Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии и ефективност
бр. 12, 2017

Социалната машина и новините

Ще променят ли информационния пейзаж персонализираните новини на Facebook и Google

от , 21 декември 2017 0 637 прочитания,

Виргиния Стаматова

Персонализацията на новините и интересът на потребителите

На 11 септември 2001 г., след като атентатори разбиха два пътнически самолета в Световния търговски център, а малко по-късно трети се вряза в Пентагона и още един в полето около Шанксвил, Пенсилвания, хората се опитваха да намерят информация за случилото се през търсачките. Но срещу заявката "кулите близнаци в Ню Йорк" сайтовете не извадиха новините от последния час. Роботите на Google не бяха индексирали по-рано "кулите близнаци" и затова всеки резултат, който връщаха, беше напълно неподходящ.

Малко по-късно Google пусна специална страница "Новини и информация за атаките в САЩ", която съдържаше линкове към няколко десетки медийни сайта и новинарски мрежи, телефонни номера на аеролинии и болници. Страницата стоя няколко седмици под полето за търсене. Година по-късно Google включи филтър за новини в алгоритъма за търсене, който изкарваше медийните заглавия в началото на резултатите за съответните ключови думи.

Така трагедията от 11 септември постави началото на персонализираните новини.

Днес търсенето на новини в Google работи през същия филтриращ алгоритъм, като всяка друга заявка - историята на търсенето на потребителя, геолокацията му и друга демографска информация, влияе на това, което Google ще ви покаже. По какво точно търсенето ни се различава от това на останалите хора е мистерия. Вероятно и разработчиците не могат да обяснят как се стигна до резултата, защото факторите за оценка на информацията и класирането й непрекъснато се променят, както и самите алгоритми. 

Днес получаваме новините в реално време, когато ни трябват, оразмерени (но и орязани) според интересите ни. Освен това - през различни платформи, без дори да си даваме сметката, че са персонализирани. Дължим го на технологичните компании като Facebook и Google, не на традиционния нюзрум. Но и медийните сайтове полагат усилия, за да ни доставят "персонализирано съдържание", с което да се върнем като читатели на сайтовете им.


Социалната машина и новините


Общоприетото разбиране за "новини" се размива

Персонализацията на новините не опира само да мястото, където медиите и публиката им се срещат. Всеки, който ползва смартфон, може да се абонира за новини по интересуващите го теми. Потребителите на Facebook донякъде (защото има и спонсорирани съобщения) могат да изберат от какви източници да са новините, които се появяват в нюзфийда им. Платформите с вграден изкуствен интелект и съпътстващото го машинно обучение предлагат ултраперсонализирани новини.

Интелигентните устройства, активирани с глас, като Google Home и Amazon Echo, които напоследък се появяват на пазара, ще променят връзката между потребителите и новините.

От една страна, персонализацията помага на хората да не се задръстват с ненужна информация, като им се дава възможност сами да определят информационната си "диета", но също така заплашва част от аудиторията да получи фрагментарна картина за случващото се.

Примерите в тази посока са много - от широко обсъжданата кандидатпрезидентска кампания в САЩ от края на 2016-а и тази във Франция в началото на годината до референдума за независимост на Каталуния.

За да стане по-ясно, ще дадем пример как е работела персонализацията на новините в социалните платформи в края на 2016-а и през 2017-а: да речем, че вие и колегите ви имате общи интереси, но различни мнения по темите, свързани с тях. Персонализацията на съдържанието означава, че ще виждате едно и също само с тези, с които сте на едно мнение. По този начин загубвате общия контекст на събитията и новинарския поток и вашето мнение става лесно управляемо.

И тъй като средствата, с които бизнесът разполага за анализ на прищевките, поведението и навиците на клиентите, напредват технологично, персонализацията на съдържанието ще се развива само в една посока - ще става все по-точна.

В основата й стоят алгоритмите за филтриране на информацията - на технологични компании като Google и Facebook или на медийните корпорации. Въпреки това има разлики в подхода: медиите, особено утвърдените имена, споделят информация, която е вярна и за която считат, че е интересна или важна. Google и Facebook тиражират интересни новини, за които считат, че са верни. С развитието на технологиите за съжаление "джънкът" (англ. junk, боклук) в информационния поток ще се увеличи. Разбира се, за това не са виновни технологиите, а начините, по които се използват. Защото важните национални и международни новини могат да бъдат представяни и без персонализиран подход. Няма проблем медийното приложение да вади водещите заглавия, а персонализираният подход да се прилага към второстепенното съдържание. Не се интересувате от Сирия. Е, добре! Но искаме да ви кажем, че там се е случило нещо важно. Не ви караме да четете новината - само ви информираме...


Някой ще каже: Защо да чета новини, които не ме интересуват?


Може би златната среда е при Apple News. Приложението позволява на притежателите на устройства под iOS да изберат медиите и темите, които ги интересуват. Гласовият асистент Siri ползва историята на Safari и ако сте търсили в браузъра информация за Рим, вероятно Apple News ще ви предложи новини за Италия. Но няма да изчезнат важните теми от деня, защото приложението няма 100-процентова персонализация. 

Новата версия на Google News показва, че компанията залага на персонализацията, която развива последователно от 2010 г. След последния редизайн страницата прилича на медийните сайтове, макар че Google твърди, че не иска да има облика на новинарски сайт или да се конкурира с медиите. New York Times се опита малко по-рано по подобен начин да предлага "новини по мярка" и се сблъска с недоволството на някои потребители, които искаха да виждат в интернет това, което излиза и в печатното издание, и грешката беше поправена.

Българските интернет медии не предлагат новини, базирани на личните интереси, във вида, описан по-горе. Под понятието по-скоро се разбира различни бюлетини, за които читателят може да се абонира.

В началото на 2017 г. Facebook неочаквано се отказа от персонализацията и сега сякаш географското местоположение има по-голямо значение за това, което виждаме, отколкото списъкът с интересите ни. А само преди четири години социалната мрежа изглеждаше като вестник, съобразен с личните интереси на читателите и пускаше "вълнуващи" теми, които отсъстваха в старите консервативни медии. Войната с тях беше преустановена в края на 2016-а, след като социалната мрежа тиражира новината, че водещата на сутрешния блок на NBC (част от Fox News) Меган Кели е уволнена, защото подкрепя Хилъри Клинтън. Източник на информацията беше сайтът USPostman.com, с адрес в Македония, известен с това, че пуска фалшиви новини. След гафа последваха доста кадрови промени в отдела, отговарящ за новините, както и в политиката на Facebook.

Но въпросът за "интересните теми"(trending topics) скоро отстъпи пред друго скандално разкритие - през септември във връзка с разследването в САЩ за руска намеса в президентските избори стана ясно, че социалната мрежа е получила поне 100 000 долара срещу 3000 рекламни съобщения, разпространени от руска компания, занимаваща се с прокремълска пропаганда и фалшиви новини. "Служители на фирмата, представяйки се за американски граждани, чрез фалшиви профили разпространявали новини, целящи създаването на социално и политическо напрежение, без задължително да се свързват с конкретна кампания", призна в блога си Алекс Стамос, CSO на Facebook.

Тематиката била разнопосочна - от имиграцията и регулациите за притежание на оръжие, до послания като "животът на чернокожите има значение".

Случилото се в САЩ напомня, т.нар. похват за представяне на "двете страни" на един проблем, често прилаган у нас от телевизиите, иначе регулирани от Съвета за електронни медии. Вместо да се анализират конфликтите и потърсят трайно решение, частните тв канали тиражират крайните противоположни позиции, като нагнетяват напрежение и засилват разделението в обществото.

Но ако Facebook даде назад по отношение на съдържанието по мярка, Google направи точно обратното. През май технологичният гигант за кратко тества "персонализиран филтър на търсенето", който трябваше да преравя данните на потребителите с Google и Gmail профили и да предлага резултати от снимките, имейла, календара и друга лична информация, имащи отношение към търсенето. Персоналният таб много скоро беше обявен за "експериментален" и премахнат. По-късно стана ясно, че срещу компанията е заведен иск заради сканиране на имейлите и неоторизиран достъп до информация, на базата на която потребителите на Gmail били атакувани с таргетирано рекламно съдържание. Компанията беше принудена да спре целевите реклами и обеща, че през следващите 3 години няма да използва данни, извлечени от електронните пощи, за собствени търговски цели. Но, разбира се, потребителите ще продължат да виждат реклами. А Google ще продължи да събира данни от активността им в YouTube и Chrome.

Доскоро алгоритъмът, който решаваше какво да ни се показва и какво не - беше невидим. Но с навлизането на гласовите асистенти той придобива облик. И като че ли това ще промени повече бизнес модела на медиите, отколкото интернет. Защото интернет предлага избор, докато гласовата екосистема ви дава това, което сте поискали, и то по един доста любезен начин.


Гласовите услуги и журналистиката

Днес може да поискаме Amazon Echo да ни прочете новините. Гласово активираното устройство има цилиндрична форма и идва с вградени канали като NPR, BBC, Associated Press. От потребителя зависи какво ще чува за в бъдеще през подобни джажи - те могат да предложат ново информационно преживяване: да речем, че искате да поговорите с BBC или със CNN и сте склонен да си платите...

В момента всеки уеб разработчик може да добави сайт към новинарската категория Flash Briefing на Echo. Големите англоезични медии гледат да си партнират с Amazon, за да бъдат включени във основните настройки, които, както е известно, потребителят обикновено не променя. А тази зависимост много прилича на флирта с Facebook за генериране на трафик.

И понеже новините в устройството на Amazon не са лимитирани само до големите медийни компании, наличното съдържание включва всякакви сайтове.

В момента Alexa Flash Briefing има над 3500 "умения" (skills). Под понятието Amazon разбира задействаните с гласови команди програми на Echo, подобни на приложения. Например "умението" Trump Golf предлага ъпдейт за голф активностите на американския президент и се задейства с командата "Alexa, актуализирай Trump Golf" (Alexa, ask Trump Golf for an update).


Обади се на приятел

От гледна точка на медийния бизнес гласово активираните устройства като Amazon Echo и Google Home ще се окажат също толкова важно откритие като iPhone (през 2007 г.), защото отварят съкровени пространства като дома и автомобила, където общуването е неформално. Вече няма да е необходимо да търсим, като набираме ключовата дума и не само - новите устройства са замислени като диалогични. Все едно звъним на приятел, за да го попитаме нещо.

Персонализацията не се изчерпва с приятното изживяване, с което е придружена комуникацията с робот и което не е факт, ако трябва да изчетете една камара разпечатки или да слушате говорещата глава на водещия по телевизията. Личното отношение се корени във факта, че устройства като Echo активно "научават" навиците на собственика си и се приспособяват към неговото поведение. Подобна техника за персонализация беше използвана от Google и Facebook, за да се обработи огромно количество лични данни и след това да се предложат услуги по мярка.

А медиите, които искат да предложат "диалогични новини", ще трябва да изготвят и структурират нов разказвателен модел, със системи за тагове, които, да речем, включват фрагменти от новините, и да помислят за съвместимост с основните операционните системи, използвани от устройствата. А това ще промени и моделите, по които работи SEO оптимизацията в момента.

Има и доста спорни въпроси - производителите трябва да решат дилемата дали персонализираните гласови асистенти да звучат повече човешки или като машина.

Хуманизацията поставя доста етични въпроси, например за възможната психологическа привързаност на потребителя към устройството. Не на последно място, то прекрачва прага на дома и научава много за начина на живот на собственика си, приспособява се към него и започва да му предлага различни идеи или решения. А това поставя още етични въпроси.

Ако медиите използват гласови интерфейси, те ще събират много данни за потребителите, отнасящи се до частния им живот и тяхната сигурност. Все още не се знае каква информация събират въпросните гласови устройства, а и малко потребители четат политиката за личните данни на компанията производител, преди да купят устройството. Но ако научихме нещо от ерата на смартфоните, отговорът на въпроса е: всичко, което могат. Тази информация е важна не само за компаниите, които я генерират, но и за много други, например технологични гиганти, ориентиращи услугите си на базата на подобни данни.


За какво са на нюзрума данните на потребителите?

Отговорите на въпроса зависят това какви са целите на нюзрума - да информира аудиторията или да научи кое е важното за нея. Или може би - да забавлява? В този случай голямо значение има съдържанието, предпочитано от публиката.

Amazon ще предоставя на разработчиците дешифровка на това, което хората казват на Echo. Нюзрумът ще трябва да реши дали е правилно да използва тази сурова информация, за да печели. За медиите това може да се окаже нов източник на приходи, но, от друга страна, може да стесни аудиторията и да намали доверието в тях.


Какво ще стане с начина, по който възприемаме новините, ако един и същ глас всеки ден ни информира за важните неща?

От опита със социалните медии знаем, че хората се доверяват на съдържание, което е споделено и от приятелите им. По всяка вероятност идентичният глас ще се възприема по същия начин. Не е изключено да отслабне значението на медийния бранд - източникът се съобщава от Alexa веднага след заглавието. Който чул, чул. Днес, особено с бума на фалшивите новини, е важно да се знае откъде идва дадена информация. В зависимост от това ние вярваме или подлагаме на съмнение новините.

Затова медиите няма да поверят персонализацията само на алгоритми. Надяваме се редакторите да запазят позициите си, за да се гарантира, че това, което се слуша, не е лъжа и не настройва хората срещу определени обществени групи.

Персонализацията, дело на професионални редактори, които се придържат към журналистическите стандарти, трябва да улесни решенията на аудиторията какво да чете или слуша и да служи на отвореното общество. Предоставянето на филтрирани чрез алгоритми новини от компании, които не се считат за медии и които не спазват журналистическите етични стандарти, е опасно. Това напоследък се осъзнава и от двете страни - медиите и технологичните гиганти, затова очакваме засилено партньорство.  

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов