Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини В глобален мащаб

Великобритания иска да ограничи ефекта на Брекзит върху личните данни

Със започването на нова вълна от преговори около Брекзит в понеделник Великобритания обръща внимание на потребителските данни.

от , 30 август 2017 4 1302 прочитания,

Европейският съюз се готви за сериозна промяна в законите за защита на данните, който ще влязат в сила през следващата година. Това обаче не е единствената тревога за бизнесите, изнасящи потребителска информация – налице е и Брекзит.

Компаниите могат да изнасят данни на европейски граждани до юрисдикции, за които ЕК е определила, че предлагат еквивалентни стандарти по отношение защитата на конфиденциалността с тези на ЕС. Това ще е нормата след 25 май 2018 г., когато ще влезе в сила Общият регламент относно защитата на данните (General Data Protection Regulation, GDPR). По-рано същия месец се очаква и влизане в сила на закон, насочен към данните, обработвани за нуждите на правоприлагането.

Бизнеси от други части на света също трябва да започнат да предвиждат ефекта на Брекзит – излизането на Великобритания от ЕС, особено ако изпращат данни на европейски граждани до или през страната за съхранение или обработка. 

Прочетете още: 10 оперативни неща, които трябва да промените заради GDPR

На 29 март 2019 г. Обединеното кралство ще престане да бъде част от Европейския съюз

На 29 март 2019 г. Обединеното кралство ще престане да бъде част от Европейския съюз и подобно изнасяне на лични данни ще бъде забранено. Британското правителство се надява да убеди ЕК, че законите на страната ще осигуряват адекватна защита на личните данни.

Миналата седмица бе публикуван за обсъждане документ, целящ да покаже колко важни са трансферите на такива данни при определянето на бъдещите взаимоотношения между страната и ЕС. В случая обаче става дума само за 15 страници, които трябва да покажат съвместимост с всички настоящи законови рамки в съюза и с 260-страничния GDPR, който ще ги замени догодина.

Потоците от лични данни са допринесли с около 2 на сто от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз през 2015 г., като до 2020 г. се очаква този техен дял да нарасне до 3%, по данни на ЕК. 75% от трансграничните трансфери на данни на Великобритания пък са от и за страни от ЕС.

Тези потоци са важни за информационната икономика на страната, но в същото време през нея преминава и непропорционално голяма част от световния трафик – 11,5% през 2015 г. Въпреки че той касае едва 0,9% от световното население, от него зависят 3,9% от глобалния брутен продукт.

Затова не е случаен интересът на бизнесите към преговорите, като се търсят начини да продължат да прехвърлят лични данни на свои клиенти и служители през Великобритания. Такива възможности бяха осигурени например при износа на данни към САЩ по време на преминаването от т.нар. Safe Harbor споразумение към EU-U.S. Privacy Shield. 

Те включват примерни клаузи за договори, приемане на обвързващи корпоративни правила при вътрешни трансфери, както и получаване на информирано съгласие от страна на субектите, чиито данни се прехвърлят. 

Адекватен резултат от преговорите ще е решение, което да се прилага еднакво от всички. Най-големият недостатък на алтернативите, особено за малките бизнеси, е че компаниите ще трябва сами да се погрижат за правната работа, съставяйки съглашения и демонстрирайки съответствия с изискванията. 

Британското правителство се надява да убеди Европейската комисия, че нейните закони ще предлагат достатъчно добра защита на информацията след влизането в сила на GDPR и на директивата за използване на лични данни от правоприлагащите органи.

Един от важните моменти в преговорите вероятно ще е въведеният през ноември миналата годна Investigatory Powers Act (Закон за правомощията на следствието). Той позволи на хиляди полицейски служители и десетки хиляди данъчни инспектори да имат достъп до потребителска информация като посещавани сайтове. Телекомите са задължени да събират тези данни и да ги съхраняват за проверка. Също така законът предоставя достъп до информация за длъжностни лица от държавни органи, които плащат пенсии, регулират хазарта, земеделието, храните, въздухоплаването т.н. 

През декември Европейският съд постанови, че подобни правомощия, въведени съгласно предишен закон (Data Retention and Investigatory Powers Act 2014) са несъвместими с правото на ЕС. Въпреки че решението не касае директно закона от 2016 г. то ясно показва накъде ще се ориентира съдът ако бъде потърсено мнението му.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов