Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини ИТ мениджмънт
бр. 5, 2017

5 мита за дигиталната трансформация

от , 23 май 2017 0 491 прочитания,

Истински възможности ще се откриват пред онези, които успеят да преведат бизнеса през неверните представи за дигитализацията

„Дигиталното“ е новият „облак“. Преди време тези думи са означавали нещо. Днес те означават това, което говорещият иска да значат, особено ако се опитва да ви продаде нещо. Не е изненадващо, че тази двусмисленост е създала плодородна среда за появата на митове.

Все пак, въпреки всички празни приказки и маркетингови поразии, дигитализирането на нещата може да предложи сериозни възможности на компаниите, чиито лидери имат ясна визия. Но това създава и сериозни предизвикателства за ръководителите на отделите за информационни технологии (CIO) – предизвикателства, за които проницателният CIO може да се подготви и да преодолее. В същото време тези, които са убедени, че новото е само добре забравено старо, могат да бъдат унищожени от трудностите.

И така, нека се спрем на 5 често срещани мита, с които вероятно сте се сблъсквали четейки за дигиталната трансформация, както и на реалните проблеми и откриващите се възможности, възникващи след тяхното преодоляване.

Мит No. 1: „Дигитален“ е нещо реално

Когато четете за „дигитален“, най-често остава впечатлението, че това е предмет. Превръщането на „дигитален“ в предмет, насочва мисленето в грешна посока.

Уверете се сами.

Стратегия, бизнес модел, технология, трансформация са били истински важни неща преди думата “дигитален” да стане модерен модификатор и да ги превърне в дигитална стратегия, дигитален бизнес модел, дигитална технология, дигитална трансформация и други дигитални неща.

Затова, когато чуете някой да говори колко важна е “дигитализацията“, задайте очевидния въпрос: „Какво точно е това, което трябва да се дигитализира?“.

Отговорът ще промени разговора, вероятно от неясни баналности към смислена дискусия.

Мит No. 2: Движещата сила за дигиталната бизнес стратегия са облакът, големите данни и анализи, мобилност, социални медии

Често изброените технологични направления са наричани „четирите стълба на третата платформа“.

Анализатори от IDC са въвели термина „третата платформа“ като начин за повишаване значението на няколко интересни тенденции, чрез комбинирането им в нещо повече от това, което са. Идеята им звучи правдоподобно, но не е, и причините за това са няколко.

Основната от тях се крие в това, че броят на платформите е по-голям от три. „Трета платформа“ предполага мейнфрейм и клиент/сървър да са първа и втора платформа, но така се игнорират счетоводните книги и калкулаторът, както и глобалната мрежа (www), която, според много хора, има огромно влияние.

Това, което IDC нарича трета платформа, в действителност е петата платформа.

Важното обаче е, че винаги се появява нова технология. Дефинирането на дигитална бизнес стратегия като установен списък с технологии означава пропускане на същността, а тя е важната.

Дигитална бизнес стратегия е бизнес стратегия, движена от осигуряваните от новите технологии неизползвани досега възможности. Новите технологии винаги са осигурявали именно това. Но някъде по пътя, ИТ могат да загубят своята посока, изтласкани от хора, които прекалено много се влияят от правилото, че плановете за ИТ трябва да са подчинени на нуждите на бизнеса, вместо да признаят, че бизнес стратегията на компанията трябва да се развива в съответствие с новите възможности, предоставяни от технологиите.

Следователно, игнорирайте спецификите на т. нар. трета платформа и се фокусирайте върху важните неща – какво от това, което компанията не е можела да направи вчера ще бъде възможно да се направи утре.

Мит No. 3: Дигиталната трансформация има за цел използването на технология за повишаване на ефективността

Увеличаването на ефективността е стара нагласа, която е много трудно да бъде променена. Ако смятате, че дигиталната трансформация има за цел повишаване на ефективността, това е защото всички толкова много сме сме чували видни експерти да ни убеждават, че ефективността и продуктивността са единствените пътища към успеха, че вече приемаме тезата подсъзнателно.

Това е една от онези измислици, които са грешни дори когато са верни.

Преди всичко, вижте Мит No. 2. Дигиталната стратегия цели получаване на конкурентно предимство, а конкурентното предимство има за цел подобряване на печалбите чрез увеличаване на приходите, а не намаляване на разходите.

Не че съкращаването на разходите е нещо лошо. Точно обратното, това е чудесно, стига стойностните клиенти да видят, че е намалена в преследване на продуктивност.

Но не това се случва. Повечето компании, когато повишават своята ефективност, оставят подобренията да „паднат до най-ниско ниво“. Те налагат същите такси за по-некачествени от досегашните си услуги и отчитат разликата като печалба.

Това, което повечето компании трябва да правят е точно обратното. Те трябва да използват всяка повишаваща ефективността технология за намаляване на цената, която искат за своите продукти и услуги.

В случай, че това досега не е привлякло вниманието ви, искането на по-ниска цена за същите услуги и стоки е чудесен начин да продавате повече. Това не е дигитална стратегия, но това не я прави лоша стратегия нито стратегия, която е несъвместима с дигиталното мислене.

Мит No. 4: Дигиталните компании се нуждаят от дигитален директор (CDO)

Ако дадена сфера бъде призната като важна за компанията, това означава, че за нейното управление е нужен още един топ мениджър. Така, с появата на WWW своевременно възникна длъжността Главен технически директор (CTO). В някои компании преименуваха длъжността на ИТ директора, в други разработването на стратегия за електрона търговия бе изнесено извън ИТ отдела, сякаш в него не знаят как да работят с Интернет.

В много случаи на главния технически директор се плащаше само за да достига до брилянтни прозрения и да се оплаква, че ИТ отдела не може да ги въплъти в брилянтна реалност.

Ситуацията с Главния дигитален директор (CDO) е сходна – някои от тези мениджъри са преименувани CIO, за други се предполага, че трябва да ръководят някаква ултрамодерна “дигиталност”, а останалите обсъждат гениални идеи и се оплакват.

Приликата е поразителна – ситуацията повече прилича на връщане назад и повторение, отколкото нещо ново и различно.

Все пак справедливостта изисква да признаем, че в зората на WWW за много предприятия имаше смисъл да развиват онлайн бизнеса в неговия инкубационен период като отделно направление. Истината е, че опасността от перспективните проекти се състоеше във възможността за техния успех. Когато той бе постиган, интеграцията изместваше предприемачеството: ИТ отделът трябваше да интегрира разработването на уеб приложения; маркетингът трябваше да интегрира система за управление на уеб съдържание; ръководството трябваше да интегрира електронната търговия в цялостната бизнес стратегия и оперативен модел на компанията.

Точно така изглежда и ситуацията с дигиталната трансформация. Дигиталните стартъпи, както и предхождащите ги по онова време „дот-ком” компании, не се нуждаят от инкубационен период и нямат проблем с интеграцията. За вече съществуващите компании има само една разлика между появата на WWW и появата на дигиталното мислене, но тази разлика е от голямо значение - вече има наличен опит с Мрежата, който да се използва.

Следователно CDO е нужен преди всичко на съществуващи (а не на нови) компании, които не са се поучили от този опит.

Мит No. 5: Смисълът на дигиталната трансформация е да „даде възможност за нови бизнес модели“

„Бизнес модел“ е също така амбициозно понятие, колкото и „дигитализация“. В най-добрия случай това е описание на лостовете и бутоните, които компанията трябва да задейства, за да превърне своите действия в приходи.

В историята на дигиталните технологии досега има само няколко бизнес модела, които са наистина нови. Вероятно най-добрият пример е Progressive Insurance. Програмата Snapshot на компанията показва как може да се възползвате от дигиталните технологии за пълна промяна на концепцията за своя бизнес.

Почти всички застрахователни компании са изградени върху актюерска математика. Между другото, „актюерен“ е още един пример за прилагателно, превърнато в съществително. Със Snapshot Progressive Insurance дава на собствениците на автомобили устройство за проследяване на шофирането, което се включва към порта за диагностика на автомобила. След това, вместо да изчислява вашия риск въз основа на демографски показатели, Progressive изчислява риска директно наблюдавайки как шофирате в реално време.

Ето и друг пример. Повечето от т. нар. дигитални компании са или медии, или брокери. Те споделят или разпространяват спонсорирано съдържание, а приходите от реклама плащат безплатната услуга; или свързват купувачи и продавачи срещу такса. Тези два модела описват Google, Facebook, Airbnb, Uber и почти всички останали дигитални любимци, които икономистите превъзнасят в наши дни.

А в действителност...

Дигиталното е обградено с митично мислене. Това не означава, че дигиталните технологии, стратегии и т.н. не са важни. Точно обратното – дигитализацията на бизнеса е истински значима.

Това, което я прави важна, както можете сами да се досетите, няма нищо общо с митовете. А то е, че компаниите, решили за следват дигитални стратегии или да прилагат определени дигитални технологии, имат две силно желани характеристики.

Първо, те отдават много по-голямо значение на повишаването на приходите, вместо на намаляването на разходите. Това означава, че те търсят растеж, не рентабилност, а това ги прави по-привлекателни в почти всички аспекти.

Второ, те са силно фокусирани върху връзката с клиента и превръщането на тази връзка в нещо забавно, или в нещо възможно най-безболезнено. Това е истински важното за бизнеса.

Източник: Bob Lewis. Busted! 5 myths of digital transformation. InfoWorld. JAN 5, 2017

КОМЕНТАРИ ОТ  

КОМЕНТАРИ

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате статията
"5 мита за дигиталната трансформация"



    

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов