Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Интервю
бр. 11, 2017

Безконтактните технологии и мобилните разплащания са приоритет в услугите на БОРИКА

от , 23 ноември 2017 0 528 прочитания,

Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА АД


Г-н, Вичев, кои са новостите в картовите услуги на БОРИКА?

По отношение на картовите услуги, БОРИКА работи в няколко направления. Сред основните ни приоритети са внедряването на безконтактни технологии, включително и за безконтактни банкомати, както и възможността за плащане с мобилен телефон през POS терминал. Разработваме редица нови услуги, които ще осигурят на клиентите на финансовите институции бърз достъп и възможност за управление на банковите им карти през мобилни приложения и електронно банкиране. БОРИКА е в основата на инфраструктурата, която прави тези услуги възможни. Компанията инвестира значителни средства в иновационни продукти, с едно по-високо ниво на защита, както за банките, така и за крайните клиенти.

Сред плановете на БОРИКА е предлагането на микрокарти. Бихте ли разказали повече за проекта?

Наскоро завършиха тестовете с една от банките за т.нар. "микротаг услуги". При тях чипът на картата да се поставя в произволно устройство: в гривна, часовник или друг носител. Безконтактната картова услуга се осъществява през съответното устройство, без да е необходима пластика. По аналогичен начин, работим и в посока на това банковата карта да се постави в телефона. Тази технология работи при телефони с Android, като за момента е ограничена за продуктите на Apple, които не позволяват подобна интеграция. Производителят е разработил аналогична своя услуга – ApplePay - недостъпна понастоящем в България. За да избегнем подобна зависимост от операционната система, редица банки, както ние самите разработваме приложения, които позволят плащания директно от телефона.

Сигурни ли са тези приложения и нови услуги?

Сигурността е гарантирана от начина на работа на самата безконтактна технология. Обезопасяването е в няколко аспекта: връзката между безконтактния чип и POS устройството е достатъчно надеждна и подсигурена с ключове и криптографска инфраструктура, която не е лесно да бъде повторена, подслушвана или копирана. На второ място, безконтактни разплащания се правят до определена сума и само определен брой - обикновено до три. След това се изисква въвеждане на ПИН, така че крайният риск и на банката издател, и на клиента, е сравнително малък. Подобни ограничения, както и факта, че има опосредстване през банка, възпрепятстват злонамерените действия.

През лятото БОРИКА анонсира проекта Bcard - как се развива проектът?

Националната картова схема Bcard се развива много добре и е подкрепена от банките. В момента екипът ни работи по осигуряването на безконтактна технология. Проектът е конкурентен на международните картови схеми. Идеята е да се осигури достатъчно достъпен и подплатен с услуги национален продукт, за да може да се разпространи широко в България. В него ще се включват редица услуги от типа "ваучери за храна", плащане на транспорт, плащане на вендинг машини и други локални услуги. Очакваме повече банки да започнат да издават карти с бранда Bcard и да предложат по-изгоден продукт на крайните си клиенти. В момента, по силата на регулацията, банките са заставени от БНБ да предлагат достатъчно евтина текуща сметка. За нея ние предлагаме и достатъчно евтина карта, защото за самата банка поддържането на тази карта е много по-изгодно от поддържането на Visa или Master Card.

Колко банки са се включили до момента в Националната Картова Схема?

Като приемащи плащания са всички банки на пазара. Осигурили сме близо 85% приемане на тази карта на всички устройства - банкомати и POS. По отношение на издаване на картите, към момента има 6 банки и 3-4 небанкови институции, които започват да издават Bcard.

БОРИКА е партньор на Visa и MasterCard за България. Пускането на Национална Картова Схема не ви ли поставя и в отношения на конкуренция?

Да, това е една специфична ситуация, но желанието на нашите акционери е да развием национална схема, която да позволи по-изгоден местен продукт. Едновременно с това, приемането на международните брандове и техните услуги, е част от съвместната ни работа. Осигуряваме процесинг и сме сертифицирани от тези организации. Подобно партньорство съществува в много европейски държави, това не е прецедент. Опитваме да балансираме интересите. Международните брандове разработват други свои иновативни проекти, които реализираме заедно. Издаваме карти на различните схеми равнопоставено, а банките решават кой продукт да изберат. Инициативата за местен бранд дойде именно от тях.

Националната Картова Схема не е уникална за България. Предполагам, ползвате международния опит в тази сфера?

В Европа има действащи 28 подобни схеми, нашата е 29-тата. По света съществуват и се развиват успешно множество национални картови схеми. Високата стойност и тежките условия за поддържане на международните брандове като Visa и MasterCard, провокираха създаването на подобни локални продукти, независимо дали говорим за Girocard в Германия или Carte Bancaire във Франция. Има институции, които издават милиони такива карти. Те са евтини и се приемат в дадената държава. БОРИКА е член на Европейската асоциация на картовите процесори и участва в проект, който цели националните схеми на държавите да станат съвместими помежду си, така че картите да имат международно приемане.

БОРИКА предлага услугата Cash-M. Какво представлява и как се приема тя от банките?

Услугата Cash-M е алтернатива на всички местни бързи преводи и пощенски записи. Тя позволява на клиента на банката да нареди пари на трето лице на банкомат. Удобството е, че получателят може да изтегли сумата отново на банкомат, без дори да притежава банкова карта. Това е едно много надеждно средство за бързи парични преводи, което предлагаме с по-добро ценообразуване към банките. Интересът е голям – както от самите банки, така и от техните клиенти.

Виргиния Стаматова

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов