Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Редакционна
бр. 11, 2017

За римляните и роботите

от , 23 ноември 2017 0 344 прочитания,

Виргиния Стаматова


Компанията Kodak, пионерът във фотографията продаде първите потребителски камери през 19 век, но фалира през 2012-та, след като не успя да се приспособи към цифровата фотография, която зае мястото на лентата.

Днес като че ли банковият сектор преживява своя "Кодаков момент". Масово финансовите институции по света затварят търговските си офиси и инвестират в информационни технологии, като не щадят средства за промяната.

Освен въпрос на оцеляване, обаче дигитализацията може да се окаже и доста печеливша стратегия. От пазарната агенция McKinsey са изчислили, че тя спестява на банките между 20 и 25 процента от оперативните разходи.

Срещу това те все повече се превръщат в електронни магазини за финансови услуги. Консерватизмът на институцията, крайъгълен камък на доверието в нея, отстъпва пред угодата на клиента. Това е едната страна на монетата - другата е свързана с промяната на специализацията и на работната сила и все по-високите изисквания към дигиталните компетенции на служителите. Вероятно в банката на бъдещото ще има повече ИТ специалисти, отколкото финансисти. Но не само там.

Защото подобна трансформация на модела ще се случи в още много индустрии.

Мрачните прогнози съдържат опасенията, че работни места ще бъдат подменени от технологии, създадени от AI и посестримите му - блокчейн, хиперсвързаността и IoT. Оптимистичните мнения са по посока на перспективата все по-малко да работим и повече да разполагаме със свободно време, а държавите да гарантират минимален доход на гражданите.

Пред подобна ситуация са били изправени древните римляни, когато робите заменили наемните работници. В резултат, крупните робовладелци станали много богати, а средната класа се стопила. За да не стига до недоволство и метежи, императорите (подкрепяйки робовладелците) си служели с репресивни мерки и "социални помощи" - безплатен хляб. За запълване на свободното време били организирани зрелища (битки между хора и животни в Колизеума). Недоволните от предложеното можели да отидат в армията, да се бият срещу варварите и така да подобрят социалния си статут.

За да не повторим историята на римската империя, но в условията на дигиталния свят, един ключовите въпроси е как ще делим богатството? Днес покупателната способност зависи от приходите, а те - от свършената работа (под каквато и да е форма). Без промяна на обществените отношения и ценности (например концепцията за полагане на труд), на начина на живот и споделяне на богатството, стигаме до задънена улица. Иначе казано, изправени сме пред опасността светът да бъде разделен на две - тези, които притежават приходи и богатство и тези, които нямат нищо. И още - застрашени сме от ситуация, при която ще има безкрайно количество стоки, които никой няма да може да си купи, заради липса на средства.

Оптимизмът е изкушаващ, но въпреки това, правителствата трябва да обмислят възможности за увеличаването на технологичните познания на хората в трудоспособна възраст, споделянето на приходите от авторски права върху иновациите между служителите и компаниите, създаване на условия за микробизнес, и не на последно място - да се гарантира, че технологиите служат на човечеството, а не на тесни икономически или политически интереси.  

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов