Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Актуални проекти
бр. 1, 2018

Единната информационна система за съдилищата – приказки без край

След няколко обжалвания и смяна на ръководителя на проекта изграждането на иначе задължителната по закон платформа е отново на изходни позиции

от , 07 февруари 2018 0 1622 прочитания,

Единната информационна система за съдилищата – приказки без край


Иван Гайдаров 

Въвеждането на eдинна информационна система в съдилищата е изключително важна част от цялостната дигитална трансформация на българското правосъдие, която трябва да помогне за решаването на редица проблеми – от натовареността на съдиите, през прозрачността на процеса на вземане на решения, до предотвратяването на бягствата на осъдени престъпници с влязла в сила присъда. Създаването на системата е нормативно установено задължение на ВСС, залегнало в параграф 216, т. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт с неговото изменение, в сила от 9 август 2016 г., в изпълнение на което Висшият съдебен съвет, съгласувано с министъра на правосъдието, следва да я разработи в тригодишен срок - до август 2019 г. Според приетата от правителството Пътна карта за изпълнение на Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие през 2014 г. в посочения период също така трябва да бъдат обучени и 3000 потребители за работа със системата.

“След като това задължение беше предвидено още през 2014 г., две години по-късно ВСС кандидатства с проектно предложение, основано на Пътната карта за изпълнение на Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие и тази за приложение на Актуализираната стратегия за реформа в съдебната система. То е одобрено и на 26 август 2016 г. е подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, след което започнаха практическите стъпки по реализиране на системата”, спомня си Елка Атанасова, бивш член на ВСС и ръководител на проекта до октомври 2017 г.

Какво представлява Единната информационна система за съдилищата

Към момента съдилищата в България разчитат на четири деловодни и отчасти информационни системи, разработвани през годините или с бюджет на съдебната власт, или с външно финансиране, като всяка от тях има пълната свобода да избира с коя да работи. “Всяко от съдилищата в различните съдебни райони съобразно предпочитанията и традициите си ползва една от тези информационни системи. Едната е на държавното дружество “Информационно обслужване” АД и се ползва от най-много съдилища в страната. Във Варненския съдебен район например изцяло се работи с нея. Другата по-често използвана система е АСУД – Автоматизирана система за управление на дела, която се използва най-вече в Западна България. Има и две други деловодни системи, които също се ползват от част от съдилищата в страната”, обяснява Елка Атанасова.

Това обаче води до определени проблеми. На първо място, различните информационни системи не си “говорят” помежду си към момента и не позволяват извършването на електронен обмен на информация и документи в чист вид. Комуникацията се ограничава само в рамките на самата система и съдилищата, които я използват. Това води и до нуждата от допълнителен финансов ресурс, доколкото всеки съд плаща за доработка и поддръжка на системите, за създаване на нови модули и т.н. Проблемите са отчетени като основни пречки за въвеждане на електронното правосъдие у нас, а решението им експертите виждат именно в единна информационна система - уеб базирана централна база данни, която трябва да отговаря на всички законови изисквания, поставени от нормативната уредба на електронното правосъдие пред съдебната ни система. Не на последно място, тя трябва да бъде въведена и във връзка с изискването органите на съдебната власт да поддържат унифицирани интернет страници, които да осигурят възможност за извършване на процесуални действия в електронна форма.

“Системата е разработена на модулен принцип, което позволява нейното осъвременяване и актуализация, когато това се наложи. Има предвидени модули за управление на дейността на съдебната регистратура, за случайно разпределение на делата, за управлението им и това на призоваването и изпращането на уведомления, за връзка между различните процеси, за регистрация, постановяване и обезличаване на лични данни, за изготвяне на стандартизирани документи, модул за регистрация на движението на делата, модул за случайно разпределение на докладчици, съдебни заседатели, съдебни състави по дела, отговарящ на изискванията за сигурност и организация на процеса на разпределяне на дела, и т.н.”, разказва Атанасова.

Освен това като нова платформа, за да има електронен обмен на информация, е необходимо тя да си комуникира с останалите системи. Затова при разработването ѝ са предвидени много интеграции както с вече съществуващи платформи, които обслужват съдебната власт, така и с външни такива - Единната информационна система за противодействие на престъпността, Унифицираната информационна система на прокуратурата, Единната деловодна информационна система на административните съдилища, информационните системи на Министерството на правосъдието, Единния портал за електронно правосъдие, част от информационните системи, поддържани от Агенцията по вписванията, Автоматизираната информационна система “Бюра съдимост” и др.

“Единната информационна система за съдилищата ще позволи качественото управление на дела по електронен път. Крайно време е да оставим в историята папките и хартията и да преминем към електронни документооборот и съдебни дела. На следващо място, тази система ще даде възможност за значително оптимизиране на работата на цялата правосъдна система, защото, когато регистрите се водят електронно, се улеснява както процесът по въвеждането на данни, така и този по черпенето им. За съдебната администрация и съдиите са добре известни трудностите в съдебната статистика и грешките, които се допускат, когато информацията не се въвежда и обработва в електронен вид. По този начин също така ще се улесни и достъпът на гражданите и бизнеса до информация за дейността на самата система”, категорична е бившата ръководителка на проекта и добавя, че за целта е изготвена, приета от пленума на ВСС и обнародвана Наредба за воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на актовете на съдилищата, която регламентира кога трябва да се даде публичност на един акт, под каква форма, с какви данни и т.н.

Приказка без край

Въпреки важността на Единната информационна система за съдилищата и нейния задължителен характер обаче малко повече от година преди крайния срок няма и помен нито от нея, нито от обучените 3000 потребители.

“Официално оперативното изпълнение на проекта започна веднага след сключването на договора за безвъзмездна финансова помощ на 26 август 2016 г., но по него се работеше и преди тази дата. През месец декември същата година се сключи договор с изпълнител на обществена поръчка, който разработи документациите, тъй като бюджета на проекта налага най-тежките възможни процедури по Закона за обществените поръчки. Стигна се до обявяването на обществената поръчка за разработване на системата и до още една – за специализирана платформа за мониторинг и анализ, но малко преди изтичане на срока за внасяне на оферти започнаха да постъпват жалби по двете процедури и се влезе в сагата на обжалванията. Впоследствие и Комисията за защита на конкуренцията, която е първа инстанция по тези жалби, и ВАС се произнесоха, че техническата документация по двете процедури отговаря на законовите изисквания. Процедурата се поднови и отново последва жалба, като и във втория случай двете инстанции се произнесоха в полза на ВСС. В момента, в който се очакваше решението на петчленен състав на ВАС, се извърши промяната на част от екипа за управление на проекта от ВСС, включително и нов ръководител на проекта, който пък прекрати процедурите по двете обществени поръчки”, разказва Елка Атанасова.

По думите ѝ един от въпросите към нея като ръководител на проекта е свързан със забавянето му, но така и не става ясно как един рестарт на цялата процедура и връщането ѝ в изходна позиция ще навакса това забавяне. При опита ни да разберем това няколко пъти бяхме препращани от Министерството на правосъдието към ВСС и обратно, докато накрая не бяхме посъветвани да се обърнем по Закона за достъп до обществена информация със срок за отговор 30 календарни дни.

Сигурността на бъдещата платформа също се превърна в причина за множество дебати във ВСС. Бившият ръководител на проекта Елка Атанасова обаче е категорична, че още при изработването на заданието тези параметри са съобразени с всички съществуващи изисквания по отношение на сигурността на данните в системата. “Още повече че беше обнародвана и Наредба за извършване на процесуални действия и удостоверителни заявления в електронна форма, която създаде рамките за информационната сигурност и оперативната съвместимост за разработването на подобни системи. Затова аз смятам, че към момента на изготвянето на документациите за обществената поръчка имаше достатъчно гаранции за сигурността”, коментира Атанасова и добавя, че при разработването на подзаконовите нормативни актове от ВСС, свързани с електронното правосъдие, актът, регламентиращ изискванията към сигурността на информационните системи в съдебната власт, е съгласуван с председателя на Държавна агенция “Електронно управление” и с министъра на правосъдието, като и от двете ведомства не са имали никакви забележки в тази посока.

“За да се постигне сигурност на данните, които се предават между различните системи, както и тяхната цялост, интегритет и автентичност, те трябва да бъдат подписани със сървърен сертификат. Друго изискване по отношение на системата, когато тя се достъпва от вътрешни потребители, е те да притежават квалифициран електронен подпис. По този начин единият инструмент гарантира сигурността при външен достъп, а другият - при вътрешен. Всеки, който достъпва данни в системата, оставя следи и се знае по какъв начин, от кого е извършена корекцията, какво е основанието и т.н.”, дава пример Елка Атанасова.

Но с оглед на фактите към днешна дата се знае единствено, че Единната информационна система за съдилищата отново е на етап от реализацията си, който можем да опишем само като “Приказки без край”.

Има ли почва електронното правосъдие у нас

Иначе в България има примери за реализация на проекти, свързани с дигитализацията на съдебната власт. Един от тях е Единният портал за електронно правосъдие, разработен от ВСС и финансиран по ОП “Административен капацитет” 2007-2013 (www.portal.justice.bg). Към момента той дава възможност на страните по делата и техните процесуални представители – адвокати и юрисконсулти, да преглеждат електронните копия на съдебните дела и да копират различни документи, съдържащи се в тях. Порталът също така дава достъп до публикуваните съдебни решения, а през 2017 г. беше използван и за електронното дистанционно гласуване за членове на ВСС. Гражданите пък могат да се запознаят с процеса по случайното разпределение на делата и да получат свидетелството си за съдимост, за което обаче е нужен електронен подпис. Друга важна функционалност, която дава Единният портал за електронно правосъдие, е тази за електронното призоваване и връчване на съобщения – модул, разработен от ВВС по проект, финансиран по Норвежкия финансов механизъм.

“Крайно време е да се стимулират както гражданите, така и адвокатите да се възползват от тази услуга, а призовкарите да спрат да обикалят от врата на врата и да търсят хора за връчване на съобщения. По този начин се забавят самите съдебни процеси. От друга страна, когато едно лице е заявило електронно връчване на призовки и съобщения (тази възможност е налична единствено след изрично желание от страна на гражданите), то има задължение да си проверява електронната поща и по този начин ще се създаде възможност за много бързо призоваване за разлика от сега. Гражданите са мобилни, затова и ние трябва да станем такива”, категорична е Елка Атанасова.

Но докато гражданите стават все по-мобилни от ден на ден, това определено не може да се каже за съдебната система въпреки всички функционалности, описани по-горе. Показателен за това е фактът, че към момента достъп до Единния портал за електронно правосъдие имат едва 17 от общо 113 районни, 29 окръжни, 6 апелативни, 2 военни и 2 специализирани съдилища, като само те реално предоставят въпросните услуги. Причината за това е повече от прозаична – липса на пари за интеграция на останалите. Разбира се, смислен отговор на въпроса защо проектът не е разписан така, че тази интеграция да бъде предвидена и порталът да осигурява еднакви възможности за всички съдебни райони, няма и надали ще има, ако съдим по досегашния национален опит с проектното финансиране и обществените поръчки.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов