Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Перспективни разработки

Български учени създават научноизследователска тематична мрежа за големи данни в Югоизточна Европа

Български учени изграждат научноизследователска мрежа в Югоизточна Европа, която използва в основата си Големи данни.

от , 31 октомври 2017 0 1407 прочитания,

Български учени създават научноизследователска тематична мрежа за големи данни в Югоизточна Европа

Проект за изследване на данните от генетични анализи на онкопациенти в Югоизточна Европа, обяви интердисциплинарна група от български учени. Тя вклчва изследователи от БАН, от Медицинския университет и Техническия. Основната цел на проекта е да се създаде софтуерен инструмент за управление, анализ, извличане на знания и визуализация на големи масиви от геномни данни. „Мотото на проекта са иновациите в ИТ в подкрепа на прецизната и персонализираната медицина. Нашият стремеж е да можем да направим дигитални здравни консултанти (с отворен код) в областта на раковите заболявания и да откриваме нови гени с потенциално значение за биотехнологиите и медицината“, подчерта проф. Пламенка Боровска от ФПМИ към Техническия университет. Тя обясни, че във фокуса на техните изследвания е обработката на големите данни и на големите потоци от данни, натрупани от експериментите в областта на генетиката.

 Академик Иван Иванов представя презентация за биоинформатика

Процесът за откриване на знания и взимане на интелигентни решения обаче е дълъг. Първо, суровите данни се натрупват и филтрират, след това се преминава към анализ, визуализация, интерпретация, оценка на полезността и вземане на решения. „Целта е да се извлече стойност от данните, след като се подложат на анализ, да се извлече, знание, корелация, зависимости. Проблемът е, че информатиците извличаме знания, но за приложната област, за която работим, съответните експерти трябва да оценят доколко това знание е полезно“, уточни проф. Боровска.

Екипът се стреми да създаде система за подпомагане на решенията, при която нивото на предписателния анализ да включва автоматичното генериране на хипотезите и опциите за решения, като верификацията и валидирането се осъществяват чрез еталонни множества данни и експертизата на експерти от таргетната научна област.

Специалистите признават, че са си поставили изключително предизвикателни задачи в рамките на този научно-изследователски проект. За тяхното изпълнение те си сътрудничат с настоящите партньори по проекта: Университета по информационни науки и технологии „Свети апостол Павел“ в Македония, Университета „Александър Xувани“ в Албания и Университета на Инсбрук, Австрия.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов