Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Интервю
бр. 12, 2017

Алек Попов: Технологиите са проекция на човешкия разум и човешките желания, но крият опасни зависимости!

Разговора води Виргиния Стаматова.

от , 21 декември 2017 0 668 прочитания,

Алек Попов

Подготвяте за печат нова книга. Бихте ли споделили подробностите?

Излиза втората част от романа ми за сестри Палавееви – „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“. Историята се развива по време на Втората световна война и последвалата студена война. Две момичета от заможна софийска фамилия, близначките Кара и Яра, избягват от дома си, за да се присъединят към партизанското движение. Приключенска сага за битки, предателства, смърт и оцеляване, изпълнена с абсурдни и трагикомични ситуации. Във втората част театърът на действието се разширява: Сърбия, Македония, Англия, Америка. Пътищата на сестрите се разделят. Яра попада при югославските партизани, а Кара се връща в София и едва се измъква от ръцете на полицията. Участва в преврата на 9 септември и по-късно постъпва на работа в милицията. Срещат се отново чак след десет години в Лондон, в деня на смъртта на Сталин. Но, както се казва, това далеч не е всичко...
Защо избрахте периода на студената война? Прилича ли времето, в което живеем сега, на него?

Не, не прилича, но без да сме научили нещо повече за това близко минало, няма как да разберем настоящето. Нито да предвидим опасностите, които ни дебнат в бъдещето. Макар и фикция, романът се базира на много сериозни документални проучвания и дава вярна представа за духа на епохата. Работата върху него ми помогна да си изясня много неща. Надявам се, че ще помогне и на читателите да видят епохата по нов начин, необременен от клишетата на пропагандата. Ще ми с да вярвам, че смехът лекува раните на историята, но кой знае..
Имахте интерес към фантастиката - как се отнасяте днес към жанра?

Винаги съм си падал по този жанр. Продължава да ме интересува. Открих нещо много интересно: че човек може да проектира фантазиите си с еднаква лекота както в бъдещето, така и в миналото, където нещата уж са се случили. Това дава голяма свобода. Но в момента ме вълнува не толкова техническата страна на фантастиката, тъй като технологиите вече са задминали онова, което класическата научна фантастика прогнозираше. По-скоро играта на въображението е важна и как промените в технологията се съотнасят към човешката природа. Какви нови конфликти пораждат, какви дилеми, какви ситуации.
Какви конфликти, надявам се предимно етични, пораждат технологиите днес? Пред какъв избор поставят хората?

Всякакъв вид конфликти, не само етични, по-скоро екзистенциални. Основният избор е дали си струва да приемаме всички улеснения, които техническите нововъведения предлагат. Да вземем например колите на автопилот. Ако всички се качат на подобни коли и трафикът на движението се организира по подобен начин, в най-скоро време няма да останат свестни шофьора на пътя. Хората ще изгубят рефлекси и умения и ако им се наложи да поемат ръчно управлението на автомобила, ще настане страшна драма. Това може да изглежда уж проста работа, но развива способности за ориентация, взимане на решения и отговорности, които, оставени на автопилот, силно ще закърнеят. А това няма да е съвсем добре за човека...
Улеснявайки живота си с технологиите, човек се отказва от мисленето?

Да речем - едно печели и друго губи. И технологиите се свързани с развитието на ума, но когато човек трябва да оперира в реална ситуация, е по-различно. Нищо не може да замени физическото действие и живия опит. Само с натискане на копчета и отдалеч не е същото. Освен това е и адски скучно.
Какво промениха технологиите според вас във фантастиката и въобще промениха ли нещо?

Много - просто вече не може да се пише такава научна фантастика, каквато се пишеше през миналия век. Тя остава в миналото, освен ако в нея не са втъкани общочовешки идеи и сама по себе си не е добра литература. Но чисто жанровите неща много бързо се износват и сега класическата научна фантастика звучи много наивно. Естествено продължават да излизат такива книги, но тенденцията се измества по-скоро към спекулативната фикция, социалната анитутопия и трилъра. Достатъчно е човек само да види филмите, които се базират на технологии, налични в момента. Фокусът се измества повече към въздействието на техниката върху човешките отношения. Но и преди големи писатели като Станислав Лем, братята Стругацки, Рей Бредбъри на са писали чак толкова за технологията, тя е по-скоро някакъв фон за други важни неща. Но те са и философи, разбира се, затова технологичното изоставане, което е неизбежно, при тях не дразни, дори не се забелязва.
Как се отнасяте към върховите технологии като изкуствен интелект, използване на роботи в производството. Даже сред технократите мненията са поляризирани. Как гледате вие?

Не съм привърженик на крайните мнения и мисля, че винаги водят до някакъв вид заблуда и в крайна сметка изкривяват нещата. Добрите и лошите страни са свързани с човека преди всичко. Технологиите са проекция на човешкия разум, на човешките желания и стремежи, така че до голяма степен зависи в чии ръце ще попаднат те и какво би станало, ако се изплъзнат от контрола на човека. Това са екзистенциални въпроси. Изкуственият интелект ме интересува, защото в тази проблематика е заложена много драматургия, много конфликти и много непредсказуеми неща. Не е ясно този изкуствен интелект как ще се зароди и кога ще се зароди също е една от големите неизвестни. Дето се вика, може и да го има вече - не е нужно непременно да се демонстрира. А да си трае някъде и да се учи, да пресмята и да търси слабите ни места. Човек не знае накъде би поел един самостоятелен разум, ако бъде създаден. Не е задължително, разбира се, да е враждебен към човека, но не е задължително и да е дружелюбен в крайна сметка. Преди всичко убеден съм, че ще се грижи преди всичко за собственото си оцеляване. Някой да не му дръпне шалтера.
Изкуственият интелект ли е един от съвременните митове?

Всяка тема, която започне да се експлоатира спекулативно и повърхностно, без достатъчно познание, има потенциала да се превърне в мит. Това отваря широко поле за манипулации и всякакви конспиративни теории. В основата на всеки мит в крайна сметка лежи невежеството. Кем-трейлс, харпове и тем подобни глупости. Около ИТ-то също избуяват такива плевели, които най-често скриват същината на проблема.
Останаха ли митове в днешно време или всичко разрушихме по някакъв начин?

Долавям известно съжаление във въпроса ви. Но трябва да имаме предвид, че процесът винаги е двустранен - едни се създават, а други се разрушават. Може да бъдете спокойни, че няма да останем без митове. Така е устроено човешкото съзнание. Има нужда не само от митове, но и от тяхното публично обругаване в един или друг момент.
В момента светът е налазен от много конспиративни теории, които се разпространяват като вируси - от най-фантастични хипотези до сравнително по-правдоподобни - и благодарение на технологиите и социалните мрежи те като че ли живеят собствен живот и манипулират хората. Но това винаги е било една от съществените характеристики на всяка митология - тя в крайна сметка цели да въздейства върху съзнанието на хората.
Съвременните митове внушават някакъв страх...

И старите митове са същите - няма никаква разлика. Митологията на древността е била дори още по-страшна от сегашната. Винаги в основата на мита има заплаха, нещо, което цели да внуши ужас и забрана, в тях винаги присъства апокалиптичен момент. Апокалипсисът е една от най-устойчивите митологии.
В разказа си "Случаят Анюта" говорите за космически съюз между САЩ и СССР. Възможно ли е това и днес?

Това не е съюз, а програма за сътрудничество и става дума за сатирична история, осмиваща абсурда на пропагандата. Слава Богу, Космосът не е само територия на съперничество, но и на истинско сътрудничество. Такива съвместни проекти е имало по време на студената война, има и сега, ще има и в бъдеще. Защото въпреки сянката на политиката винаги е имало едно желание у хората да си сътрудничат за истински големите неща в ключови области. Това вдъхва известна надежда.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов