Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Е-Администрация

Геоинформационен анализ показва разликите в доходите в България

ИПИ и Мапекс стартират партньорство за геоинформационен анализ на икономически данни

от , 24 юли 2017 1 1238 прочитания,

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) и българската геоинформационна компания Мапекс неотдавна започнаха сътрудничество по проект за съвместен геоинформационен анализ на икономически данни. Целта е да се представи по-ясна картина за разликите в доходите между областите в България.

„През последните години ИПИ натрупа значително знание за развитието на районите,областите и общините в България благодарение на проекта си „Регионални профили: показатели за развитие”. Важно за нас е да представяме резултатите в разбираем вид и смятаме, че Мапекс ще ни помогнат в тази посока.“, отбелязва Десислава Николова, главен икономист на ИПИ.

„Проектът с ИПИ е интересен за Мапекс, защото от една страна можем да демонстрираме пълните си възможности по отношение на географски и информационни технологии, а в същото време да покажем огромните възможности на ГИС технологиите за анализ на големи и сложни масиви от данни за по-качествено управление.“, посочва Александър Лазаров, изпълнителен директор на Мапекс.

Планирано е следващият етап от проекта да бъде създаване на интернет инструмент за интерактивно проследяване на структурата на доходите в различните части на страната през годините.

 

Ниво на доходите през 2016 г.

Като първа стъпка от проекта за анализ на доходите в България, Мапекс е създала специален вид карти (картограми), които показват средния годишен доход на лице от домакинството чрез промяна на географската „значимост“ на съответните области. Представените карти се

наричат картограми или "стойност по площ” карти. Те показват относителните нива на доходи спрямо територията на посочените административни области. Чрез този метод се запазва топологичната свързаност между отделни области, а се променя формата на конкретната фигура.

Картограмите са създадени в среда на Тобел ГИС, в който са зададени конкретните параметри от настоящото изследване. Приложеният геоинформационен похват позволява по-интуитивно визуализиране на данните и проследяване на тенденции в тях.

Стойността на използваните променливи (средногодишен доход на лице от домакинството, брой на населението и големина на територията) води до „преначертаване” на картата на България, показвайки ролята на областите като генератори на благосъстояние.

- Разпределението на доходите през 2016 г. показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Ефект от тази концентрация на доходи се вижда и в област Перник, вероятно поради интензивната ежедневна трудова миграция на работещи от Перник към София.

- Други области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София.

- Тежестта на редица области от Северна България (Видин, Монтана, Ловеч, Силистра, Разград и Търговище), както и на Пазарджик, Кърджали и Сливен в южната част на страната, е далеч по-малка от гледна точка на приноса им в общите доходи на домакинствата в страната.

 

Ниво на доходите през 2016 г.

 

Динамика на доходите в периода 2001-2016 г.

В периода 2001-2016 г. средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5 167 лв. След известно колебание в годините на кризата, делът на доходите от работна заплата нараства чувствително. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи.

През 2016 г. най-високи са доходите в столицата – 7349 лв./човек годишно, а най-ниски – във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, и Търговище (под 4 хил. лв./човек годишно). Разликата между областта с най-високи средногодишни доходи и тази с най-ниски такива се увеличава от

1,8 пъти през 2000 г. до 2,1 пъти през 2016 г. Най-висока е била тя през 2013 г., когато е 2,5 пъти, най-вече в резултат на сериозната криза на пазара на труда в много от областите на страната за сметка на относителна стабилност в столицата. Бързото нарастване на доходите в столицата започва едва след 2005 г., като преди това (в периода 2001-2005 г.) те се движат около средните за страната. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите се наблюдава именно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.

Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години.

 

Доходи 2001-2016

 

Предвид наблюдаваното покачване на тежестта на доходите от работна заплата в общите доходи през последните години, можем да очакваме разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата – съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов