Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Стандарти и регулации
бр. 11, 2017

PSD2 – директивата, която ще промени банкирането из основи

от , 23 ноември 2017 0 175 прочитания,

2018-та ще бъде годината на големи промени при банкирането на дребно. С влизането в сила на PSD2 (ревизираната Директива за платежните услуги или Revised Payment Service Directive), монополът на банките върху информацията за клиентски сметки и платежни услуги ще изчезне. Новата директива на ЕС отваря врати пред всяка компания, желаеща да отчупи от дела на банките в разплащателните услуги.

Накратко, PSD2 дава възможност на клиентите, физически и юридически лица, да използват външни доставчици, които да управляват трянзакциите им. В близко бъдеще, може да използвате Facebook или Google, за да си плащате сметките, да правите трансфери или да анализирате разходите си, докато парите ви продължават да бъдат на сигурно място в банковата сметка. Банките обаче са задължени да предоставят на тези външни доставчици достъп до сметките на клиентите си чрез отворени програмни интерфейси. Това ще позволи на трети страни да изградят финансови услуги над банковите данни и инфраструктура.

Финансовите институции вече няма да се конкурират единствено с другите от своя сектор, но с всички, предлагащи разплащателни услуги. PSD2 ще промени из основи веригата на добавена стойност на плащанията, това кои бизнес модели са доходоносни, както и очакванията на потребителите. С тази директива Европейската комисия цели да подобри иновациите, защитата на потребителите, сигурността на плащанията през интернет и достъпа до сметките в рамките на ЕС и Общия пазар. Тя въвежда два нови типа играчи на финансовия пазар: доставчици на услуги, иницииращи плащания (PISP или Payment Initiation Services Providers) и доставчици на услуги, поддържащи сметката (AISP или Account Information Service Providers). AISP са доставчиците с достъп до информацията за сметките на банковите клиенти. Те могат да анализират покупателните навици на потребителя или да събират на едно място информацията за сметките в различни банки на един и същи човек. PISP инициират плащане от името на потребителя. Междуфирмени разплащания и други транзакции ще могат да се осъществяват от PISP, когато директивата влезе в сила.

По отношение на банките PSD2 поставя сериозни икономически предизвикателства. ИТ разходите се очаква да се увеличат поради новите изисквания към сигурността и отварянето на програмните интерфейси. Освен това, очакванията са около 9% от приходите от плащанията на дребно да отидат при PISP до 2020 година. И с превземането на комуникацията с клиенти от небанковите организации, на банките ще им е все по-трудно да изпъкнат на кредитния пазар.

Това, в допълнение на променените очаквания на потребителите и нарастващата дигитализация, може би е причината да сме свидетели на все повече банки, експериментиращи със своите програмни интерфейси в партньорство с финансови технологични компании, с фокус върху клиента и изграждащи иновационни лаборатории.

Нека видим как Европейският пазар на финансови услуги ще изглежда, след като PSD2 стане реалност.

PSD2Въведение в рамката

Влизането в сила на PSD2 налага на банките да направят няколко стратегически избора. Това не е лесна задача, тъй като те зависят от развитието на плащанията ще след PSD2. Възможни са четири сценария, въз основа на две променливи: 1) доколко национален или европейски ще бъде финансовият пазар (хоризонтала) и 2) доколко потребителите ще останат при традиционните банки или ще се доверят на небанковите компании за своите плащания (вертикала).

Ще обедини ли PSD2 европейския пазар на финансови услуги?

Илюзията на глобализацията

Колко е глобален светът днес в действителност? Изненадващо малко, ще кажат някои. Според данни на Ghemawat рядко контактуваме с хора в чужбина. А по отношение на финансовите услуги, едва 3% от европейските потребители са ползвали банкови продукти от друга държава на ЕС. Разбира се, много хора имат някакви взаимоотношения с банка, оперираща в друга държава като Danske Bank в Норвегия или Santander в Португалия. Но тогава обикновено става дума за филиал на Danske Bank в Норвегия и филиал на Santander в Португалия и това в същността си не са трансгранични банкови взаимоотношения.

Може да си помислите, че тъй като услугите и цените са хомогенни, не си заслужава да се гледа отвъд границите на вашата родина. Но статистиката, показана на фиг. 2, говори друго: средните цени на четири финансови продукта варират значително в различните държави. Въпреки това хората не са склонни да „пресичат“ границата на банковите услуги.



Източник: European Comission

Защо това е така?

Проучване, проведено от Европейската комисия, сочи, че 80% от хората не възнамеряват да използват финансови продукти на друга страна членка в бъдеще, защото „разполагат с всички необходими им финансови продукти в родината си“. Това показва колко далеч от обединен е европейският пазар в действителност, следствие от липсата на ефективни механизми, които да подпомагат трансграничното банкиране като популяризиране на ползите от него, гладък процес на привличане на нови клиенти и хармонизирани закони. По отношение на законите, различните национални правни рамки се разглеждат като основа пречка за навлизане на чужд пазар както от доставчиците, така и от потребителите. Разходите за анализ на правната рамка и съобразяване с нея могат да се прекалено големи в сравнение с потенциалните приходи от този пазар, което прави банковите инвестиции в чужда държава непривлекателни.

Намерения за по-голяма отвореност

Европейската комисия полага много усилия да обедини европейския пазар на финансови услуги - тя работи по няколко инициативи за хармонизиране на националните законодателства. Например, PSD2 дава възможност на външни доставчици на финансови услуги да оперират на територията на целия ЕС, стига да са лицензирани от финансовите власти в своята държава. Така, въпреки че банките все още трябва да се лицензират във всяка една страна, в която упражняват дейност, на външните доставчици е достатъчно да имат един лиценз. PSD2 беше отговор на незадоволителните резултати от първата директива на платежните услуги (PSD) и няма да е изненадващо, ако станем свидетели и на PSD3, ако PSD2 също се провали. Въпросът е дали ще бъде достатъчно, ако успее да намали разходите по постигане на законова съобразност на финансовите играчи, свързани с мултинационалното банкиране на дребно. Тук вероятно ще помогнат и четири други фактора, които ще засилят трансформацията от автономни национални пазари към единен европейски пазар:

  1. По-голяма възвръщаемост: С разрастването на европейския пазар от няколко автономни пазара към единен голям пазар, „паят“ става много по-голям. Увеличаването на наградата ще привлече нови играчи и нови услуги.

  2. Мащаб: По-евтино за банките е да оперират в няколко държави, когато правните рамки са хармонизирани и разходите по съобразяването със законовите разпоредби са по-малки.

  3. Добре информирани потребители: С нарастването на конкуренцията на единния пазар, прозрачността на финансовите услуги и цени, предлагани от европейските банки, ще се подобри, което на свой ред ще достави на европейските потребители повече информация за пазара и вероятно ще ги мотивира да търсят оферти от чужбина.

  4. Международна електронна търговия: Потребителите са все по-отворени към онлайн покупки от чуждестранни компании. Тази тенденция може да повлияе и поведението им спрямо банковите услуги.

Като цяло, може да наблюдаваме увеличение на инвестициите във финансови услуги, насочени към единния европейски пазар. Важно е да се помни, че това ще засегне не само европейските банки, но и други международни банки и небанкови компании с интерес да получат дял от него. Разбира се, тази промяна към единен европейски пазар няма да стане за един ден. Но когато стане, европейската финансова екосистема ще бъде много по-различна от това, което имаме днес.

Ще сложи ли PSD2 край на монопола на банките?

От банки към банкиране

Традиционният начин на възприемане на банкирането и финансовите услуги е, че банките са единствените доставчици. Това може да се обясни отчасти с изискването за лиценз към банките, което прави трудно навлизането на нови играчи на пазара, а от друга страна причина е слабото доверие на потребителите към външни доставчици. С PSD2 обаче това може да се промени, тъй като ще стане по-лесно на небанкови компании да навлязат на пазара на финансови услуги. Идеята, че небанковите финансови технологични компании ще играят важна роля в бъдещето на финансовия сектор, е добре установена на инвестиционните пазари. Общите инвестиции във финансови технологии в световен мащаб са се увеличили с повече от 20 пъти през последните пет години и се очаква да надхвърлят $150 млрд. през следващите 3 до 5 години.

Променящ се финансов пазар

Има няколко причини да се смята, че навлизането на небанкови компании на финансовите пазари ще стане по-лесно и бързо: PSD2, технологичните иновации и променящите се потребителски предпочитания.

PSD2

Един от начините, по които PSD2 проправя път на небанковите компании, е чрез отворените програмни интерфейси. Като използват интерфейсите на банките, небанковите компании могат да навлязат на финансовия пазар без тежките законосъобразност и инфраструктура, които банките са длъжни да поддържат. Това отваря финансовия пазар за нови участници със свежи идеи за формата на банкиране.

Технологични иновации

Технологичните иновации се развиват бързо и банките са принудени да не изостават. Досега много банки традиционно подхождаха колебливо към цялостното внедряване на нови технологии, тъй като старите бизнес модели им даваха пълен контрол. Това е рискован подход, като се има предвид, че 37% от европейските потребители твърдят, че ще сменят банката, ако тя не предлага съвременни технологии.

Може да се очаква, че новите участници няма да предлагат пълния спектър на банкирането поради нарастващата употреба на програмни интерфейси. Вместо това те ще могат да се фокусират върху една единствена услуга и да се свързват с други доставчици на услуги чрез облачни решения или програмни интерфейси. Също така, се появят нови по-добри услуги при плащанията, които правят банкирането по-бързо и лесно. Безконтактните разплащания и мобилните решения са услугите, които технологиите направиха възможни в последно време.

Потребителски предпочитания и доверие

Потребителите имат все по-дигитален и мобилен подход към компаниите и банките и небанковите институции ще трябва да следват тази тенденция. Технически грамотните потребители изискват финансови услуги, които са по-бързи, по-неформални, по-персонализирани, лесно достъпни и евтини. Засега небанковите компании са доказали, че отговарят на тези изисквания в по-голяма степен от традиционните банки.

Потребителите постепенно започват да свикват да използват външни доставчици на разплащателни услуги и тази тенденция ще се запази. Paypal съществува вече над 15 години и се радва на огромно потребителско доверие. Шведската Tink и датската Billy са компании, които са постигнали значителен пазарен дял без банков лиценз. Всеки пети европеец твърди, че би използвал финансови продукти от компании като Google, Facebook и Amazon.

Засилена конкуренция?

Спорно е дали конкуренцията във финансовия сектор ще нарасне значително след влизането в сила на PSD2, технологичните иновации и променящите се потребителски потребности. Влияние ще окажат няколко причини. От една страна, новите участници под формата на небанкови компании ще получат по-лесен достъп до пазара след PSD2. Правната регулация премахва някои бариери за навлизане на финансовия пазар и следователно ще се появят повече конкуренти. Освен това, потребителите могат лесно да изберат нов доставчик на финансови услуги с налагането на PSD2, т.е. те ще могат да създадат своя собствена колекция от по-малки доставчици на услуги вместо да изберат една единствена банка за финансовите си нужди.

В заключение, тази засилена конкуренция наред с все по-големия интерес на потребителите към небанковите доставчици на финансови услуги, може да доведе в бъдеще до рязко нарастване на потребителското доверие към небанковите компании.

Как ще се случи промяната?

Рамката, която използваме за анализ на ефекта от PSD2, се основава на две оси: множество национални пазари срещу единен европейски пазар по хоризонталата и наличието само на банки срещу банки и небанкови компании по вертикалата. Днес вече се вижда ясна тенденция във финансовия сектор за появата на небанкови и финансови технологични компании, които завоюват пазарен дял. PSD2 ще увеличи възможностите за тези компании без банков лиценз да навлязат на финансовия пазар и доверието на потребителите към небанковите организации вероятно ще продължи да расте.

В продължение на този анализ, вероятно първоначално ще наблюдаваме финансовите услуги да се придвижват към сценарий 2, отворен национален пазар, и накрая към сценарий 3, свободен пазар.

Като се има предвид, че дори в момента е налице засилено доверие в небанковите компании и фактът, че PSD2 ще засили тази тенденция още повече, отвореният национален пазар е доста вероятна прогноза в близко бъдеще. Единен европейски финансов пазар също е промяна, която може да се очаква вследствие на PSD2. Това обаче ще стане по-бавно, тъй като тук играят повече фактори отвъд потребителските навици и промените, които европейската директива предлага.

Единен европейски пазар бе един от желаните резултати както от първата, така и от сегашната втора директива за платежните услуги на Европейската комисия. Когато Комисията реши да разшири обхвата на първата директива, тя създаде PSD2 и със сигурност ще продължи да я усъвършенства чрез PSD3 в бъдеще.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов