“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини ѕроучвани€

ѕредизвикателства пред управлението на »“ в университетите

 акви са основните изводи от проучване сред 29 университета разположени в държави от Ѕалкански€ полуостров?

от Ќад€  ръстева, 20 февруари 2017 2 1688 прочитани€,

 

проф. д-р Ѕожидар Ѕожинов, —топанска академи€ „ƒ.ј. ÷енов“, —вищов
„ѕредизвикателства пред управлението на информационните технологии в университетите“ е първото по рода си проучване на университетите от ÷ентрална и »зточна ≈вропа, насочено към изследване на проблемите пред управлението на »“ във висшите училища. 
ѕодготвени€т на базата на получените в периода  31 октомври – 30 ноември 2016 г. доклад акцентира върху състо€нието на изследваната проблематика в балканските университети. ќсновните разрези в които са представени резултатите обхващат общ профил на »“ мениджърите в университетите, стратегическо управление на »“ в рамките на висшите училища, структура, отговорности и приоритети пред »“ звеното, тенденции в използването на информационните и образователни технологии и услуги в университетите, както и финансовото управление на »“ процесите.
— валидни анкетни карти в проучването са участвали 29 висши училища, разположени в държави от Ѕалкански€ полуостров. –азпределението на валидни анкетни карти по държави е както следва: јлбани€ – 5, Ѕосна и ’ерцеговина – 2, Ѕългари€ – 11,  осово – 2, ћакедони€ – 1, –умъни€ – 5, ’ърватска – 1, и „ерна гора – 2.
ѕреобладават учебните заведени€ с държавно или обществено финансиране (66% за анализираната извадка и 90% за Ѕългари€).
≈то н€кои от изводите, представени в доклада:
ѕрофил на »“ мениджърите на университети
¬ две трети случаите, »“ мениджърите в университетите имат натрупан практически мениджърски опит в управлението на информационни процеси и технологии в практиката, като в 76% от случаите (91% за Ѕългари€) този опит е повече от 5 години. ўо се отнас€ до заеманата позици€ като »“ мениджър на университета, то за повечето от т€х (76% за Ѕалканите и 70% за Ѕългари€) това е за първи път. 
ѕочти всички »“ мениджъри притежават магистърска (48% - Ѕалкани, 50% - Ѕългари€) и докторска степен (38% - Ѕалкани, 40% - Ѕългари€), като т€ е предимно в областта на инженерните науки (70% - Ѕалкани, 73% - Ѕългари€) и бизнеса (23% - Ѕал-кани, 27% - Ѕългари€).

 
ўо се отнас€ до преобладаващата част от ангажиментите им, те ги определ€т доминантно като технически (48% - Ѕалкани, 55% - Ѕългари€), следвани от академични (31% - Ѕалкани, 36% - Ѕългари€) и на последно м€сто – административни (21% - Ѕалкани, 9% - Ѕългари€).

 
»нтерес представл€ва и оценката на »“ мениджърски€ труд в образованието. „аст от проблема с адекватното измерване бе свързан с намирането на адекватен измерител, чрез който да се елиминират различи€та в нивата на жизнени€ стандарт в отделните държави. ѕоради тази причина, в анкетата »“ мениджърите б€ха помолени да определ€т своето заплащане като процент от средното заплащане за »“ сектора в съответната държава. –езултатите показаха, че заплащането на анкетираните лица е изключително ниско – над половината от т€х посочиха че получават под 50% от средната заплата за »“ сектора (62% - Ѕалкани, 81% - Ѕългари€). 
ќчевиден е риска от изтичане на високо квалифицирани »“ мениджъри към корпоративни€ сектор, където техните управленски умени€ се оцен€ват с пъти по-високо заплащане.

Ќива на заплащане

 
ќтносно притежаваните ключови умени€ на »“ мениджърите, изследването констатира една интересна тенденци€. Ќа въпросът: „ ои спо-ред вас са 5-те ключови умени€ за успешен CIO“, с най-висока тежест са оценени способността да комуникира (66% - Ѕалкани, 55% - Ѕългари€), способността да възприема нови идеи (62% - Ѕалкани, 64% - Ѕългари€), технически знани€ и компетенции (52% - Ѕалкани, 45% - Ѕългари€), способност да мисли стратегически (52% - Ѕалкани, 36% - Ѕългари€) и способност да работи под стрес (48% - Ѕалкани, 55% - Ѕългари€).  
—ъщевременно обаче на въпросът „—поред ¬ас, кои са ¬одещите 3 критери€ за избора ¬и за заемане на позици€та мениджър на »“ звено (CIO)“ на първо м€сто анкетираните са посочили своите технически умени€ (90% - Ѕалкани, 100% - Ѕългари€), следвани от мениджърски и лидерски умени€ (66% - Ѕалкани, 73% - Ѕългари€), и интелигентност и способност да учиш (48% - Ѕалкани, 45% - Ѕългари€).

 
—тратегическо управление на »“ в рамките на университетите
«а да се оцени възможността за ефективно управление на информационните технологии в университета от »“ мениджъра е важно да се очертае неговото м€сто и рол€ в ц€лостната управленска верига на университета, включително и по отношение на отговорностите му за вземане на стратегически решени€ за технологичното развитие на висшето училище. 
¬ този аспект проучването показва, че в преобладаващи€ случай анкетираните »“ мениджъри са най-висшите управленци в изследваната област (62% - Ѕалкани, 55% - Ѕългари€), но не са членове на висши€ управленски екип на университета (52% - Ѕалкани, 64% - Ѕългари€). –езултатите са близки до тези от проведеното през 2013 година изследване в —јў, което констатира, че 46% от »“ мениджърите в университета не са членове на висши€ мениджмънт.
Ќезависимо от това, повечето от анкетираните посочват, че н€мат проблеми с достъпа до висши€ мениджмънт (79% - Ѕалкани, 64% - Ѕългари€, 63% - —јў).

 
ўо се отнас€ до йерархичната подчиненост и лини€та на докладване, в преобладаващата част анкетираните лица посочват, че се намират на нивото на средни€ мениджмънт и съгласуват своите действи€ с ресорни€ заместник ректор (36% - Ѕалкани, 60% - Ѕългари€) или директно с –ектора на университета (29% - Ѕалкани, 40% - Ѕългари€).  акто се вижда, »“ мениджърите в Ѕългари€ имат значително по-гол€м достъп и пр€ко взаимодействие и отчетност с топ мениджмънта на висшето училище в сравнение с колегите си от балканските университети и тези в световен план като ц€ло.

 
ѕо отношение на стратегическото управление и планиране на »“ процесите, в повечето случаи университетите имат разработени и приети стратегически планове (мандатни програми) за развитие, част от които са свързани и с използването на »“ (74% - Ѕалкани, 63% - Ѕългари€), като същевременно и сами€ »“ отдел има самосто€телно разработен стратегически план за развитие (48% - Ѕалкани, 45% - Ѕългари€).

 
ќтносно определ€нето на »“ приоритетите в стратегическите документи, и в частност на »“ стратеги€та на висшето училище, водеща рол€ има топ мениджмънта в лицето на ректорското ръководство (62% - Ѕалкани, 60% - Ѕългари€), а самата стратеги€ е в съответствие със стратегическите приоритети на университета. 
»нтересно е да се отбележи, че преобладаващата част от анкетираните (59% - Ѕалкани, 67% - Ѕългари€) посочват, че ако те участват във висши€ мениджмънт биха променили стратегическите приоритети в областта на информационните технологии.

 
»нтересно е да се отбележи, че по отношение на определ€не на оперативните приоритети на »“ звеното, въпреки значителни€ д€л отговорили за наличие на централизаци€ и при вземането на оперативните решени€ (37% - Ѕалкани, 20% - Ѕългари€), относително висок е дела и на университетите в които »“ мениджърите и техните екипи имат възложени отговорности и правомощи€ по оперативното управление на »“ процесите (38% - Ѕалкани, 40% - Ѕългари€). ƒанните показват, че »“ мениджърите в Ѕългари€ са значително по-овластени от колегите в балканските университети, както и са значително по-склонни да поемат еднолична отговорност при практическото осъществ€ване на »“ политиката на университета.

 
ѕо отношение на познаване и прилагане на концепци€та за архитектура на предпри€тието и информационна архитектура в университетите, изследването констатира значително разминаване между изследваните университети като ц€ло и тези в Ѕългари€. јко в една трета от изследваните балкански университети не познават или тепърва се запознават с тези концепции, то в Ѕългари€ това важи само за 11%.
ѕо отношение на практическото прилагане на концепци€та 44% от балканските университети работ€т в областта на архитектурата на пред-при€тието, а 35% - в областта на информационната архитектура. ¬ Ѕългари€ тези проценти са съответно 66% за архитектурата на предпри€тието и 55% за информационната архитектура.

 
ўо се отнас€ до м€стото и рол€та на »“ мениджъра в ц€лостни€ процес по стратегическо управление в университета, анкетираните посочват, че вземат участие във вземането на стратегически и управленски решени€ и извън т€хната конкретна специализаци€ (59% - Ѕалкани, 64% - Ѕългари€). ¬ъпреки това като ц€ло оперативни€ аспект на управление преобладава в т€хната текуща дейност и те се определ€т основно като »“ мениджъри с оперативни задачи (68% - Ѕалкани, 60% - Ѕългари€), като сред т€х преобладават управление на компютри и данни (41% - Ѕалкани, 55% - Ѕългари€), решаване на технологични проблеми (28% - Ѕалкани, 27% - Ѕългари€) и едва на последно м€сто посочват ангажиментите им, свързани със стратегически задачи (31% - Ѕалкани, 18% - Ѕългари€). 
ќтносно контрола и оценката върху дейността на »“ мениджърите от висши€ академичен мениджмънт, анкетираните посочват, че не винаги метриката по ко€то биват оцен€вани е достатъчно €сна (60% - Ѕалкани, 44% - Ѕългари€), като според т€х академичното ръководство не винаги има €сна и точна информаци€ за да извърши такава оценка (58% - Ѕалкани, 55% - Ѕългари€), а много често липсват и достатъчно адекватни знани€ и компетенции в оцен€ващите (50% - Ѕалкани, 55% - Ѕългари€), които могат да им позвол€т правилно да оцен€т всички аспекти от дейността на »“ мениджърите. 

 
—труктура и отговорности на »“ звеното 
–езултатите от анкетата показват, че »“ отдела включва малък бой специалисти, като в преобладаващи€ случай те са под 10 човека (75% - Ѕалкани, 60% - Ѕългари€). ” нас дела на по-големите »“ екипи е значително по-гол€м от тези в балканските държави.
ќчаквани€та за промени в числеността на екипа, са по-скоро свързани със неговото запазване (45% - Ѕалкани, 30% - Ѕългари€) и минимално увеличение (48% - Ѕалкани, 60% -Ѕългари€).
—ред ангажиментите на специализираното »“ звено в университетите най-приоритетните направлени€ са администриране и поддръжка на приложени€ (83%), поддържане на университетски€ уеб сайт (76%), управление на хардуерните конфигурации (69%), управление на складовите »“ наличности (69%), мрежи и комуникации (66%) и дейности, свързани с поддръжка на крайните потребители и хелп деск (66%). 

 
ўо се отнас€ до приоритетите в българските университети, проучването показа известни различи€ - водещите »“ дейности са както следва: създаване (програмиране) на приложени€ (82%), управление на хардуерни конфигурации (82%), мрежи и комуникации (82%), следвани от поддържане на университетски€ уеб сайт (73%), управление на компютърен склад (73%), дейности по хелп деск (64%), администриране и поддръжка на съществуващи приложени€ (55%) и управление на системи за онлайн обучение (55%).
—ред водещите институционални »“ приоритети на специализираното звено изпъкват дейностите, свързани с институционалната интеграци€ на информационните технологии в университетите (69%), оптимизиране на разходите за »“ (62%), ъпгрейд или зам€на на съществуващите софтуерни решени€ (62%) и компютърна техника (59%).

 
ќтносно бизнес приоритетите пред »“ звеното, сред т€х се откро€ват разработването на нови продукти и услуги (76%), вкл. чрез внедр€ване на образователни иновации (59%), както и осигур€ване на непрекъснатостта на бизнес процесите (59%), повишаване на т€хната производителност (55%) и оптимизиране на разходите на университета (55%). “ези констатации показват, че топ мениджмънта на висшите училища осъзнава рол€та и значението на информационните технологии, както по отношение на основната им бизнес дейност (образованието), така и по отношение на останалите бизнес процеси в организаци€та.

 
“енденции в използването на информационните и образователни технологии и услуги в университетите
ѕо отношение на текущото използване на информационните технологии в образователни€ процес, анкетираните посочват, че те се използват за подобр€ване процеса на усво€ване на знани€ от студентите (54% - Ѕалкани, 44% - Ѕългари€) или тепърва протича процес по преосмисл€не на т€хното използване в образователни€ процес (31% - Ѕалкани, 33% - Ѕългари€). ќсвен това, университетите в региона определено израз€ват пред-почитани€ пред хибридната форма на обучение (87% - Ѕалкани, 75% - Ѕългари€) пред изц€ло неприсъственото онлайн обучение, а що се отнас€ до налагащите се ћќќ— (Massive open online courses), те не са обект на разглеждане и внедр€ване в преобладаващата част от изследваните университети (50% - Ѕалкани, 43% - Ѕългари€). 
–ешени€та, свързани с управлението на образователните иновации, включително и чрез използването на информационни технологии, е концентрирано основно в специализирано звено за онлайн обучение (42% - Ѕалкани, 56% - Ѕългари€) и в много по-редки случаи се взема на по-високи управленски нива.

 
¬ чисто технологичен план, очаквани€та за настъпващи промени в дейността на университетите в краткосрочен план са свързани предимно с навлизането на мобилните технологии и социалните мрежи (59%), модернизаци€ на бизнеса (41%), интернет на нещата (41%), управлението и съхран€ването на данни (38%) и облачните услуги (38%). 

 
¬ този аспект на изследването, очаквани€та на българските »“ мениджъри се различават, като те свързват своите професионални предизвикателства с области като мобилните технологии и социалните мрежи (73%), клауд компютинга (55%) и съхран€ването и управлението на данни (55%), както и процесите по оптимизаци€ на сървърната инфраструктура чрез нейната виртуализаци€ (45%), и не на последно м€сто, предизвикателствата по гарантиране на сигурността на информационните системи и данни (45%). 

 
—ъщевременно, анализът показва, че приоритетното целево »“ финансиране в университетите е свързано с процесите по модернизаци€ на бизнеса (31% - Ѕалкани, 27% - Ѕългари€), анализи и бизнес разузнаване (31% - Ѕалкани, 27% - Ѕългари€), информационна сигурност (28% - Ѕалкани, 27% - Ѕългари€) и управление и съхран€ване на данни (28% - Ѕалкани, 18% - Ѕългари€).

 
ѕо отношение на типа използвани технологии (комерсиален / опън сорс / хоум мейд) в университетите изследването констатира €сно изразено предпочитание към готовите комерсиални решени€ (39%) и собствените разработки (31%) по отношение на използваните базисни административни и бизнес приложени€, и относителна равнопоставеност на технологиите по отношение на приложени€та за управление на съдържание, вкл. и учебно и онлайн. ¬ Ѕългари€, предпочитани€та към използваните решени€ по отношение на базисните административни и бизнес приложени€ клон€т към собствените разработки (44%) и външните комерсиални решени€, вкл. и най-добрите на пазара (33%). ўо се отнас€ до приложени€та за управление на съдържание, то тук българските университети предпочитат да реализират системите си със собствени сили, както под формата на собствени разработки (33%), така и чрез адаптиране на опън сорс решени€ за своите нужди (33%).

 
ўо се отнас€ до налагащите се през последните години облачни решени€ и технологии, изследването констатира известни различи€ на регионално и национално ниво. јко като ц€ло балканските университети са внедрили (36%), работ€т (9%) или поне декларират че облачните технологии попадат в стратегическите им приоритети (18%), то в Ѕългари€ преобладаващата част не разглежда (38%) или проучва (13%) приложимостта им в университетите, като едва 25% посочват че вече имат внедрени подобни решени€.

 
‘инансово управление на »“ процесите
ѕреобладаващата част от анкетираните посочват, че е налице относително висока централизаци€ на вземането на решени€ от финансов характер, като посочват че управл€ваното от т€х звено н€ма собствен бюджет (59% - Ѕалкани, 70% - Ѕългари€), а участието им в изготв€нето (38% - Ѕалкани, 18% - Ѕългари€) и приоритизаци€та на разходите (44% - Ѕалка-ни, 44% - Ѕългари€) е минимално.

финасиране

 
ѕо отношение на достатъчността на предостав€ни€ финансов ресурс, над половината »“ мениджъри (52% - Ѕалкани, 64% - Ѕългари€) считат, че предоставените им средства за развитие на информационните технологии и инфраструктура в рамките на университета са крайно недостатъчни. јнкетираните посочват, че спр€мо предходната година, текущи€ им »“ бюджет е запазил сво€ размер (48% - Ѕалкани, 75% - Ѕългари€) или незначително се е увеличил (38% - Ѕалкани, 8% - Ѕългари€).

 
—ред основните структурни позиции на »“ бюджетите се откро€ват разходите за продукци€, инфраструктура и заплати, следвани от придобиване на софтуер и текуща поддръжка на инфраструктурата и приложени€та, като м€сто намират и разходите, свързани с осигур€ване на информационната сигурност на организаци€та.
 ато ц€ло се констатира изключително слабо използване на класическите финансови показатели за оценка на инвестиционни проекти като нетна насто€ща стойност, вътрешна норма на възвръщаемост, възвръщаемост на инвестици€та, период на откупуване, и икономическа добавена стойност. “ова може да се дължи както на слабости в икономическата подготовка на »“ мениджърите, които са предимно с инженерно образование, така и подцен€ване на бизнес оцен€ването от т€хна страна и от страна на академични€ мениджмънт. 
¬ потвърждение на последната теза можем да посочим, че в преобла-даващи€ случай ключов финансов фактор за одобр€ване на »“ разходи от топ мениджмънта на университета е най-ниската покупна цена (46% - Ѕалкани, 57% - Ѕългари€), докато фактори като обща цена на притежание (33% - Ѕалкани, 14% - Ѕългари€), ниски разходи за внедр€ване (13% - Ѕал-кани, 29% - Ѕългари€) и ниски експлоатационни разходи (8% - Ѕалкани, 0% - Ѕългари€) оказват значително по-малко вли€ние.


ўо се отнас€ до комплексът от фактори, които оказват значение за извършването на »“ разходи (фиг. 30), водещи са финансовите, като със значително по-нисък приоритет са качествата на »“ решението, възможността за интеграци€ със съществуващите системи и технологични решени€ и обучението на ползвателите му.
¬ преобладаващата част от университетите в региона (72%), »“ мениджърите са натоварени с функции по одобр€ване на покупките на информационни продукти и технологии. Ќезависимо от това, самата процедура по закупуване обикновено се извършва от специализирани звена извън »“ отдела, като рол€та на »“ мениджъра в преобладаващи€ случай е свързана с изготв€нето на техническата спецификаци€ за покупката (43% - Ѕалкани, 40% - Ѕългари€) и доста по-р€дко с формиране на методика за оценка (18% - Ѕалкани, 30% - Ѕългари€) и участие в комиси€та по процедурата (11% - Ѕалкани, 20% - Ѕългари€). »зключително малък д€л от анкетираните (4% - Ѕалкани, 10% - Ѕългари€) посочват че имат пълна сво-бода и еднолични правомощи€ в този процес.

 
¬ заключение
¬сички тези констатации изискват преосмисл€не на подхода на управление на информационните технологии в университетите чрез засилване на бизнес и »“ подравн€ване на целите на институци€та. ¬ъзприемането на подобен подход значително би спомогнало за повишаване на ефективността на управление на ограничените финансови ресурси на университетите и би спомогнало за по-пълното постигане на техните образователни и бизнес цели.


— доклада “”правление на »“ в университетите – сравнителен анализ” (в предварителна верси€) можете да се запознаете тук:  IT_Governance_in_the_Universities_preliminary_results

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов