Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Коментари
бр. 7, 2017

Сблъсъкът между информационната сигурност и правната несигурност

Блокчейн технологията и правото

от , 26 юли 2017 1 542 прочитания,

адв. Зорница Димитрова

Въпреки лошата репутация на биткойн криптовалутата, нейната стойност показва стабилни темпове на ръст от 2015 г. до сега. Причината се крие не в самия биткойн, а в технологията, която стои зад него. Блокчейн технологията набира голяма популярност поради своя универсален характер и възможността да бъде използвана и да навлезе във всички сфери на ежедневието ни. Същата може да бъде използвана както от бизнеса, така и от държавните администрации с цел осигуряване на абсолютна сигурност на информацията, която се съхранява. Универсалният ѝ характер на приложение може да се сравни с този на парите като универсална обменна единица. Именно поради тази причина, виртуалното пространство е на път да промени нормалното ежедневие по същия начин, по който то бе променено през 90-те години. Но, за разлика от интернет, който донесе на обществото достъп до информация, блокчейн носи икономическа стойност.

Какво представлява блокчейн технологията

По своята същност блокчейн технологията представлява децентрализиран регистър на данни, който е видим за всекиго. Информацията, качена и съхранявана върху блокчейн, не може да бъде изменяна, подправяна, изтривана или размествана. Разликата между блокчейн и традиционните регистри се състои в това, че при блокчейн липсва посредник между страните, които искат да съхранят информация за сделките между тях. Например, държавна администрация или банка не могат да гарантират абсолютна степен на сигурност на информацията поради силното влияние на човешкия фактор. При блокчейн технологията дадена информация може да бъде качена само при едновременна оторизация на всички страни. Само тогава тя става част от т.нар. „блок“, който се присъединява към останалите блокове, които формират „верига“ от информация. Всяка страна в блокчейн притежава копие от целия регистър на информация. Това прави подмяната или измененията в данните почти невъзможни. Всяка информационна единица, част от блокчейна, притежава достоверна дата и съдържа информация за страните, извършили сделката, и за самата сделка.

Информационната сигурност и блокчейн

Върху блокчейн може да се съхранява информация за финансови сделки, прехвърляне на собственост, удостоверяване на създатели на изобретения, произведения на авторското право, съхраняване на лични данни, информация от избори и др. Цялата тази информация се ползва с абсолютна степен на сигурност относно това кога е направен записът на информацията, какво е съдържанието, от кого записът е бил оторизиран. Още повече, поради необходимостта от одобрение на записа от всички страни в блокчейн, информацията не може да бъде подменена, подправена или изменена чрез запис на последващ „блок“, без всички да са го одобрили. Веднъж записана, информацията никога не може да бъде изтрита.

Вследствие на тези качества на технологията, използването на блокчейн може да създаде невиждана досега сигурност в търговския и информационния оборот. Публични регистри, качени на блокчейн, като например имотен регистър, регистър на особените залози, регистър на търговските марки, регистри по гражданско състояние, биха могли да гарантират на обществото абсолютна сигурност, че информацията, записана в тях, е достоверна. Като резултат, имотни измами, липса на записи за сделки или подправяне на информация, биха останали в миналото. Към днешна дата някои държави вече са започнали да въвеждат тази технология в администрацията си. Грузия е в процес по прехвърляне на всички публични регистри върху блокчейн. Такава информационна сигурност би повишила доверието на гражданите в държавните институции.

По същия начин, бизнесът може да използва технологията, за да гарантира сигурност на сделките, финансовите транзакции и производствените процеси. Още повече, че поради липсата на необходимост от посредник, транзакциите са по-бързи и по-евтини.

Използването на блокчейн би могло да елиминира проблеми, с които правото се бори неуспешно от десетилетия. Например, запис на авторски произведения върху блокчейн може да елиминира пиратската индустрия, тъй като е необходимо одобрение от всички страни в блокчейн даденото произведение да бъде използвано. По този начин лицензополучател на произведение няма да има възможността да препродава или разпространява без разрешението на лицензодателя.

Правни проблеми на блокчейн

>> Доказателствена сила. Независимо от абсолютната сигурност, която произтича от използването на блокчейн технологиите, правото следва строги правила, които следва да бъдат спазени, за да може всеки да потърси своите права. При наличие на спор, използването на блокчейн технологията и липсата на традиционни писмени доказателства води до несигурност в изхода на един правен спор. Записът на информация върху блокчейн технология би могъл да бъде приет от съда за електронен документ по естеството си. Той обаче не е нито официален документ, нито се ползва с достоверна дата или със същата доказателствена сила. Налице е разминаване между действителната сигурност на записа върху блокчейн и тежестта, която съдът ще придаде на такъв запис. Като резултат, изходът от правния спор може да бъде несправедлив и да не отговаря на обективната действителност.

>> Блокчейн и защита на личните данни. Когато става въпрос за сигурност и защита на личните данни, влезлият в сила наскоро Регламент за защита на личните данни регулира т.нар. „право да бъдеш забравен“. Парадоксално, но именно абсолютната защита на данни, която предоставя блокчейн технологията, се дължи до голяма степен на факта, че веднъж записана, информацията никога не може да бъде изтрита. Към настоящия момент не е ясно как законодателят ще се отнесе към правото на човек да бъде забравен в контекста на сигурното съхраняване на неговите данни.

Възможно разрешение на проблема е криптирането на личните данни преди записа им върху блокчейн, но дали криптирани данни ще се счетат за изтрити е въпрос, на който към този момент не може да се отговори.

>> „Умните договори“ и тяхната действителност. Така наречените „Smart Contracts” представляват самоизпълняващи се сделки - софтуер, който е програмиран да извършва определени действия при наличие на съответните предпоставки. Умните договори могат да бъдат използвани за закупуване на стоки онлайн, вземане на решения на общи събрания, реализиране на финансови транзакции и др. Преди предприемане на действие, софтуерът проверява валидността на действието и възможността на всяка една от страните да може да изпълни своя ангажимент. Без оторизация за сигурно изпълнение, сделката не се изпълнява. От една страна, тези софтуери предоставят възможността да се сключват и изпълняват сделки, при които неизпълнение на задълженията е невъзможно. От друга страна, се повдигат въпроси за валидността им, за възможността да бъдат нищожни и унищожаеми.

В допълнение, възможността за наличие на грешка в софтуера и изпълнение на задължение, което противоречи на действителната воля на страните повдига въпроси за отговорността за вреди на лицата, създали софтуера.

Юристите и блокчейн технологията – нова роля, стари отговорности

Предвид всичко написано дотук, невъзможно е да се отрекат нито предимствата на блокчейн технологията, нито нейните недостатъци. Ролята на юристите при условията на бързоразвиваща се криптоикономика става все по-сложна. Юристът следва да разбира блокчейн технологията и да може да участва в създаването на „умни договори“, като същевременно държи сметка и за правната действителност и необходимостта от обслужване на бизнеса по традиционния начин, с цел максимална защита на клиента.

Все повече държави и наддържавни организации обръщат сериозно внимание на необходимостта от законодателни изменения, с цел регулиране на блокчейн технологията. Това неизменно ще се случи, но поради бавните темпове на законодателя, засега се налага стремеж към баланс между технологиите и правото.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов