Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии и концепции
бр. 1, 2018

В настоящия медиен закон интернет не съществува като среда

Фалшивите новини не са измислени от интернет медиите. Сега те са по-видими, но традиционните медии много добре знаеха как да манипулират общественото мнение

от , 07 февруари 2018 0 882 прочитания,

Паулиана Новакова


С журналиста Паулиана Новакова, по-рано директор на програма "Христо Ботев" на БНР, дългогодишен водещ в публицистичното предаване „Добър ден” и създател на радио "Бинар", първата радиомултимедийна платформа в интернет у нас, разговаряме за новите платформи и традиционните медии. 

Българското национално радио (БНР) изглежда поостаряло в условията на дигиталния свят. Важно ли е обществена медия като БНР да държи във фокуса си развитието на ИТ?

Радиото не се е усетило в дълбочина каква огромна драма му предстои. Изостава фатално, но няма сетивата, за да го разбере. Много време се загуби, за да се разбере какво трябва да се прави с радиото в ХХI век, въпреки всички европейски препоръки, директиви, решения, опит на страните - членки на Европейския съюз за радио и телевизия, които се занимаваха над 10 години с темата за съществуването на обществените медии в дигитална среда.

Проблемът не е само в цифровото излъчване, а в новите технологии, които променят начина на комуникация. Ако не отговориш - губиш аудитория. Радиото не осъзнава защо все още губи публиката си и не инвестира в развитие, т.е. в бъдеще.

През 2016 ЕК промени директивата за аудио-визуални медийни услуги, за да даде мандат за развитието на новите платформи, пренасянето на съдържание и създаване на среда, която да гарантира тази възможност. Когато направихме "Бинар", бяхме в крак с идеите за развитие на радиото в тази посока. 

Когато се говори за развитие на радиото, темата е колко предаватели са закрити. Толкова важни ли са предавателите?

Темата би трябвало да е отдавна зачеркната. От една страна, заради предвидената в директивата цифровизация, предавателите, чрез които се разпространяват FM честотите, би трябвало да бъдат спрени. Първоначално срокът беше 2016, а после го удължиха, защото в Европа имаше спор каква система да се излъчва - DAB, DMB или T-DMB. Причините са ясни - това се превръща в индустрия - оттук се решава кой ще произвежда приемниците на дигиталния сигнал. Той ще бъде еднакъв за цяла Европа и ще създаде нова възможност за разпространение на радиочестотите по цифров начин, а не от хълм на хълм и от село на село, както тези предаватели досега осъществяваха разпространението на радиопрограмите. Но докато се водеха споровете, интернет зададе друго условие. Там всичко е възможно, няма необходимост от предаватели. Малко по малко започна да се мисли за излъчване на програми и съдържание в интернет, и то безплатно в крайна сметка.

Началото е свързано с дублиране на платформи - това се случи и в БНР при старта на "Бинар", нали? 

"Бинар" беше експериментът, който сочеше пътя, по който трябва да се развива радиото. Естествено, че процесът е дълъг и изисква време, и радиопрограмирането ще се случва също дълго, но експериментирането и практикуването на новите платформи станаха задължителни във връзка с бъдещото съществуване на медията. BBC преди няколко години осъзна този проблем и постави началото на обществена дискусия за бъдещото си развитие. Преди да се сключи отново т.нар. Royal Charter, договорът между обществото и медията, който гарантира съществуването й чрез такси, стана ясно, че парите не достигат поради загуба на аудитория (както телевизионна, така и радио). Причината за това са новите технологии и възможности за възприемане на съдържание. Обществената дискусия завърши с Бяла книга, представена и защитена в английския парламент. Така се даде нов мандат на BBC, който стъпи върху три условия, гарантиращи съществуването й: общественото сцепление, ценности и отговорност.

Вероятно и в България трябва да започнем с промяна на обществения договор, т.е. на Закона за радиото и телевизията. В момента БНР получава около 42 млн. лв. плюс-минус няколко милиона всяка година и ръководството на медията няма стимул да отговаря на обществения интерес, например да привлече младата аудитория. 

Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се не е решение. Многобройните промени на медийния закон предполагат една генерална промяна - нов Закон за радиото и телевизията. Законодателят би трябвало да зададе промяна на амортизирания и неработещ вече закон, който няма изисквания за развитие на нови платформи. Това в крайна сметка са модерни програми за достъп до нови аудитории. В настоящия закон интернет не съществува като среда. Необходим е нов закон в духа на европейската директива и нов регулатор. 

За новите интернет технологии и платформи се плаща и това би трябвало да залегне в бюджетите, разчетите и условията за съществуване на обществената медия. Обратното е тъпчене на едно място. Програмите са едни и същи и не се променят. Бюджетът е един и същ от години и той е за производство на едно съдържание, което все повече не стига до никого. 

Основният дух на променената европейска медийна директива от 2016 е смяна на регулацията, изискване регулаторните органи да бъдат абсолютно независими. Нещо, което не се е случило у нас.

Защото членовете на СЕМ се номинират на политически принцип ли?

И СЕМ по някакъв начин е незаконен - от 1996 има решение на Конституционния съд (КС), че СЕМ е незаконен именно защото не е независим. Това е установено, но въпреки решението на КС ситуацията е същата, членовете на регулатора се избират по същия начин, а условията на новата медийна директива предвиждат пълна независимост.

Ако очертаем проблемите, които недоглеждаме или не виждаме, но те са реалност, картината е такава: радиото се опита да се развие чрез платформата си "Бинар", да покаже какво трябва да се прави, както се случва в редица европейски страни. Между другото в Румъния още през 2005 е закрито ефирното излъчване на младежката им програма, да не говорим за Чехия, Холандия, а Норвегия премина към изцяло цифрово радиопредаване. 

Както беше казал Мат Дейвис, един от директорите по развитието на BBС - "Всички тръгваме към дигиталното бъдеще и ще се срещнем", но всеки експериментираше посвоему, защото новите технологии зададоха условието на задачата, но не и решението й. Те предполагат нов тип комуникация, в която визуалното надделява, в която езикът се сменя и персонализацията доминира, в която вече има и други лидери на обществено мнение в социалните медии. Вече не говорим за публика, която слуша какво ще каже радиото. Налице е непрекъсната двупосочна комуникация, която променя начина на мислене и този на правене на журналистика.

Това не се дава наготово - трябва сам да го изпиташ и да провериш как да се практикува, и да създадеш онези правила, за които пак говори медийната директива за аудио-визуални услуги от 2016-а и които могат да послужат като база за регулация, дерегулация (да се спрат забраните, за да има възможности за развитие) и най-вече саморегулация, но това е постепенен път. Петата власт е вече факт - това са новите медии, социалните мрежи. Тя ще намери начина да съществува и ще се саморегулира. Фалшивите новини не са измислени от интернет медиите. Сега те са по-видими в интернет, но традиционните медии много добре знаеха как да манипулират общественото мнение. Наричаше се пропаганда, нека не си кривим душата.

И думата беше с положителна конотация по едно време.

Дори... И пропагандният стил още не е напълно изкоренен, особено в обществените медии. Това, което се опитахме да направим с "Бинар", беше наистина да разчупим хоризонта и да прокараме някаква пътека, разбира се, след нас да дойдат и други. И самото има "Бинар" съдържаше съгласните БНР и отпращаше към цифровия език. Медията показваше как в радиото може да се свърже аудиото с визията, да се намери подходящият език за комуникация, да се достигне до различни аудитории. Защото вече няма единна аудитория, която слуша, а най-различни групи със своите интереси. Мисията на обществената медия е да дава съдържание и да достига до всички. Такова трябва да е заданието за новото съществуване на обществени медии: да намерят начин да предлагат своето съдържание в новата дигитална среда, така че да служи за всички. Иначе обществената медия губи своя смисъл.

И се превръща в едно островче, каквото е всяка частна медия, но обществото не плаща за това, т.е. общественото радио трябва да свърши това, за което обществото плаща. Днес обществото потребява интернет и иска там да намира съдържание, а БНР присъства там с един доста остарял сайт.

Мат Пърнъл, друг директор на BBC - по образованието и развитието, в хода на дебата за ролята на медията беше казал: "Ако не преизмислим радиото, ще израснат поколения, които няма да знаят какво е радиосъдържание."

Това се опитвахме да правим в "Бинар", с нови хора, нова стилистика.

В момента "Бинар" е сайт, не мултимедия. Защо?

"Бинар" беше унищожен от неразбиране. Даже не знам кого да виня за това, вероятно системата, която възпроизвежда старото мислене, за да оцелява. Подобна формула не позволява пробив и поглед към пътя напред. За да има обществени медии, те трябва да се развиват. Да сте чули в радиото да има отдел по развитие? Какво правим тогава? Може да имаме пиар, може да имаме чиновници, на които единствената им креативност е насочена какви химикалки и тефтери да купят за Коледа и Нова година. Може да имаме "Протокол", за да знаем как да се представим в обществото... Но не знаем какво съдържание да предоставим на това общество с днешна дата. Не знаем накъде сме тръгнали, какво развиваме. И това не се разбира, а е инвестиция в бъдещето.

Пак ще направя паралел с един нов проект на BBC. Казва се Tester - там се събират идеи и се провокират предложения от цялото общество, свързани с новия начин на комуникация. Можете да видите идеи от всички хора във Великобритания, разбира се, по темите, с които една обществена медия трябва да се занимава. Гледах видео, насочено към хората с деменция, как да ги подпомагаме да не забравят. Обществената медия на Острова мисли себе си като услуга на обществото.

Споменахте пропагандата покрай фалшивите новини - в този ред на мисли радио "България", което прави предавания за чужбина, също не намери своето място в цифровия свят и в резултат беше силно редуцирано. Как оценявате случилото се?

Да започнем от основния въпрос - на кого говори радио "България"? То не разви стратегия как в интернет да достигне до българската диаспора. А те дори трябваше първи да са в цифровия свят, заедно с младежките програми. Цялата българска диаспора е петимна за съдържание. Тя не може да ползва това съдържание в реално време - да слуша "Хоризонт", но ако й се предложи в онлайн вариант с видеа, снимки, които вкарват България отново в образ - би било прекрасно. Но радио "България" не направи това. То качваше аудиозаписчета в интернет - пълни парадокси и самоделки.

По същия начин не мисля, че е на прав път и радио "София", което непрекъснато се гърчи да бъде младежко радио. Това е абсурдно! Каква младежка аудитория в ефир! А в София се случват какви ли не неща, градът има история, която може да се разказва. Ето, сградата, в която се намираме (на ул. "Иван Вазов" 30) - защо да не ми разкаже това радио "София" за всички прекрасни места в града и да ми създаде образ на този невероятен град!

Много се говори за това, че новите технологии ще изместят традиционните медии. Оправдано ли е това?

Аз вярвам, че ще се стигне до конвергенция или взаимовръзка между тях. Петата власт е факт и да, тя може да измести традиционните медии, ако те не се променят така, че да са в някаква връзка с новите и да преливат съдържанието си в тях. И обратно - да се връща съдържание в електронните платформи, което ще доведе до правене на нов тип журналистика.

Кое беше най-важното за четвъртата власт? Качествената журналистика. Големият страх е не че ще умрат медиите, а че ще изчезне качествената журналистика. В интернет всеки създава съдържание и критериите за качество и етичните норми се размиват. От това идва страхът - въпросът е как тази качествена журналистика да се пренесе на новите платформи и това е голямата задача пред журналистите и издателите.  

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов