Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Анализи и тенденции
бр. 12, 2017

Аутсорсинг индустрията в България – напред, напред и… малко встрани

Компаниите от сектора продължават да бъдат сред водещите данъкоплатци в България, но липсата на подготвени специалисти не подминава и тях

от , 21 декември 2017 0 826 прочитания,

Иван Гайдаров

Аутсорсинг индустрията в България всяка година изненадва експертите с темповете си на развитие. 2016 г. не прави изключение, като се превърна в седмата поред, в която секторът се радва на завиден ръст, достигайки до 3,6% от БВП на страната. По този начин бизнесът с изнесени услуги у нас затвърди възходящата си тенденция от предишните години - за 2014 г. делът му в БВП е 2,8%, a за 2015 г. – 3,4%, като очакванията за 2017 г. са компаниите от сектора да си осигурят нов растеж в рамките на 10-15%. Това превръща страната ни в една от най-желаните аутсорсинг дестинации и ѝ печели място в топ 10 в глобален мащаб. През 2015 г. България дори беше избрана от NOA (Национална аутсорсинг асоциация на Великобритания) за аутсорсинг дестинация на годината.

Според официалния годишен доклад на Българската аутсорсинг асоциация (БАА) за 2016 г., който обхваща 389 компании в сферата на BPO (Business process outsourcing) и ITO (Information technology outsourcing), периодът приключва успешно за индустрията. През миналата година нейният дял в БВП възлиза на 1,5 милиарда евро”, коментира Станимир Николов, председател на борда на директорите на БАА.

 Компаниите от сектора продължават да бъдат и сред водещите данъкоплатци в България, като през изминалата година те са внесли 1,5% от всички платени данъци. В сектора са заети повече от 47 200 работещи на постоянен трудов договор, а тенденцията е до 2020 г. те да достигнат 62 500. По този начин аутсорсинг индустрията генерира 6,5% от всички заплати и 5% от всички социални придобивки, а очакванията са тези числа да се удвоят през следващите четири години.

Станимир Николов, председател на борда на директорите на БАА.



Напред, напред…

 Логично след добрите резултати в сектора на изнесените услуги от последните няколко години очакванията към него са много завишени.

Към настоящия момент 53% от компаниите в сектора са заети с BPO, a 47% - с ITO. Вторият сегмент обаче се откроява с най-висока печалба. Така или иначе разликата между двете направления ще става все по-малка заради сложността на процесите и припокриването на част от дейностите. Също така много от компаниите на българския пазар извършват едновременно дейности както от ITO, така и от BPO сегмента. До 2020 година оборотът на българската аутсорсинг индустрия се очаква да нарасне до 2,5 милиарда евро, или 4.2% от националната икономика”, обръща внимание Станимир Николов. По думите му развитие се наблюдава както при вече утвърдени компании, така и при такива, които тепърва навлизат на пазара. “Няколко от организациите, предлагащи аутсорсинг услуги, затвърдиха своите стратегии за разширяване и дори за удвояване на бизнеса си в следващите 3-5 години”, разказва Николов. 

...и малко встрани

 Но идиличната картина, която статистиката обрисува за аутсорсинг сектора у нас, придобива някои тъмни краски, когато стане дума за подготвени кадри. Основно предизвикателство в сферата, както и в много други продължава да бъде липсата на квалифицирани служители.

В аутсорсинг индустрията съществува глад за служители с добри технически умения, говорещи чужди езици. Ключова цел на българската образователна система трябва да бъде стесняването на голямата разлика между търсене и наличие на подобни кадри. Но фактът, че в редица гимназии, частни колежи и университети започват да се отварят специалности за изучаване на език, математика и софтуерни умения, определено е добра новина”, категоричен е председателят на борда на директорите на БАА.

Пример за описаната от Станимир Николов тенденция и добро сътрудничество между бизнес и образователни институции е откриването на магистърска програма "Информационни технологии в управлението и трансформацията на бизнес процеси" към катедра "Компютърни системи и технологии" в университет "Проф. д-р Асен Златаров" – Бургас, през октомври 2017 г. В програмата са предвидени 4 модула за придобиване на знания и умения в областта на информационните технологии и подготвяне на управленски екипи за аутсорсинг индустрията. Обучението ще бъде с комплексен и интердисциплинарен характер, насочено към придобиване на компетенции, свързани с изпълнение на проекти в аутсорсинг индустрията, бизнес комуникация, управление на човешки ресурси и работа в екип.

Община Бургас демонстрира иновативен дух и с идеята си за създаване на професионална гимназия по компютърно програмиране, предложена от кмета Димитър Николов. Тя предстои да бъде разгледана от общинския съвет и се надяваме, че ще бъде приета, тъй като училището ще подготвя IT специалисти, от които бизнесът има огромна нужда, за да функционира”, разказва Станимир Николов, който е един от инициаторите за създаването на магистърската програма "Информационни технологии в управлението и трансформацията на бизнес процеси". Предвижда се училището да бъде с интензивно изучаване на английски и немски език и да подготвя специалисти в професионално направление "Компютърни науки", професия "Програмист", специалности "Програмно осигуряване" и "Приложен програмист" със срок на обучение 5 години след завършен седми клас.

Като друга стъпка за решаването на кадровия проблем в аутсорсинг индустрията Николов вижда въвеждането на “синя карта”, която да узаконява достъпа до българския пазар на труда за работници – граждани на трети държави. Според него това ще направи процедурата по привличането на нови таланти у нас значително по-проста и бърза.

Не липсват и експерти, според които частично решение на проблема с работната ръка ще даде развитието на когнитивните технологии, но с уговорката, че това е нож с две остриета, тъй като подобен подход е свързан със загуба на работни места. Станимир Николов обаче не вижда вариант изкуственият интелект да замести човешкия фактор в аутсорсинг индустрията. “Скъсяването на дистанцията между BPO и ITO е процес, който се наблюдава от години. ITO и когнитивните технологии от дълго време са неразделна част от оптимизацията на бизнес процесите, която се предлага от индустрията. Но технологиите по-скоро допълват и обогатяват предлаганите услуги и под никаква форма не представляват заплаха. От години тече навлизането на “големи данни” и автоматизирани технологии с цел подобряване качеството и обема на услугите, а това се превръща в мотивация за висококвалифицираните кадри също да навлизат в сектора”, категоричен е той.

Пред индустрията на изнесените услуги у нас стои и още едно предизвикателство, което към момента се ползва със статут на основно предимство – ниската цена на работната ръка. Поради недостига на кадри на нашия пазар често стъпването на една голяма компания може да доведе до драстичен скок на работните заплати на съответния тип специалисти. А когато те достигнат предела си, продуктивността ще започне са спада и аутсорсинг компаниите могат да се ориентират към други пазари, с по-благоприятни условия. (Подобен проблем се наблюдава и в софтуерната индустрия. Повече по темата на стр. ...)

Макар всяка категорична прогноза на бъдещето да крие рискове, едно е ясно: България трябва да заложи в много по-голяма степен на човешкия си капитал и да го превърне в устойчиво предимство, така че добрите практики, като тези в Бургас да се превърнат от екзотика в официална държавна политика. Дигитализацията на учебния процес например е едно чудесно начало

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов