“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини  ариера
бр. 12, 2017

»“ образованието - твърде специализирано или прекалено общо?

ѕосто€нното увеличение на заплатите и намал€ващата продуктивност могат да се окажат фатални за технологични€ сектор у нас

от , 21 декември 2017 0 2354 прочитани€,

»ван √айдаров

Ќапрежението по оста бизнес - образование в Ѕългари€ не е от вчера. ¬ комуникаци€та между т€х често прехвърчат искри – бизнесът се оплаква от недостиг на подготвени кадри, а образователните институции от липса на услови€ за създаването на такива. ¬ най-бързо развиващата се сфера на бизнеса и науката - информационните технологии, вс€ка от страните търси решение на общи€ проблем по собствен път: компаниите - като създават академии с практическа насоченост, и вузовете - като се адаптират към новите технологии според възможностите си.

Ќо стане ли въпрос за проблемите пред »“ сектора, основни€т фокус отново пада върху добре познати€ проблем - общо кратно за всички индустрии в Ѕългари€ - липсата на подготвени специалисти. “ози хроничен недостиг и скоростта на развитие на бранша очаквано накараха технологичните компании да се насочат към алтернативни решени€.

ѕрез 2009 г. поради недостига на талант създадохме ““елерик академи€”, като основната причина беше невъзможността да развиваме Telerik с темповете, които бизнесът изискваше.  омпаниите традиционно търс€т старши специалисти, които се намират изключително трудно. «атова ние решихме, вместо да търсим таланти, да ги създаваме и изработихме структурирана програма, отговар€ща на нуждите на компани€та”, спомн€ си Ѕойко яръмов, съосновател на българската софтуерната компани€ Telerik, който в момента заедно с тримата си колеги се е посветил на развитието на академи€та като самосто€телна организаци€.

ќт старта ѝ преди осем години до днес през не€ са преминали близо 12 хил€ди души, а над 45 хил. онлайн потребители са използвали нейните учебни ресурси (онлайн библиотеката на обучителната организаци€ от над 3800 видеолекции има близо 6 млн. гледани€). –езултатите на ““елерик академи€” са впечатл€ващи - проучване сред всички випускници в периода 2009 - 2016 г. показва, че 70% от завършилите започват работа до 2 месеца след кра€ на програмата, 98% от т€х и до днес са в софтуерната индустри€, като 97% работ€т в Ѕългари€. Ќад половината (58%) от кадрите на академи€та пък получават нетна месечна заплата, по-висока от средното равнище за »“ сектора у нас, а 80% от т€х – над средното за страната.


1


ѕрактика или теори€?

“елерик академи€”, както и останалите софтуерни академии фокусира сво€та програма върху практическото обучение, съобразено с непосредствените нужди на бизнеса и неговото пр€ко участие в учебни€ процес. ѕоследното е предизвикателство към академичните програми на държавните университети.

 огато студентите вл€зат в университет, за да учат информатика, те не искат да стават теоретични програмисти или преподаватели. Ѕолшинството отиват там, за да могат впоследствие да си намер€т работа в технологични€ сектор, който предлага много добри услови€. “ова означава, че университетите са длъжни да работ€т с бизнеса. ¬ същи€ момент обаче при т€х бюрокраци€та е огромна и е почти невъзможно да се движат с нужните темпове”, см€та —то€н ƒамов, съосновател и главен директор „“ехнологии“ на българската софтуерна компани€ Tick42. ѕо думите му програмите на университетите са добре подбрани и включват всичко нужно – софтуерен дизайн, мрежи, програмни езици, структурни данни и т.н., “но всичко това е разхвърл€но в гол€м период от време и с толкова малко практика, че става трудно да се насло€т знани€та”.

¬ университетите има дисциплини като математически анализ, диференциални уравнени€, числени методи, математическа статистика. «ад гърба си имам над 30 софтуерни проекта, а не съм вид€л нито веднъж приложение на тези дисциплини. јко нуждите на бизнеса не са свързани с нито една от т€х, е по-добре да не се преподават в университета или да бъдат свободно избираеми, ако след това студентите искат, да задълба€т в т€х”, категоричен е ƒамов.

ƒоц. д-р ѕърван ѕърванов, декан на ‘акултета по математика и информатика на —” и дългогодишен преподавател в редица български университети, обаче категорично отхвърл€ тази теза.

„астните академии удовлетвор€ват н€какви бизнес изисквани€ – бързо да научат н€кой на нещо, което в съответни€ момент е нужно на бизнеса. Ќие подготв€ме специалисти, които след две, три години, когато се смен€т мейнстрийм технологиите, ще могат бързо да се адаптират към новата среда, защото имат широка база от знани€, сериозна математическа култура, стабилна основа по математическа логика и основи на програмирането. ќттам нататък каквато и технологи€ да се наложи, те са “д€лани камъни” и пасват навс€къде”, категоричен е той и обобщава: “Ќашата цел е да създаваме специалисти, които с много малко усили€ могат да се адаптират към вс€какви изисквани€. ј не такива, които да имат конкретни, бързо придобити знани€ и рискуват при вс€ка см€на на технологиите да останат без работа.”

—поред декана на ‘акултета по математика и информатика на —” заблудата на “бързото” образование може да бъде много опасна.

¬ много от по-малките фирми студентите работ€т страшно много. »зстискват ги за нула време и ги изхвърл€т, а фирмата или се преориентира, или фалира. јко има здрава основа, един специалист ще може да надгражда умени€та си във вс€ка среда и см€ната на компани€та н€ма да бъде фатална за него”, добав€ доц. д-р ѕърванов.

«атова и Ѕойко яръмов от ““елерик академи€” обръща специално внимание, че целта на обучителни организации като академи€та не да замест€т или измест€т висшето образование, а да го допълн€т и надграждат, като акцентират върху практическите умени€ и търсените от бизнеса технологични и личностни умени€.

„аст от курсистите ни се обучават или вече са завършили университет и в академи€та откриват възможност да натрупат опит и практика. ћотиваци€та да учат и непрекъснато да се развиват е един от ключовите елементи, които търсим в участниците и след това усилено подхранваме и развиваме. “ова ги превръща във високо ценени от софтуерната индустри€ кадри, които могат лесно да преминат към нова технологи€ или език за програмиране“, коментира Ѕойко яръмов.


ƒа влезе бизнесът!

¬ъпреки възможността практическата насоченост на частните академии да допълва университетските програми засега н€ма случаи на сътрудничество между двата типа учебни заведени€.

—тудената война между т€х е повече от видна, но в едно нещо всички са обединени – бизнесът тр€бва да навлезе по-осезаемо в образователни€ процес, и то не само под формата на стажантски програми, а и в чисто лекционната част.

“р€бва да се даде възможност на реални€ сектор да участва в образователни€ процес и това да се превърне в “двупосочен” механизъм – университетите да кан€т бизнеса да участва, а той да откликва”, коментира Ѕойко яръмов и дава пример с най-добрите технологични университети в света - Stanford и MIT (Massachusetts Institute of Technology), сред чиито преподаватели са едни от най-успешните представители на бизнеса.

“ова са хора, които, след като започнат работа в реални€ сектор, се връщат обратно в университетите. — фокус върху практиката, те преподават това, което бизнесът очаква от бъдещите специалисти, надграждайки теори€та, ко€то, разбира се, е задължителен елемент. ¬ диалозите с университетите все още не сме достигнали до възможността хора от бизнеса да работ€т в т€х. Ќо в академи€та се стараем бизнесът да има активно участие в ц€лостни€ процес на обучение”, разкрива яръмов.

ќказва се обаче, че въпреки опитите за налагане на тази практика у нас т€ не може да се разгърне заради н€кои съществуващи правила и изисквани€.

«а да може бизнесът да ни помага наистина, тр€бва и много сериозна държавна политика. јко бизнесът тръгне да прави нещо в подобна посока, държавата тр€бва да даде рамка и възможност за това взаимодействие. √ол€ма част от топ мениджърите в технологичните компании на български€ пазар са наши възпитаници и вод€т курсове във факултета, но реално н€ма как да участват в създаването на учебните планове. —вързват се с нас, предлагат н€какъв курс и го вод€т съвместно с преподавател от университета. » тук е големи€т проблем - за да преподаваш, тр€бва да имаш академична титла”, разказва доц. д-р ѕърванов.

ј проблемът се състои в това, че ако за много от дисциплините подобни изисквани€ са напълно адекватни, в сферата на технологиите, ко€то посто€нно търпи развитие, тези ограничени€ се превръщат в непреодолима пречка. “¬ нашата сфера се по€в€ват посто€нно нови технологии, пон€кога цели нови раздели. «а да сме адекватни, тр€бва това веднага да бъде отразено и в учебната програма, а н€ма как да прекараме н€кой специалист набързо през тромавата процедура, ко€то му дава право да преподава, и накра€ да му предложим 1000 лева заплата, след като той в дадени€ момент взима 10 000”, об€сн€ва математикът и обръща внимание, че проблем съществува и с акредитираните преподаватели, на много от които, след като се пенсионират, трудно се намират заместници.  ъм момента ‘акултетът по математика и информатика на —” намира решение, като връща пенсиониралите се преподаватели под формата на гост-лектори, но за всички е €сно, че този подход н€ма как да бъде модел за устойчиво развитие.

“ова принуждава бизнеса да опита сам да реши кадровите си проблеми и организациите все по-често се обръщат към вътрешни обучени€ в търсене на максимална производителност.

¬ нашата компани€ имаме две основни програми, в рамките на които вс€ка седмица нашите програмисти се самообучават. ≈дин от т€х взима лидерството и изнас€ лекции, които винаги са практически насочени, а знани€та от т€х могат да се използват още на следващи€ ден. Ќо проблемът е, че не всеки може да бъде учител. “ова, че си много добър програмист, въобще не значи, че си добър преподавател”, обръща внимание съосновател€т на българската софтуерна компани€ Tick42 —то€н ƒамов.

Ѕойко яръмов от ““елерик академи€” също предупреждава за рисковете, които крие този подход, ако се превърне в основен за една компани€. “ћного организации се опитват да наваксат с помощта на вътрешни механизми за обучение на таланти, но те обикновено са разпокъсани, движени от конкретна нужда в даден момент. »зпълнението им се възлага по съвместителство на служител доброволец, който има други функции и отговорности. “ози подход не е скалируем, нито пък устойчив и н€ма гаранци€, че ще даде желани€ ефект”, категоричен е той.


Ѕалонът се надува, надува…

¬ крайна сметка за вс€ко действие или съвкупност от действи€ се съди по крайните резултати. ¬ случа€ с »“ индустри€та и образованието у нас се оказва, че те могат да бъдат повече от непри€тни, и то по една на пръв поглед странна причина – посто€нно подобр€ващите се услови€ за работещите в сектора.

«аради търсенето на старши специалисти сме свидетели на едно не много при€тно поведение от страна на н€кои компании – кражба на кадри, безумни допълнителни услови€ и т.н., които в крайна сметка привличат грешните хора. јко н€кой отиде в дадена компани€ заради по-добри€ ѝ масажист или ваучерите за фитнес, дали това ще бъде точни€т човек и въобще устойчив модел на работа ли е това”, пита се  алин  остов, младши софтуерен разработчик в Tick42, завършил ““елерик академи€” през ноември 2017 г.

јко сега стартирахме като компани€, н€маше да можем да наемем нито един човек, защото щеше да ни е нужен огромен капитал още в самото начало”, категоричен е от сво€ страна —то€н ƒамов от Tick42.

» ако в очите на  алин въпросът има просто морални измерени€, а проблемът, който описва —то€н, зас€га предимно стартиращите компании, за технологични€ сектор в Ѕългари€ тази тенденци€ може да придобие убийствени измерени€.

—поред проучване на BASSCOM нивата на възнаграждение в сектора се увеличават стремглаво, докато нивото на продуктивност спада. “ова се случва, защото н€ма нови таланти, които да се вле€т в »“ екосистемата. ¬ тази ситуаци€ единствени€т механизъм, по който компаниите могат да растат, е като взимат таланти от свои конкуренти. јко секторът не осъзнае, че дългосрочни€т успех на екосистемата в Ѕългари€ тр€бва да стъпи върху посто€нното генериране на нов талант, който да подпомага негови€ растеж, ще стигнем до момент, в който Ѕългари€ н€ма да бъде конкурентоспособна и най-големите компании ще измест€т бизнеса си в икономически по-изгодни дестинации”, предупреждава Ѕойко яръмов.

ƒеканът на ‘акултета по математика и информатика на —” доц. д-р ѕърван ѕърванов също цитира статистика на BASSCOM, ко€то сочи, че »“ индустри€та у нас би поела 10 000 души годишно, но добав€, че това не е по силите на образователната ни система. “»маше опити да се увеличи приемът в наши€ факултет с 500 души годишно. ¬ крайна сметка го увеличихме със 130 и се оказа, че всички допълнителни места се вписаха само в специалностите с най-нисък бал. ќт т€х след първата година 100 души директно отпаднаха, защото не покриват нивото на изисквани€та”, разказва доц. д-р ѕърванов.


ћиси€та възможна

Aко технологични€т сектор стигне до повратни€ момент, за който Ѕойко яръмов от ““елерик академи€” разказва, това ще има пагубни последстви€ за Ѕългари€ както в икономическо, така и в социално отношение. ј решението може да бъде намерено единствено ако всички заинтересовани страни обедин€т усили€ и погледнат трайно в една посока. »нструментите за това могат да бъдат търсени в две основни направлени€ – преквалификаци€ и навлизане на компютърните науки още в началното образование на децата.

Ќе може да гледаме на висшето образование като на самосто€телна единица. «а да бъде успешно то, е необходима предварителна работа в училищата. »ма много умени€, които се изграждат и развиват в ранна детска възраст. Ќе е нужно вс€ко дете да става програмист, но е добре да му се предостави възможност да види този св€т, да се провокира неговата креативност и ако то все пак се запали, да му се даде посока, ко€то да следва. “ова обаче отсъства в основните училища и гимназиите и е изключително трудно да се навакса на ниво ¬”«. ѕодобен процес н€ма как да бъде устойчив”, категоричен е Ѕойко яръмов.

¬ъзможности за преквалификаци€ и сега не липсват, но съществува една основна пречка – обикновено от такава се нужда€т хора, които имат проблеми с реализаци€та в сво€та сфера, а т€ в повечето случаи е свързана и с липса на средства. “ук идва ред и държавата да се замисли каква положителна рол€ би могла да изиграе в този процес, особено на фона на изнесената от български€ еврокомисар ћари€ √абриел статистика, че в момента в ≈вропа не достигат 300 000 програмисти – число, което ще нарасне до 500 000 през 2020 г.

» все пак всичко се свежда до едно основно нещо, което млади€т софтуерен разработчик  алин  остов об€сн€ва така: “¬ крайна сметка всичко опира до човека – образователните институции, каквито и да са те, и бизнесът, какъвто и да е той, могат да ти дадат много, почти всичко. Ќо ако човек сам не реши да продължи да учи и да се развива през цели€ си живот, просто нещата н€ма как да се случат.”

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ | ƒеклараци€ за поверителност | ѕолитика за бисквитки |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов