Кръстева

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов