Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини ИТ мениджмънт

Сътрудничеството – ключът към адаптивността

от , 17 януари 2018 0 1214 прочитания,

Сътрудничеството в големи мащаби – ключът към адаптивността

Прочетете още: ИТ образованието - твърде специализирано или прекалено общо?

В една ера на безпрецедентна промяна широко прието е да се смята, че уменията за разрешаване на проблеми, критично мислене и адаптивност са сред по-важните за ИТ индустрията. Така че защо, ако голяма част от кандидатите за дадена позиция могат да демонстрират подобни умения, организациите сравнително бавно се адаптират? Отговорът се крие в мащаба.

Активиране на уменията

Твърде често се случва служителите на дадена компания да си сътрудничат само в своите екипи. Когато хората почти не си общуват с другите извън своя офис, то организацията губи ценни ресурси. Адаптивните фирми позволяват на персонала да показва тези умения в по-голям мащабсред различните отдели, сред различните подразделения и дори сред доставчиците. Когато това се случи компаниите виждат истинския ефект от сътрудничеството, критичното мислене и способностите за разрешаване на проблеми.

Проблемът не са хората, а самата организация

Най-големият проблем с ограничения начин на мислене не е свързан с това какво се случва в отделите. Специализацията там е важна за работата на компаниите, но това не означава, че разговорите трябва да бъдат водени само между служителите в даден отдел. Жизненоважно за бизнеса е да се обсъди какво се случва – или не се случва – в „пропастта“ между отделите.

Това обикновено е пропастта, в която клиентите в крайна сметка попадат и от която те трябва да бъдат спасени. Затова е изключително важно да има системи и позиции, които да осигуряват бизнес информация отвън, а също така да идентифицират и да разрешават ключови въпроси, засягащи различните отдели.

Реорганизиране на модела за сътрудничество

За да се справят с така наречената пропаст между отделите и екипите организациите трябва да си зададат няколко важни въпроса. Как протича сътрудничеството от началото до края – по хоризонтала и по вертикала? Как се създават възможностите за комуникация в тези канали?

Решението е да се изгради различен модел за сътрудничество, който ще позволи на компаниите да се справят с организационните ограничения, така че да могат бързо да променят всичко, което трябва и когато трябва.

Същността на сътрудничеството е всички да знаят как протичат процесите. За да се постигне това, трябва да има процес на диалог, в който хората от различните отдели знаят за предизвикателствата, пред които всеки един от тях е изправен. Подобен тип разбиране между отделите позволява на служителите да вършат своята работа по-ефективно. И когато нещо се обърка, то това незабавно им осигурява мрежа от контакти извън техния обичаен кръг.

Сътрудничеството в големи мащаби – ключът към адаптивността

Не е необходимо да се наемат нови кадри

Адаптивните организации използват в пълна степен уменията за разрешаване на проблеми и за критично мислене, които предлага наличния състав. Персоналът – включително топ мениджърите – мислят нестандартно и се опитват да действат по един различен начин. Колкото повече идеи една компания събере, толкова по-големи възможности ще има за разрешаването на проблемите.  В такъв случай няма смисъл да се търсят нови служители, които да разрешат проблема със сътрудничеството. Те вече са в организацията.

Три стъпки за истинско сътрудничеството

  • Идентифициране и разбиране на фрагментацията – мениджърите трябва да идентифицират и разрешат проблема с несъответствието на целите между различните отдели.

  • Подпомагане работата „извън рамките“ - служителите преодоляват своите собствени ограничения и започват да оценяват това какво другите вършат и как то е част от голямата картина.

  • Работа „извън рамките“ – мениджърите насърчават своите служителите да работят по вертикала и по хоризонтала между различните отдели като това значително подобрява не само тяхната ефективност, но и тази на колегите им.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов