Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Анализи и тенденции
бр. 11, 2017

Дългото сбогуване със старите модели във финансовия сектор у нас

от , 23 ноември 2017 0 300 прочитания,

Доверието в банковата система се отчита като високо, заради увеличаващия се обем на депозираните средства, въпреки това голяма част от българските граждани не ползват модерни платежни услуги. За развитие на финансовите технологии се говори в държавни документи като "Стратегията за електронното управление", но голяма част от намеренията остават на хартия. Навлизането на иновации във финансовия сектор попада извън периметъра на държавната политика и регулацията на БНБ, въпреки обществената значимост на достъпа до евтини и съвременни финансови услуги - ние сме страната от ЕС с най-ниски заплати и най-нисък БВП на глава от населението. Старъпите, които развиват дигитални финансови услуги, не се ползват от данъчни преференции. А внедряването на технологии в сектора, е грижа на пазарните участници.


Дългото сбогуване със старите модели във финансовия сектор у нас


Двете остриета на дигитализацията във финансовия сектор

Самите финансови институции се отнасят със смесени чувства към дигитализацията - от една страна тя скъсява пътя им до клиентите и прави възможно предлагането на нови услуги, но от друга - откъсва пазарен дял от бизнеса им. В момента редица финтех компании набират популярност в сферата на банковите услуги, доскоро запазена територия само на паричните институции.

Възможностите варират от международните разплащания, които въпреки въвеждането на регулацията SEPA, у нас останаха доста по-скъпи отколкото в останалите страни от ЕС, до различни форми на кредитни услуги, като peer-to-peer кредитиране или краудфъндинг.

 Финтех компаниите - с незначителен дял от международните плащания у нас

И ако при кредитирането, новите играчи правят своите първи стъпки, то международните разплащания се очертават като арена на конкурентен сблъсък между финтех компаниите и банките.

Според Мирослав Вичев, директор на националния картов оператор БОРИКА, редица финтех компании, навлизат у нас "най-вече провокирани от това, че международните разплащания се предлагат на достатъчно висока цена от банките и те виждат ниша, да ги предложат по-евтино. Това определено сегмент, в който има ярка конкуренция между финтех компании и банките." Извън международните преводи, в които присъстват няколко компании, обаче пазарът на финтех услуги у нас не е развит, счита още той.

Въпреки че кредиторите виждат във финтех компаниите конкурент, небанковите дружества имат малък дял от международните разплащания у нас. Доклад на Deloitte, представен тази година и изготвен по поръчка на Отдела за международна търговия към Британското правителство за състоянието на финтех индустрията в 10 страни от Централна и Източна Европа, включително България и Румъния, отчита, че пазарът нови финансови услуги в тези страни възлиза на обща стойност от 2.2 млрд. евро приходи (за сравнение - 26 млрд. евро във Великобритания, която е лидер).

От този обем, три-четвърти се генерира от страни като Полша, Австрия и Чехия. Докладът отрежда на България незавидното последно място в сравнение с другите страни, което се дължи на най-ниския БВП на глава от населението, както и ниския процент на чуждестранни инвестиции от БВП – 3,5% и достъп на населението до интернет – само 59%.

"Все още е трудно да се каже какъв дял от всички транзакции преминават през финтех компании - в повечето случаи тези дружества оперират чрез сметки в банките", коментира изпълнителният директор на българския клон на Paysera Мартин Богданов. Той е категоричен, че всяко дружество води статистика само за себе си. "Paysera оперира на пазара на платежни услуги вече 13 години и e популярна платформа основно в Балтийския регион и страните от Северна Европа. Към момента, пазарният й дял в Литва при разплащанията e около 13%-14%, което е напълно съизмеримо спрямо дела на търговските банки в страната," допълва още Богданов.

 Пазарът изостава

Регулаторът в лицето на БНБ дълго време не предприемаше почти нищо, за да се случат концепциите, залегнали в европейските документи като тази за "единна европейска разплащателна зона" (single European payment zone). В резултат - налице е изоставане на българския пазар от световните тенденции. Според статистиката на Европейската централна банка (ЕЦБ), България е на трето място от долу нагоре по брой картови плащания, а в друго изследване на институцията - за брой от същите плащания на глава от населението, заемаме последното място.

Дежурните обяснения в публичното пространство са свързани с невъзприемчивостта на българските потребители към новите технологии и непреодолимото им желание да се разплащат в кеш.

Вероятно твърдението не е лишено от основания, но представя само част от истината. Всъщност, новите играчи се появяват там, където има пазарна ниша - необходимост от нова услуга, или възможност за технологично обновление, което да намали цените.

А, що се отнася до пазарния риск, при липсата на партньорство, той е за двете страни - както за банките, които не са застраховани от конкуренцията на новите дигитални компании, така и за компаниите, предлагащи нови услуги.

 Мобилните плащания

В различни точки на света се правят търговски пилотни проекти, при които потребителите могат да си купят стоки (да речем тениска) без да минават през каса. Плащането става през мобилния телефон, след сканиране на QR-кода. За да се случи това, трябва да има действаща национална мобилна платежна система. У нас в момента такава няма, но според плановете на БОРИКА, акционери в която са 22-те лицензирани месни банки, тя трябва да стартира в скоро време.

И макар подобна система да отсъства днес, преди около 13 години, се направи опит за създаването й от стартъп компанията "Система за електронни плащания България" (СЕП България), днес предлагаща електронни подписи. По думите на един от основателите й - Атанас Шарков, проектът минава много трудна регистрация в БНБ, подкрепен е от банкери технократи и от част от мобилните оператори, приема се добре от търговците и крайните клиенти. Въпреки това се стига до прекратяване, поради липсата на интерес от страна на останалата част на пазарните участници в лицето на банки и мобилни телекоми, които държат достъпа до сметките и мобилните телефони на клиентите. Комисионната, която те биха получили от мобилното разплащане, разделена между оператора СЕП, телекома и банката е прекалено малка, за да ги заинтеригува. През 2004-2005-та предоставянето иновативни услуги към крайните клиенти не е приоритет за паричните инститиции, за разлика от днес.

 Обслужването на клиентите минава през цифровите канали

Дигитализацията на банките започна както заради конкуренцията от страна на новите компании, така и заради потребителските нагласи: популярността на електронната търговия, доведе до все по-масовото използване на решения за плащане през интернет, различни от банковите услуги.

Днес банките са водещи в технологично отношение у нас и, поне от гледна точка на заделените за целта средства - все повече приличат на ИТ компании. В някои случаи самите финансови институции се заемат с разработка на новите технологии, но също така ползват и изнесени услуги, например за електронните плащания.

Отминаващата 2017-та, определено е годината, през която паричните институции продължават да усъвършенстват системите за работа с клиенти, като целта те да бъдат обслужвани предимно през дигитални канали. Проектите са свързани с обновяване на сайтовете, пускане на нови услуги (чатботове), надграждане на платформите за интернет и мобилното банкиране.

Развитието на цифровите канали е продължение на тенденцията, на която сме свидетели от няколко години банките да намаляват броя на офисите си за обслужване на крайни клиенти. Крайният замисъл е превръщане на банковите салони в консултантски звена.

Остава отворен въпросът дали телемаркетинг центровете ще бъдат заменени от чатбот решения. Засега те съществуват паралелно, но с напредъка на технологиите, базирани на изкуствен интелект и машинно обучение, това изглежда възможно.

Как ще се регулират отношенията между банките и финтех компанните - зависи много от новия Закон за платежните услуги и платежните системи, който трябва да се гласува от Народното събрание до средата на януари 2018-та и който следва да въведе у нас ревизираната Европейска директива за платежните средства - PSD 2.

 Достъп до банковите клиенти

Новите услуги са в две направление - плащане без пластика - като за целта банката трябва да осигури достъп на търговеца до онлайн платформата си и онлайн проверка на всички сметки. Логично е първата услуга да се осъществява чрез мобилно приложение, а втората през уеб и да речем - отново мобилно приложение.

"Въвеждането на нови платежни услуги и отварянето на порталите към трети страни, не би следвало да се разглежда като заплаха за традиционните субекти на пазара. То дава възможности за допълнителни приходи, стига самите участници да искат да се позиционират като такива - предоставящи на потребителите си по-достъпни, по-сигурни и модерни платежните услуги, което от своя страна би довело и до постепенното преминаване към изцяло дигитализирани процеси", коментира Богданов.

Влизането в сила на Европейската директива за платежни услуги ще даде на крайния потребител у нас повече възможности, по-голям избор и повече информираност при взимането на решение. Според Мартин Богданов, "дигиталните процеси са съпътствани от по-строги мерки и механизми за сигурност. Използването на т.нар. тристепенна идентификация на потребителите, заложена в новия Закон за платежните услуги и системи, изисква самоличността на платеца ще се удостоверява от Централната банка с помощта на доставчика на платежни услуги чрез елементи, които са известни само на потребителя и чрез такива, които само доставчикът знае.

По този начин ще бъде гарантирана сигурността на потребителя и на данните му. Най-прилаганите към момента елементи, както от търговските банки, така и от дружествата за електронни пари са паролите и допълнителните динамични кодове за достъп, като се очаква в скоро време все по-често да бъде прилаган и третия вид елемент - биометрични данни като пръстов отпечатък, сканиране на ирис, лицево разпознаване и други. Подобна услуга на нашия пазар, беше обявена от EvroTrust.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов