Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Технологии и концепции
бр. 1, 2018

Електронната екосистема в образованието - мисията е възможна

У нас технологиите в средното образование навлизат бавно, но в страни като САЩ те отдавна са факт. Обръщаме се към чуждия опит, за да видим какви са перспективите

от , 07 февруари 2018 0 187 прочитания,

Електронната екосистема в образованието - мисията е възможна


Бенджамин Херълд, EdWeek 

Технологиите присъстват навсякъде в образованието в САЩ - държавните училища днес разполагат с поне един компютър на всеки 5-им ученици. Те изразходват над 3 млрд. щатски долара годишно за дигитално съдържание, а федералното правителство полага огромни усилия да осигури достъпен високоскоростен интернет и безплатни онлайн образователни ресурси дори в най-отдалечените и в селските райони. От три години в началния и основния курс са въведени стандартизирани тестове с използването на технологии, а не на лист и молив.

Образователните ИТ се развиват с бързи темпове и както големи корпорации, така и малки стартъпи се борят за дял от пазара на хардуер и софтуер на стойност над 8 млрд. долара годишно. Голямо внимание се обръща и на пилотните проекти – онези райони, училища и учители, които използват по най-добър и ефективен начин новите инструменти.

Проучванията обаче показват, че повечето учители бавно променят начина си на преподаване. Няма достатъчно доказателства, че технологиите и онлайн обучението подобряват резултатите на учениците. А академичните среди и родителите са загрижени, че неравният достъп до технологиите и използването им ще увеличи пропастта в резултатите на учениците и не само.

Законодателите, от друга страна, са изправени през последните години пред реалността, че новите технологии носят със себе си и нови предизвикателства. Навлизането на „големите данни“ например повдигна въпроса за това как училищата съхраняват личните данни на учениците по сигурен начин.

По-долу са разгледани основните тенденции, възможности и проблеми, свързани с технологиите в класната стая.

Какво е персонализирано обучение

Много хора, занимаващи се с ИТ в образованието, виждат в новите технологии мощни инструменти, които да помогнат на училищата да посрещнат нуждите на все по-разнородната ученическа общност. Идеята е, че цифровите устройства, софтуерът и образователните платформи предлагат неподозирани възможности за персонализиране на образованието спрямо силните и слабите страни на всеки ученик, неговите интереси и мотивация, лични предпочитания и скорост на възприемане на материала.

Редица училища осигуряват на възпитаниците си индивидуален училищен компютър или им се позволява да носят свое устройство от вкъщи. Това създава условия за „денонощно“ обучение по време и на място, избрани от ученика. Разпределянето на задачи, управление на графици, комуникацията и проследяването на напредъка на ученика става чрез системи за управление на обучението и друг софтуер. Образователните приложения стават все „по-адаптивни“, като разчитат на технология и алгоритми за определяне не само на знанията на детето, но и на неговия учебен процес и дори емоционалното му състояние.

Въпреки целия този технологичен прогрес обаче внедряването си остава основно предизвикателство. Училища и служители от системата на образованието в цялата страна продължават да се борят с променящата се роля на учителите, балансирането на гъвкави и „персонализирани“ модели с държавните и местните изисквания за отчетност, които все още са в сила, както и с по-дълбокото културно предизвикателство, свързано с дългогодишните навици и практики на учителите.

Независимо от огромните инвестиции, които много училищни системи правят, има малко доказателства, че дигиталното персонализирано обучение може да подобри резултатите на учениците или да намали пропастта в постиженията.

Какво е компютъризиране 1 към 1

Все повече училища се стремят да осигурят на учениците собствен лаптоп или таблет. Само през 2013 и 2014 са закупени над 23 милиона устройства. iPad устройствата и Chromebook (евтини уеб базирани лаптопи) са се наложили като основен избор на много училища. Причината са новите изисквания стандартизираните тестове да се провеждат онлайн.

Достъпът на всеки ученик до собствено устройство ще помогне на учителите и приложенията да предложат персонализирано преподаване и ще позволи на учениците да усвояват материала според възможностите си. От друга страна, учениците ще подобрят ИТ уменията си, което ще ги направи по-добре подготвени за съвременното работно място. Компютъризацията на обучението дава възможност на децата да изпълняват по-сложни и творчески задачи чрез достъп до цифрови и онлайн приложения и инструменти. Не на последно място - очаква се по-добра комуникация между учители, ученици и родители и по-лесна ориентация какво знаят и са направили възпитаниците.     

Въпреки потенциалните ползи обаче има много трудности при компютъризирането 1 към 1, не само от финансова гледна точка. Налице са проблеми с инфраструктурата (недостатъчна честотна лента, която да поеме едновременния достъп на всички ученици до интернет) и внедряването (лошо планиране на разпределението и управлението на хиляди устройства).

Някои критици на образователните технологии посочват също, че според проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 15-годишните използват най-много компютри в класната стая, но показват най-ниски резултати на международните тестове по четене и математика.

Какво е смесено обучение

Най-просто казано, смесеното обучение комбинира традиционните уроци учител - ученик с ИТ базирано образование.

Много училища използват „ротационен“ модел, който често се разглежда като ефективен начин да се предложат на учениците по-персонализирани уроци и работа в по-малки групи. Понякога се цели и спестяването на средства (чрез по-големи класове например). Основната идея е, че учениците се редуват между онлайн и реално присъствие в час през различните части на деня.

Друга тенденция е опитът на училищата да гарантират, че каквото се случва онлайн, е свързано със случващото се в класната стая при реалното взаимодействие с учителите. Това може да означава например учителите да избират кой софтуер да ползват учениците.

Също така са налице усилия да се осигури достъп на учениците до интернет извън училището. Гъвкавите програми за смесено обучение включват достъп до образователно съдържание „навсякъде, по всяко време“, което е голямо предизвикателство за повечето общности.

За съжаление и тук няма ясни доказателства за ефективността на смесеното обучение.

Какво е състоянието на техническата инфраструктура и Е-тарифа

Успехът на технологиите в класната стая е почти изцяло зависим от наличието на добра инфраструктура. В много части на страната обаче училищата все още нямат евтин достъп до високоскоростен интернет или гъвкава безжична връзка.

Типичната училищна мрежа се състои от множество компоненти. През 2014 Федералната комисия по комуникациите задава параметрите за някои от тях, а за да подпомогне училищата и библиотеките в изграждането и заплащането за тези мрежи, комисията още през 1996 създаде програма, наречена Е-тарифа (E-rate). Част от телефонните сметки на потребителите отиват за програмата, като по този начин от започването на програмата са набрани над 30 млрд. щатски долара.

През 2014 комисията преразгледа Е-тарифата и увеличи годишния бюджет на програмата от 2.4 на 3.9 млрд. долара и направи приоритетни широколентовите услуги и безжичните мрежи. Ефектът се усети още на следващата година. След стабилен спад през годините броят на училищата и библиотеките, кандидатстващи за финансиране към програмата за безжично мрежово оборудване, скача главоломно, като почти всеки от кандидатите ще получи част от $1.6-милиардния фонд, заделен за безжични технологии.


Ползата от онлайн тестовете

Най-голямото постижение на този фронт е налагането на онлайн изпитите, като от 2015-2016 преобладават стандартизирани тестове за началния и основния курс.

Допълнителни ползи от онлайн тестовете са намалени разходи, лесно администриране и анализ на потенциала за изпълнение на сложни задачи.

В някои щати обаче онлайн тестовите системи се сблъскват с големи проблеми - от кибератаки до трудности при логването и технически грешки. Налице са и нарастващи доказателства, че учениците, направили теста на хартия, са показали по-добри резултати, поне в краткосрочен план.

Въпреки това онлайн тестовете ще навлизат все по-масово.

Как се използват цифрови материали в класната стая

Цифровото образователно съдържание заема най-голямата (нехардуерна) част от образователния ИТ пазар с годишни продажби от над $3 милиарда. Това включва дигитални уроци по математика, английски език, литература и научни предмети, както и „специални“ предмети като бизнес и изобразително изкуство. Пазарът все още се доминира от големите издателства (като Houghton Mifflin Harcourt и Pearson), които се борят с прехода си от печатни издания към повече дигитални продукти.

Появяват се и нови фирми с по един продукт или специфична сфера. Също така някои приложения и онлайн услуги са доста широко използвани в училищата.

В резултат на това много училища използват смесица от ресурси, като посочват потенциалните ползи от по-голяма възможност за персонализиране, по-голяма ангажираност на учениците, способност да се актуализира съдържанието и по-добра интерактивност и адаптивност.

Какво представляват отворените образователни ресурси

Вместо да купуват съдържание, някои щати предпочитат „отворените“ цифрови образователни ресурси, чийто лиценз позволява свободно да се ползват, редактират и споделят. Тази тенденция се засилва, като Министерството на образованието на САЩ например вече официално насърчава училищата да преминават от учебниците към отворени образователни ресурси.

Щати като Ню Йорк и Юта разработват отворени образователни ресурси и насърчават училищата да ги ползват. Инициативата K-12 OER Collaborative, в която участват 12 щата и няколко неправителствени организации, също работи за създаването на „отворени“ материали.

Привърженици на отворените образователни ресурси изтъкват предимството на по-ниската цена и същевременно по-добрия достъп на учениците до най-разнообразни материали и по-голямата гъвкавост за учителите да персонализират съдържанието за индивидуалните класни стаи и ученици. Някои вярват още, че отворените образователни ресурси насърчават сътрудничеството между учителите.

Като проблем се посочва основно качеството на тези ресурси, както и предизвикателството пред учителите да преравят огромното количество информация, за да намерят правилния материал за всеки урок.

Как се развиват виртуалното образование и дистанционното обучение

ИТ тенденцията, която привлича все повече внимание, са редовните онлайн училища, особено "киберчартърните" училища. Около 200 000 ученици посещават над 200 държавно финансирани, независимо управлявани онлайн чартърни училища в 26 щата.

Оценките за системата са противоречиви - според проучване от 2015 г. на Центъра за изследване на резултатите от образованието към Станфордския университет училищата от този вид имат „огромно отрицателно въздействие“ върху обучението.

От друга страна, в селските и отдалечените райони онлайн и дистанционното обучение предлагат достъп до курсове, предмети и учители, които в противен случай не биха намерили. Подобни възможности могат да се ползват и от напредналите и силно мотивирани ученици или от тези с нетипична ангажираност, например пътуващите. Може да са също така полезен инструмент, благодарение на който училищата ще продължат да работят през много студените дни.

Въпреки всичко постигането на положителен академичен резултат в по-голям мащаб чрез онлайн обучение се оказва трудно и много експерти изразяват загриженост за липсата на отчетност в сектора, особено що се отнася до частните мениджъри на онлайн опции, работещи за печалба.

Превод и редакция Юлия Уршева

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов