Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Актуални проекти
бр. 1, 2018

Българските библиотеки – по пътя към новото време

от , 07 февруари 2018 0 883 прочитания,

Българските библиотеки – по пътя към новото време


Мария Динкова 

Едва ли някой ще отрече, че има още какво да се желае от българските библиотеки и услугите, които те предлагат. Много от библиотеките сякаш са застинали в един далечен момент от миналото. Прекрачваш прага им и те лъхва мирис на прах и застояла хартия; огромните стелажи, натъпкани с книги, блокират по-голямата част от естествената светлина, а свободните места наоколо те карат да се замислиш, че сесията още не е дошла и освен студенти няма кой друг да дойде тук. Нека обаче не бъдем песимисти, промяната не става за един ден. По-важното в случая е, че има желание за развитие, идеи за реализиране и проекти, които съвсем скоро ще бъдат завършени.

Несъмнено с времето идват и новите очаквания към библиотеките. Проучване показва, че потребностите силно зависят от възрастта и опита на читателите. Традиционната функция на библиотеките да предоставят книги и достъп до информация в хартиен и електронен формат си остава. От друга страна обаче, хората все повече разчитат именно тези институции на знанието да ги запознаят с новите технологии и как те се използват. Библиотеките са и място за срещи и общуване. Големият въпрос обаче остава – какви промени трябва да се въведат, за да влязат българските библиотеки в XXI век?

Правна информация в обществените библиотеки

Крачка в тази насока прави фондацията „Глобални библиотеки – България“ със своя проект, финансиран от американското посолство, за предоставяне на правни услуги в обществените библиотеки. Вече пет библиотеки от Западна България са се включили към инициатива, а именно Благоевград, Кюстендил, Самоков, Ботевград и Враца. Чрез система за онлайн заявки гражданите задават своите въпроси. Отговарят им студентите от Юридическия факултет на УНСС.

„Всъщност процесът е двустранен. От една страна, студентите имат възможност да работят с реални казуси. От друга - се изпълнява социална функция – хора, които така или иначе ще имат нужда от професионалната услуга, получават начална информация, за да се ориентират какви стъпки могат да предприемат, обяснява Спаска Тарандова, изпълнителен директор на фондацията „Глобални библиотеки“.

Очаква се гражданите да получават отговори в рамките на десет работни дни, като ще имат възможност да избират дали информацията да им бъде изпращана на личния имейл или на този на библиотеката. Тук трябва да се подчертае, че за да не се излагат на риск личните данни на гражданите, при заявката на услугата, ще трябва да въвеждат само своите имена и имейл адрес. Ако е необходима допълнителна информация, за да се даде по-точен съвет, то тя ще им бъде поискана впоследствие. От фондацията уверяват, че студентите сами ще отговарят на въпросите, но тяхната работа се контролира от преподавател.

„Имаше информационни срещи в избраните за пилотното тестване градове, библиотеки знаят как да работят със системата и съответно помагат на гражданите с подаването на заявките. Надявам се в бъдеще да разширим партньорствата“, допълва Тарандова.


Библиотеките – медиатор между гражданите и държавната администрация

Друга положителна стъпка в посока отговаряне на новите потребности е превръщането на библиотеките в медиатори между гражданите и държавната администрация. „Миналата година започнахме пилотно да обучаваме библиотеки какво са административните услуги и как ще функционира комплексното административно обслужване... Направихме шест пилотни обучения в шестте района за планиране – във Варна, Пловдив, София, Плевен, Русе и Бургас. Бяха обучени специалисти от по-големите библиотеки (от регионалните и от някои големи общински библиотеки), т.е. около 90 човека в страната. По време на обученията експертите от Министерския съвет обясниха на хората философията на електронното управление, на комплексното административно обслужване, на видовете документи и т.н.“, разкрива изпълнителният директор на фондацията.

Основната цел на проекта е библиотекарите да увеличат своите умения и да могат да информират и консултират гражданите. „И всъщност това е една възможност за всички онези хора, които нямат персонални компютри вкъщи – в мига, в който администрацията стане напълно електронна, тези хора да могат през обществените библиотеки да си заявяват определени удостоверения“, посочва Тарандова.

Преди обаче подобна програма да започне да работи, предстоят да се решат редица важни въпроси като начина на плащане на таксите за получаване на удостоверенията. „Например в Молдова (гражданите) ги заявяват в библиотеките на единния държавен портал за достъп до електронни услуги, но си ги получават директно вкъщи, по пощата. Или в зависимост от регламентите определен тип документи могат да се вземат само от полицията или от друг тип структура. Например човек отива на място в полицията, за да си вземе свидетелство за съдимост и не може да го получи вкъщи или на адреса на библиотеката. Според режимите на определените ведомства доставката на документа е различна”, коментира Тарандова.

Освен това все още стои нерешен и въпросът с електронния подпис, който е необходим за подобно онлайн обслужване. Един от вариантите в случая е съответната библиотека да получи електронен подпис и да има правото да го поставя под заявленията на гражданите от тяхно име. Подобен вариант ще улесни до голяма степен и възрастното население, което се колебае да си създаде електронен подпис или няма финансова възможност да го поддържа, смята Тарандова. Тя признава, че фондацията не може да замести държавата, но „за мен в случая най-големият плюс е, че библиотеките могат да помогнат на хората в това как да се ориентират в портала с услугите, как да попълнят даден формуляр поне в началото (докато не станат достатъчно уверени и сами да могат да си го правят)“.

Библиотеки за тийнейджъри

Не на последно място пътят на българските библиотеки към новото време преминава през грижата за младите. В тази връзка фондацията разработва модел за привличане на тинейджърите, като се използва опитът на Норвегия в тази област. Скандинавските дизайнери залагат на иновативността и се опитват да провокират фантазията на децата. За обзавеждането на библиотеката използват например стари подводници и стоматологичен стол, обособени като пространство за четене; стар камион Volvo, който е превърнат в кухня; кабинки от лифтове, в които учениците могат да подготвят групови проекти. Освен това тийнейджърите във всеки един момент могат да реорганизират пространството по свой вкус, тъй като почти всички стелажи с книги са подвижни. Не на последно място – книги могат да се търсят не само с помощта на консултанти, но и чрез дронове. Тези технически примамки целят да покажат на младите хора, че ученето е полезно и не толкова страшно, коментира Тарандова.

Според нея, ако повече ИТ компании инвестират в подобни социални проекти за по-голяма достъпност на новите технически решения, то ще се създаде връзка между ученето и практиката. А когато младите специалисти завършат своето образование, те ще бъдат далеч по-подготвени за реалната среда.

Сред добрите новини е, че през 2020 г. предстои да се открие новата страда на регионалната библиотека във Варна, като тя ще е първата построена в страната за последните 30 г. Проектът е разработен от холандско архитектурно бюро. „Тази библиотека ще бъде напълно автоматизирана... т.е. човек ще може да си маркира и връща книгите сам, а пък библиотечният специалист ще му помага единствено в ориентирането и търсенето сред различни информационни източници. Това ще позволи също така книгите да са проследими по всяко време, читателите ще могат да ги заявяват и презаписват онлайн, ще има много места за учене... кафе, зала за събития, ще има специални детски и тийнейджърски зони“, отбелязва Тарандова. Очаква се съвременната концепция за библиотечните сгради – с модерни услуги и обособени пространства – да бъде приложена в новата сграда. Това на свой ред ще даде един добър пример за бъдещи подобни проекти, смята изпълнителният директор на фондацията. 

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов