Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии и концепции
бр. 11, 2017

Банките укротяват опърничавия блокчейн

Световни банки и финтех компании обръщат поглед към блокчейн, за да ускорят трансграничните разплащания

от , 23 ноември 2017 0 289 прочитания,

Банките укротяват опърничавия блокчейн


Нашумялото понятие блокчейн, едно от революционните открития в света на парите, е на път да промени правилата, както двустранното счетоводство през 13 век. Основната идея e публичен, децентрализиран електронен регистър (подобен на релационна база данни) с неподлежащи на промяна записи на транзакциите между участниците, времеви сертификат и връзка към предходната операция. По такъв начин технологията има потенциала да отвори нова глава на "тристранното" счетоводство и вероятно ще намери различни практически приложения.

Тя привлече вниманието на голяма част от световните топ финансисти, сред които Кристин Лагард, директор на МВФ и председателят на ФЕД Джанет Йелън. Дори хора с критично отношение към биткойн като директора на JP Morgan Джейми Димън, се съгласиха, че блокчейн е полезен.

А консултантската компания Accenture в свой доклад от началото на годината, твърди, че между 8 и 12 млрд. щатски долара икономия от инфраструктура ще реализират 8 от 10-те най-големи кредитори, използвайки блокчейн в международните транзакции.

Около 80 процента от банкерите очакват да видят търговско приложение на блок-веригата до 2020-та. А над половината световните финансови институции, вече инвестират в технологията или си партнират с разработчик, са изводите от друго проучване, обхващащо 100 банкови мениджъри и проведено от Infisys Finacke, компания, специализирана в банкови системи.

Половината от кредиторите участници в проучването, работят с финтех стартъпи или технологични компании, за да се възползват от възможностите на блокчейн. Очаква се технологията да бъде внедрена първо в сфери, където може значително да подобри прозрачността, да автоматизира процесите или да намали времето за сетълмент.

Около 69 процента от банките в проучването на Infisys Finacke са предпочели "частни" вериги с контролиран достъп и права за четене, и промяна на данните. Една пета са заявили, че планират да въведат блокчейн на хибриден принцип, т. нар. "консорциум", при който процесът на договаряне на условията се контролира от определен брой предварително избрани "възли" (nods).

Според Accenture има голям интерес към прилагане на блокчейн в одиторските услуги, за удостоверяване на счетоводните записи, тъй като технологията ще даде надеждна възможност на данъчните власти да виждат търговските операции и паричните потоци в една организация. Други клиенти пък се интересували от иновацията като основа за удостоверителна услуга, която да гарантира, че потребителите ползват правилните данни в определено време.

Значението на блокчейн във финансите

С какво блокчейн надминава възможностите, да речем - на една SQL база данни? Почти с нищо - даже може да се окаже по-бавен. Но силата му е в друго - че създава корупционно устойчив регистър, споделен в мрежа, който пести време и оперативни разходи.

Публичните и частните вериги имат плюсове и минуси. В зависимост от условията, върху които стъпват, обаче положителните страни чувствително могат да намалеят. Например, ако веригата има само няколко възела, едва ли ще спести време и средства. 

Публични вериги

Публичните приложения на блокчейн като Bitcoin, Ethereum, Hyperledger и повечето криптовалути, са изградени така, че да се виждат от всеки, който разполага с компютър и интернет връзка. Данните в отворените регистри са достъпни, с изключение на идентичността на участниците.

Всеки "блок" е свързан с определен участник. Блоковете не могат да бъдат променяни. За допълнителна сигурност, информацията е криптирана. Ако участниците във веригата са съгласни, блокчейн може само да се допълва, но не и да се трие. Веригата съдържа истинската информация за всяка транзакция, между участниците.

В качеството си на peer-to-peer мрежа със споделен сървър за време, този тип база данни може да се управлява от само себе си, тъй като административните функции са в ръцете на потребителите.

Тази "отвореност" носи доста предимства, например: почти невъзможно е системата да бъде хакната (защото трябва да се бъдат разбити всички компютри, които съдържат записите), а капиталът става неконтролируем от авторитарните политически режими. Публичния характер в случая подпомага сигурността, защото участниците виждат баланса по всички сметки и движението на транзакциите. За съжаление, понякога преимуществата имат висока цена. За да се организира подобна мрежа, се стеснява капацитетът на връзката между участниците, а това означава, че данните ще се придвижват по-бавно, защото трябва да се дублират. Друго неудобство е , че технологията изисква сериозен хардуер. Например, блокчена на Bitcoin впряга от 10 до 100 пъти повече изчислителна мощ от всички сървъри на Googe, взети заедно.

Частните вериги 

Частните блок-вериги са подсигурени от стария модел, при който групи потребители имат различни парва. Основната идея тук е, че колкото по-малко хора знаят за въпросната база данни, толкова по-надеждни са нещата. Исторически погледнато обаче, този модел на сигурност е бил компрометиран много пъти. Колкото и сложни да са ключовете за достъп, винаги се намира някой находчив хакер, който да ги разбие. (Или човек в организацията, който да злоупотреби.) От друга страна, ако правата на потребителите в частната верига са силно ограничени, съществуват големи възможности, основните правила, залегнали в нея да бъдат сменени.

Налице са и не малко предимства на частните вериги: скоростта на транзакциите е значително подобрена, дори в сравнение с обикновена база данни, защото няма нужда всеки "възел" да потвържвата транзакцията. Поверителността на личните данни е на по-високо равнище, заради различните нива на достъп до информацията в мрежата. 

Укротяването на блокчейн

Не на последно място и може би - основната причина поради която банките така радушно възприемат частните вериги, е че при тях отпада необходимостта от виртуални валути. Финансовите институции и правителствата имат голям интерес от това националните валути да се запазят в електронните разплащания. Публичният блокчейн работи на основата на дигиталната валута биткойн, която не се поддържа от нито една централна банка. А подобен модел е в разрез с икономическия интерес на паричните институции, както и с принципа им на работа. 

Ако при частните бази данни, сигурността се гарантира от различните права на потребителите, то при криптоикономиката, те се крепи на смесицата от криптография и икономически стимули. И понеже различните компании и потребители, създават мрежи, за да постигнат индивидуалните си цели, не може да се каже кой от двата метода ще вземе връх - този на публичните, или на частните вериги. 

Времето ще има последната дума за сигурността

Основният проблем на частните вериги е именно с надеждността, особено ако по тях текат многобройни парични преводи. Подобна верига може да се превърне в арена на поредния "хакатлон", в който победителят отнася приз от милиарди долари.

На пръв поглед изглежда, че публичните вериги трябва да докажат своята надеждност, но всъщност е обратното - блокчейна Bitcoin издържа много сериозен стрес-тест. Въпреки, че през веригата минават около 6.7 млрд. долара дневно, за 7-те си години на съществуване, тя никога не е била разбита. В полза на сигурността на тази верига говори и фактът, че биткойн защитава потребителите и от самите разработчици, които имат лимитирани права.

Първите пет световни проекта за внедряване на блокчейн през 2017-та, са в международните разплащания, дигиталната идентичност, кредитирането и обединяването на задължения, се посочва в доклада на Accenture.


Трансграничните преводи - скъпи и бавни, заради регулациите
 
При транзакциите през граница, действат сложни процедури, изискващи комуникация на много нива между участниците (известна като клиринг и сетълмент), с която да се удостовери операцията. Клирингът и сетълментът във финансовата индустрия и стоковите пазари е неефективен, защото всяка институция по веригата, поддържа собствена база данни и трябва да изпраща електронни съобщения на останалите за движението на актива. По тази причина сетълментът отнема около 2 дена. А забавянето в операцията принуждава кредиторите да заделят ресурс, който при други обстоятелства, биха могли да инвестират. Тъй като блокчейн предполага споделяне на информация между организациите, управляващи децентрализираната база данни, потвърждението и анализа на забавянето се обезсмислят, което прави процеса видим и значително по-бърз.

Блокчейн си проправя път в международните разплащания

Mеждународна кореспондентска мрежа, базирана на Quorum, частната версия на Ethereum беше обявена наскоро от американската банка J.P. Morgan. "Кралската банка на Канада" (Royal Bank of Canada and Australia) и "Австралийско-новозеландската група за банкиране" ( Royal Bank of Canada and Australia), вече са насочили трансграничните си преводи през нея. От J.P. Morgan са категорични, че до няколко месеца към мрежата ще се присъединят и други банки. "Междубанкова информационна система" (Interbank Information Network, IIN) на американския кредитор значително намалява броя на участниците, необходими, за да се отговори на изискванията за съответствие и други запитвания свързани с данните, които бавят преводите. 

Полинезийскиятплатежен оператор KickEx , IBM и неправителствената организация Stellar.org, развиват блокчейн услуга за международни парични преводи в Тихоокеанския регион. Целта е да се намали стойността на транзакциите между отделните държави както за физическите лица, така и за фирмите.

Платформата на IBM се базира на Hyperledger - технология с отворен код за разработване на различни публични решения. Работи в облак и осигурява електронни преводи, включително към и от мобилни портфейли, на 12 различни валути, използвани в Тихоокеанския регион, Австралия, Нова Зеландия и Обединеното кралство. В мрежата на Stellar, която играе ролята на виртуален мост, се издават цифрови активи, позволяващи сетълмент в почти реално време. KlickEx пък е финансовият оператор, който обслужва банките, търговците и крайните клиенти, използващи новата мрежа.

За участието си в проекта, чиято цел е намаляване цената на паричните преводи, компанията получи целева помощ от ООН и привлече неправителсвената отганизация Stellar, която подкрепя развитието на публичните приложения на блокчейн.

Tехнологичният гигант развива още няколко проекта с различни институции, сред които базираната в Хонг Конг Строителна банка. Фокусът е върху това банката да може да си партнира с различни застрахователи, предлагайки продуктите им. IBM си сътрудничи и с Централния депозитар в Полша, по проект целящ да подобри прозрачността на работата на институцията. На свой ред, световния картов оператор MasterCard не отдавна обяви, че разработва мрежа за международни разплащания. Тя ще бъде частна и само оторизираните страни в транзакцията ще могат да виждат информацията по нея.

Големите институционални проекти, като блокчейн консорциума на R3 CEV и собственото решение на SWIFT, вероятно ще оберат лаврите, въпреки че още не са завършени. Ако най-запалените феновете на биткойн грешат, че криптовалутатат ще се превърне в глобален паричен стандарт, възможно е във финансовите операции на бъдещето връх да вземе някой от банковите консорциуми, които сега разработват частна блок-верига. 

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов