Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини История

In memoriam: Почина създателката на езика COBOL

Легендарната Джийн Самет, инженер в IBM, съавтор на езика за програмиране COBOL и първата жена – президент на Асициацията по изчислителна техника в САЩ, напусна този свят

от Надя Кръстева, 06 юни 2017 2 1115 прочитания,

Джийн Е. Самет (Jean E. Sammet), която бе един от най-старите инженери-програмисти на планетата и съавтор на езика за програмиране COBOL, почина на 20 май след кратко боледуване, съобщава New York Times. 

Самет бе на 89 години. След през последните години си тя живееше в общност на пенсионери в Силвер Спринг, Мериленд, САЩ. За смъртта и съобщиха представители на колежа Mount Holyoke в Масачузетс, където някога Джийн Самет е получила бакалавърска степен, а по-късно е работила като професор в катедрата по информатика. 

Джийн Е. Самет, Jean E. Sammet

Джийн Е. Самет, 1974



Процедурният обектноориентиран език за програмиране COBOL (Common Business Oriented Language), е представен за първи път през 1959 г. Въпреки че COBOL навърши 50 още преди 8 години, милиарди редове код, написани на него, все още се изпълняват на мейнфрейми на държавни институции и крупни корпорации по целия свят. COBOL е общопризнат като първият език за програмиране, направил достъпни компютърните изчисления за нуждите на масовия бизнес. 

Жизнен път
Джийн Самет е родена на 23 март 1928 г. в Ню Йорк. Родителите и Гари и Рут – и двамата юристи, рано забелязали забележителните математически способности на Джийн и я насочили към математическата катедра на колежа Mount Holyoke. 
С възможностите на изчислителната техника Джийн Самет се запознава през 1949 г. в Университета Илинойс, където подготвя своята докторантура по математика. 

“Компютърът отначало ми се стори непривлекателен куп желязо, с който не исках да имам нищо общо”, заяви Самет в едно от своите интервюта през 2000 г. 
Подобно отношение към изчислителната техниката е било обичайно по онова време  сред хората възпитани “в лоното на чистата математика” или т.нар. математици-“пуристи”. 
По-късно, когато Джийн прави първите си опити в програмирането с помощта на перфокарти, отвращението и се сменя с обожание. “За мое най-голямо изумление, го обикнах”, казва тя за компютъра. 

Кариерата на Джийн Самет като програмист започва дълго преди постъпването и на работа в IBM през 1961 г. Отначало тя работи в компанията Sperry Gyroscope, която после е реорганизирана под името Sperry Rand и се превръща в един от водещите доставчици на електроника за нуждите на армията на САЩ. 

От 1958 до 1961 Самет работи в Sylvania Electric, където е част от екипа разработващ COBOL. 
На практика Джийн Самет заедно с още петима други програмисти създават основата на COBOL за две седмици, работейки денонощно, без да излизат от стаята си в хотел Sherry-Netherland в Манхатън. Техният вариант е приет с незначителни поправки през ноември 1959 г. от производители на компютри, които са доставчици на Пентагона. 

Съвременните програмисти критикуват COBOL, но езикът определено е бил иновация за времето си и не случайно все още е жив. По данни на IBM Research, към момента повече от 200 млрд. реда код на COBOL се използват постоянно, а над 2 млрд. реда нов код и модификации се пишат на COBOL всяка година. 


В IBM
Джийн се присъединява към IBM през 1961 г. Тям тя разработва FORMAC (FORmula MAnipulation Compiler), първият широко използван компютърен език за обработка на математически формули. В IBM тя се занимава с изследвания за използването на ограничено множество думи на английски като език за програмиране. От 1968 до 1974 е мениджър по планиране и технологии за програмиране за направлението “Федерални системи”, а през 1979 заема позицията мениджър по софтуерните технологии. 


Тя е и първата жена президент на Association for Computing Machinery (ACM), в периода от 1974 до 1976. 
Джийн Самет има принос за развитието на професията на програмиста, но и за популяризирането и. Нейната книга “Езици за програмиране: история и основи” Programming Languages: History and Fundamentals), публикувана за първи път през 1969 г. си остава класически труд в тази област. По думите на нейния съвременник Бен Шнайдерман, учен от Университета в Мериленд, още през 70-те Джийн Самет е заявявала, че “всеки човек трябва да умее да използва компютър”. 

Четете още в раздела "История & личности" на сайта www.cio.bg

Андрю Гроув – мозъкът на Intel

Реймънд Томлинсън - изобретателят на електронната поща

Марвин Мински и началото на изкуствения интелект

Чарлз Таунс - началото на идеята за лазера

Дъглас Енгелбарт – изобретателят на компютърната мишка

Кенет Олсен и историята на Digital Equipment Corp.

Холерит, Уотсън & Уотсън - историята на IBM

Стив Джобс и историята на Apple

и много други

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов