Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини e-Biznes

Атанас Шарков: Технологиите на бъдещето са ориентирани към човека, не към капитала

С Атанас Шарков, създателят на частния телеком Nexcom и по-късно на една от първите финтех компании СЕП България, разговаря Виргиния Стаматова за новите технологии в разплащателните услуги и техния потенциал.

от , 10 ноември 2017 0 1049 прочитания,
Страница 1 от 3


Атанас Шарков, снимка Фейсбук


Разплащателните услуги от ново поколение са мобилни - избираме си тениска, сканираме кода и плащаме през приложение. Това донякъде напомня на проекта СЕП България (Система за електронни плащания България). Какво се случи с този проект? 

Идеята за СЕП България дойде рано, през 2004-та година. Още тогава беше ясно, че следващата вълна от иновации ще бъде свързана с мобилните устройства. IPhone още не беше факт (бел.ред. iPhone беше обявен през 2007-ма), но мобилните устройства се приемаха добре. А технологиите, свързани с тях бяха започнали да изпреварват развитието на интернет, като среда за пренос на данни. Проектът трябваше да отговори на тази тенденция. Когато стартира СЕП нямаше компании за мобилни разплащания, освен в Япония, където през 2004-та - 2005-та беше обявена национална система. За Европа и останалите части на света подобни начинания бяха твърде иновативни.

Проектът имаше за цел да покаже възможностите на концепцията за "единна европейска разплащателна зона" (single European payment zone), която залага на високите технологии като двигател за развитието на нови услуги. По примера на страни като Финландия, Естония, решихме да пробваме да изпреварим пазара и да развием иновативна система за разплащания в България.

СЕП стартира, получи одобрение от БНБ, беше представена на много пазарни участници. Замисълът беше да се изгради национална система с общ технологичен оператор и предлагане на услугите от страна на банките и мобилните оператори, в качеството им на компании, които притежават значителна клиентска маса и които могат да предоставят универсална услуга.

Този модел се утвърди в глобален мащаб, но много по-късно. Вече в много европейски страни, за да се преведат пари, е достатъчно да знаем телефона на бенефициента, а при покупка - да снимаме QR кода на избраната стока. Технологичните възможности са много. От 2006-та досега видяхме "големият взрив" на мобилните технологии. 

За щастие, бариерите, които бяха поставени дълго време от страна на банковия сектор, пред развитието на иновациите в глобален мащаб са преодолени, макар че в България по много причини пазарът още е затворен. Глобалното развитие на платежните системи дължим на иновативните финтех компании, които експериментират с нови технологии, както и на иганти като Google, Master Card, Visa. 

СЕП не просъществува. Каква е причината? Проектът ли се случи твърде рано и изпревари развитието на технологиите, или друго?

Не, не беше свързано с технологиите.

А с какво?

Както споменах, проектът премина през много сложна регулация в Централната ни банка, която трудно прие подобна иновация. От друга страна, факт е, че бяхме подкрепени от малка част от банкери технократи и от част от мобилните оператори, които видяха бъдеще в тази услуга. И благодарение на тяхната подкрепа успяхме да преминем регулацията в БНБ и бяхме допуснати до националната платежна система. За по-малко от 2 години изградихме технологична онлайн система, която свързваше всички банки и мобилни оператори, заинтересовани от предлагането на услугата. Основният проблем се оказа пазарен - част от банките и мобилните оператори не виждаха смисъл в предлагането на една съвместна универсална система за електронни мобилни разплащания. Търсеха се затворени проекти, по-скоро с имиджов характер.

1 23

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов