Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Стратегии и модели

IDC: Липсата на икономическа цел е пречка пред дигиталната трансформация

Промяната е трудна за правителствата, коитo трябва да поддържат социален консенсус

от , 16 януари 2018 0 697 прочитания,

Правителствата се затрудняват с дигиталната трансформацията, защото е трудно да се постигне ясен консенсус за действия, когато няма мотив за печалба. Така смята Джоузеф Пучарели, вицепрезидент на IDC.

„Промяната е трудна за фирмите в частния сектор и е още по-трудна за правителствата, които трябва да поддържат социален консенсус“, казва той пред CIO Australia. „Когато имаш икономическа задача, имаш ясно усещане за цел. Да печелиш пари и да спазваш правилата. При правителствата не е така, там е по-трудно да се изгради консенсус за действия. Никой не казва „ако не постигнеш това, някой друг ще поеме нещата“, допълва той.

Пучарели се пита и дали данъкоплатците искат държавните агенции да са „на върха на вълната“ или да изчакат, докато технологиите станат по-разпространени? „Това е основателен въпрос“, подчертава той.

 

Липсата на икономическа цел е пречка пред дигиталната трансформация

 

Експертът вярва, че извършващите трансформация държавни агенции нямат друг избор, те започват проекти по дигитализация поради липса на алтернатива. Усилията за дигитална трансформация на правителствата се различават от тези на организациите в частния сектор, където печалбата чрез привличане и задържане на клиенти е основен мотив. Той казва, че не е изненадан от нивото на дигитална конкуренция в сектора на международните финансови услуги, където технологиите поддържат бизнеса.

„Банките в Австралия се конкурират помежду си, но те са и международни компании. Ако сте местна или регионална компания и Citibank навлезе в конкуренцията с много атрактивни предложения, трябва да реагирате. Затова се очаква дигиталната трансформация да стане в компаниите с по-широк поглед върху пазара, опериращи и извън икономическата зона на Австралия“, посочва като пример той.

На следващото ниво

Пучарели посочва няколко примера на международни организации, които вече са постигнали успехи в създаването на нови дигитални екосистеми. Една от тях е норвежката Norsk Titanium, която вече произвежда близо 18% от титановата рама за новия Boeing 787-9 Dreamliner с 3D печат.

„Някой може да каже по повод на това: „горките норвежци изработвали титана, вече нямат работа“. Но отговорът е, че това не е така. Веригата на доставки за пътническите самолети е запълнена до 2020, те не могат да произведат достатъчно да отговорят на търсенето от авиокомпаниите. Затова го правя, с цел да ускорят производството и да са по-ефективни“, обяснява той.

Преди повече от три години клиентите на Schneider Electric не бяха щастливи, че средно времето за поправка на ескалатор беше 23,5 часа. За да го намали, компанията постави в машините IoT устройства за събиране на данни, с които да се прогнозира кога даден ескалатор ще се повреди. Сега, когато това стане, компанията вече може с голяма точност да предвиди коя точно част не работи.

„Сега те изпращат един техник на място, подготвен какво трябва да се поправи. А друг донася нужната част“, казва Пучарели.

Но интересното в историята е следващата стъпка.

Schneider открива възможност за монетизация на акумулирания обем данни от устройствата, чрез продаването им на основните клиенти на компанията – фирмите управляващи търговски центрове и офис сгради.

„Тези клиенти на Schneider трябва да се придържат към споразуменията за ниво на обслужване (SLA). Асансьорите и ескалаторите на Schneider са чудесен източник на данни, който фирмите за управление на сгради могат да използват с цел потвърждаване на своето SLA пред компаниите, за които управляват съоръженията.

„Schneider монетизира данни, които са били страничен продукт от уредите, подобряващи средното време за ремонт. Те са забелязали изцяло нов начин за генериране на приход, и той не е от хидравлика и скърцащ метал. А от продажба на данни“, подчертава Пучарели. 

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов