Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Актуални проекти
бр. 1, 2018

Електронното здравеопазване не е лукс, а необходимост

Данните в НЗОК са обърнати към нуждите на институцията, не на пациентите

от , 07 февруари 2018 0 2055 прочитания,

Електронното здравеопазване не е лукс, а необходимост


Виргиния Стаматова 

Голяма част от данните в здравеопазването се събират за целите на счетоводството. При това и сметките се оказват криви, защото колкото плащаме, толкова и изтича от системата. Причината, накратко казано, се свежда до неефективно управление. Липсват пълни информационни връзки между районните поделения на НЗОК и така за едно и също лечение на пациент пари могат да получат две болници. От друга страна, пациентите у нас дофинансират почти половината от лечението си - около 48 на сто. (Данните бяха изнесени по време на представяне на проект на NGO Links - "Между София и Осло, анализ на здравни данни"). От казаното дотук по пътя на логиката следва, че ако се запълнят пробойните в здравеопазването, би следвало да не доплащаме.
Решение на ситуацията е възможно още от края на тази и началото на следващата година, когато трябва да бъде завършен стартиралият през март 2017 проект за "Доизграждане на националната здравна информационна система". А дотогава в резултат от кашата в здравеопазването на барикадата едни срещу други застават жертвите - лекари и пациенти.

Събирането на данни в здравеопазването ни - в каменната ера

"В здравната система има много бази данни, но огромна част от тях не са свързани", коментира доц. д-р Антон Герунов, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет.
По думите му здравната каса разполага с огромен информационен масив, но той описва дейностите и тяхната стойност, по които обхванатите от общественото здравеопазване са получили помощ. Данните за пациентите, събирани на ниво болница, в най-общия си вид отговарят на изискваното от касата (която превежда пари на базата на отчетено лечение) - колко болни по какви здравни пътеки са приети.
В данните на нашата здравна система има и бели полета - например липсва информация от частните болници за пациентите, които не минават по здравната каса.

Министерството на здравеопазването също разполага с много информация, предимно под формата на регистри, уточнява Герунов. Някои от тях като регистрите на различни заболявания, например раковият и диабетният регистър, са насочени към конкретни проблеми и са много полезни, а други са по-скоро административни и съдържат списък на болничните заведения, службите по трудова медицина и др.

доц. д-р Антон Герунов

Плащаме двойно за едно и също или просто плащаме повече

"Големият проблем е, че данните в здравната ни система не са свързани, т.е. в момента сме във феодалния период на анализа на данните. Всеки феодал си има своите данни и те малко или много работят за него и му плащат десятък", обобщава Герунов.
Явлението по думите му не е изолирано в здравеопазването - виждаме го навсякъде в публичния сектор. "На английски подобен подход се нарича silo mentality, или "силозен манталитет" - всеки си работи в своя малък силоз. Интересното в здравната система е, че, въпреки че се касае за една система, там данните са раздробени на малки и още по-малки силози", добавя Антон Герунов.
Министерството на здравеопазването е един силоз, НЗОК - друг, всяка болница - също. А истината е, че тези данни ще са полезни, когато се съберат накуп и знаем какво се е случило с пациента: в коя болница е влязъл, колко пари са платени за него, как е бил лекуван, дали е влязъл в друга болница за същото заболяване и как е бил лекуван там.
В противорение със заложената цел - НЗОК събира данни главно за да осчетоводява - е липсата на механизми за контрол на качеството и целесъобразността на използвания публичен ресурс. Отсъства интеграция на данните, събирани от районните здравноосигурителни каси (РЗОК), и така за една и съща дейност касата може да плати два пъти.
"Сред много честите проблеми е липсата на интеграция при онколеченията, които са едни от най-скъпите. Има случаи, в които пациент започва лечението си в една болница, прави го до половината, по една или друга причина трябва да го прекрати и отива в друго лечебно заведение, което е към друга РЗОК. Там си довършва лечението, но и двете болници отчитат пълния цикъл. И тъй като няма връзка между отделните РЗОК, това може да се случи и да бъдат платени два пъти пари за едно и също лечение, без здравната каса да засече дублирането", пояснява Герунов. Друг класически случай - влиза пациент в болница с дадена диагноза, но това не е неговата диагноза. Просто е приет и е лекуван по по-скъпата клинична пътека.
Пациентът си тръгва и му се изписват лекарства, които са за евтината диагноза.
"Здравната каса обаче не може да засече и това нарушение, защото системите на НЗОК и аптеките не поддържат подобни аналитични справки. Има много не просто отворени вратички, а зеещи празнини в системата", счита Герунов. В този случай единствените, които могат да засекат разликата между действителното лечение на пациента и медицинската документация, са лекуващият лекар и шефът на отделението или болницата.
Всеки българин си има някаква история със здравната система. Почти на всеки човек у нас или на негов близък се е случвало да попадне в болница и да се разпише, че е стоял 3 дни, а да не е стоял нито един. И когато това е на нивото на индивидуалния пациент, е анекдот.
"На системно ниво обаче се злоупотребява с между 3 и 3.5 млрд. лв. Иначе казано, колкото пари се харчат над масата в здравеопазването, толкова се харчат и под нея. И това е устойчива статистика, която е вярна за последните 5-10 години, т.е. няма подобрение, а само стабилност", категоричен е експертът.

НЗОК плаща на доверие, рядко проверява резултата или отчетените дейности

Функцията на НЗОК е на разплащателен агент - тя плаща на базата на отчети. Болницата отчита, че нещо се е случило, и здравната каса плаща. Тя обаче не си е заложила механизъм за проверка дали действително отразеното в медицинските документи се е случило, т.е. системата не е направена добре, дори целите й да са само да обслужи плащането.
"Още по-големият проблем е, че тя не е обвързала плащането с резултатите или с качеството (което е важно от гледна точка на пациента). По една пътека да има пациент, който е излекуван чудесно в едно здравно заведение, и друг, който е излекуван ужасно в друга болница, но и двете ще получат еднаква сума от здравната каса", казва Герунов.
И тъй като няма индикативна метрика дали лечението е било успешно, нито пък се търси обратна връзка дали пациентите са удовлетворени, НЗОК плаща (с парите, които не са нейни, а на пациентите), независимо какво се случва.
А в САЩ например публичните разходи за здраве се правят на базата и на двете метрики за качество: от обективната оценка на резултата дали човекът е бил излекуван, за колко дни и дали след това е бил приет в друга болница със същото заболяване, или през следващите месеци е имал оплаквания в тази диагностично свързана група, както и от пациентската удовлетвореност, т.е. доволни ли сте от лечението, смятате ли, че сте излекувани, направи ли лекарят каквото можа за вас. И болниците, които имат по-високи резултати и следователно показват по-високо качество, получават повече пари.
Нашата здравна система страда от тези два проблема - залага на формалното документално финансово отчитане, което не е надеждно. А вторият, но по-голям проблем е, че отчитането по същество или за качеството не се случва. Системата не е направена така, че да стимулира лекарите да дават най-доброто от себе си. Разбира се, има много добри лекари, но те са такива въпреки системата. Тя не е направена така, че да ги възнагради.

Първият етап на Националната здравноинформационна система трябва да е факт през 2019

Тече проект за изграждане на Националната здравноинформационна система (НЗИС) на стойност около 12 милиона лева, по която бенефициент е Министерството на здравеопазването (МЗ).
Идеята е да се създаде цялостна електронна инфраструктура на тази система: от електронния болничен лист и рецепта, през свързаността на отделните регистри на МЗ, до регистри на различните информационни източници и обща свързаност между някои системи на здравната каса, т.е. да се направи една интегрирана система, която да обезпечи електронното здравеопазване, електронния здравен запис и медицинския картон.
"Тази система може да бъда изготвена така, че да обезпечи по-доброто функциониране на здравеопазването. А то е възможно, когато има конкретни метрики на всяко ниво. Трябва да има метрики, които показват как различните агенти в системата взаимодействат", коментира Герунов. По думите му на ниво система (НЗОК) може да се проследят плащанията и здравният статус на населението, на регионално равнище - РЗОК и болниците под тях, и при желание и подходяща структура дори на ниво болница - индивидуален лекар и екип.
Защото какво виждаме? Хората знаят къде ще получат добра здравна помощ и знаят къде ще получат лоша здравна помощ. Много от болниците в малките населени места стоят празни. В същото време хората пътуват два, три, пет часа, за да стигнат до болницата в голямото населено място, защото знаят, че там ще получат по-добрата грижа. И тук вече има претоварване - в "Пирогов" нещата винаги са сериозни. "Обаче не измерваме това - ако кажем, че едната болница е по-добра от другата, ще ни обвинят в пристрастие", категоричен е експертът. "Защото нямаме данни, с които да докажем твърдението си. Но за да се реформира здравеопазването, не можа да се разчита на мнение, пък било и на здравния министър, а на конкретни данни и резултати."
Електронната идентификация на пациента е много важна част от системата. Тя удостоверява, че съответният човек е бил на място в дадения момент, когато му е било изписано лечението, когато то се е случвало. Един от начините за реализацията й е личната карта с чип. Тя трябваше да е факт от началото на 2018-а, но правителството взе решение да я отложи с една година.
Пръстовият отпечатък не беше добра идея и тя закономерно беше отхвърлена от практиката. Паралелно с пръстовия отпечатък беше приет Законът за електронната идентификация, който въведе чип върху личните карти на всички български граждани. Той позволява да използваме електронна идентификация не само на лична карта (ако не искаме или не сме получили още), но и на други устройства, напр. таблети или смартфони. Пръстовият отпечатък е отклонение от въпроса за контрола на разходите в нашата здравната система и може да го реши частично. Освен това има смисъл само ако пациентът е в съзнание. В болниците често идват спешни пациенти, които не са в съзнание... как да бъдат те завлечени на регистратурата и да им се свалят пръстови отпечатъци? В този случай картата е много по-удобна за придвижване на административния процес и при наличие на НЗИС пациентът може да провери извършените му манипулации.

Потенциални ползи от въвеждането на НЗИС

По данни на НСИ в момента у нас има 345 лечебни заведения за болнична помощ. Това е много голямо количество за малка страна като България. Но ако се заговори за затваряне на болница, местните хора протестират. Те вероятно не я ползват, не й вярват, но искат да я има. "Една система, основана на данни, може да насочи паричните потоци към по-ефективното здравеопазване. И по този начин ще стимулираме тези, които са добри, да станат още по-добри. И това е много важно. То няма как да стане без данни, защото, ако нямаме метрика на всяка точка от системата, няма да знаем къде успяваме, къде се проваляме, къде трябва да се насочи одит или вътрешна проверка, къде има нужда от реформа и къде политиката не работи", допълва още Герунов. 
Когато разполагаме с работеща НЗИС с интегриран аналитичен слой, ще имаме отговори на всички въпроси, които ни позволяват реално да управляваме системата на здравеопазването. Тя е толкова сложна, че не може да функционира без анализ на изключително много данни. Отдавна са отминали времената, когато оборудваме лекаря със слушалки и го изпращаме да лекува хората в даден район. Съвременното здравеопазване е много скъпо. Ако построим нова болница и я оборудваме с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), скенери, нови лекарства и т.н., ще ни излезе много скъпо, затова е логично да се запитаме - къде да бъде тази болница? Дали да разхвърляме парите навсякъде, така че за всеки да има по много малко, или да ги концентрираме и ако постъпим така - кой ги получава? И как ще се развива тази система? Дали бъдещето не е 20 болници и 40 хеликоптера? "На този етап в България не знаем отговорите на тези въпроси и докато не започнем да събираме и анализираме данните, за да водим информиран обществен дебат, ще бъде много трудно да се вземат подобни решения", категоричен е Герунов.
Колкото е по-затруднен достъпът до данните, толкова повече качеството на здравеопазването се влошава и иновациите в медицината се забавят. Ако искаме да знаем кое лекарство и лечение е ефективно, в кой район има някакво заболяване и кои са факторите, които влияят върху него, кое увеличава риска да се случи нещо на дадения индивид, трябва да анализираме много голямо количество данни и да можем ефективно да отключим тяхната потенциална стойност.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов