Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

Новини Актуални проекти
бр. 1, 2018

Проектът за електронното гласуване напредва бавно

Законът предвижда да гласуваме електронно на изборите през 2019, но това вероятно няма да се случи заради отложеното въвеждане на електронната идентификация

от , 07 февруари 2018 0 2877 прочитания,

Проектът за електронното гласуване напредва бавно

Васил Гьошев 
Българският гласоподавател според записаното в избирателния закон разполага с няколко възможности да упражни правото си на глас - хартиена бюлетина, машинно гласуване и вот през интернет. От всички изброени варианти обаче на практика работи само добрата стара хартиена бюлетина. Машинното гласуване и виртуалният вот, които са свързани с възможностите на информационните технологии, все още се отлагат.
Машинното гласуване премина експерименталнaта фаза и беше проведено и в реална среда, само че подготовката за въвеждането му закъсня и на извънредните парламентарни избори през март 2017-а то не можа да се проведе поради липса на време за тестване на системата. Въпреки това то е предвидено в разпоредбите на Изборния кодекс и ЦИК е задължена да ги прилага. Сега вече сме на прага на електронното гласуване. 

Кога то ще стане реалност


Изборният кодекс предвижда да имаме възможност да гласуваме през интернет на изборите за Европейски парламент през 2019. За да се стигне дотам, първо трябва да се проведе експериментално дистанционно електронно гласуване, което по закон е заложено в рамките на 2018 по време на три последователни реални избора. „Тъй като не са предвидени редовни избори, то най-вероятно ще се проведе на три поредни частични избори, насрочени с указ на президента“, коментира Камелия Нейкова, говорител на ЦИК.

На какъв етап е развитието на проекта за електронно гласуване

Проектът се нарича „Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“. Бенефициент по проекта е ДАЕУ, а ЦИК е партньор. Внедряването се финансира по оперативна програма „Добро управление“. Цел на проекта е изграждането на пилотна система за дистанционно електронно гласуване, чрез която да се създадат условия за вот през интернет при провеждане на избори.
Общата стойност на проекта е 1 499 959.00 лв., от които 1 274 965.15 лв. европейско и 224 993.85 лв. национално съфинансиране.

Изпълнява се тестовата система за дистанционно гласуване

През миналата година в рамките на проекта са проучени добрите практики за дистанционно електронно гласуване, което е извършено от фирма „Ню Ай“ АД, определена с обществена поръчка, проведена от ДАЕУ.  Проведени са и шест симулации на гласуване през интернет.  Три от тях са базирани на анализа на чуждия опит. Като модел е избрана естонската система, която според изпълнителя отговаря най-много на изискванията за изграждането на системата за електронно гласуване в България. 

Останалите три опита са организирани от ЦИК и „Информационно обслужване“ АД по друга система, изработена максимално близо до изискванията на Изборния кодекс.
В момента е изготвен проект на документацията за обществената поръчка за втората фаза на проекта, предвиждаща изграждане и внедряване на пилотната платформа за електронно гласуване и провеждане на експериментално такова. Документацията е разработена от външен изпълнител с възложител ДАЕУ и е предоставена на ЦИК в началото на годината. Предстои комисията да се произнесе, като за целта, тъй като не разполага с ИТ експерти, ще възложи утвърждаването на техническите изисквания на външни академични авторитети.
Остава обаче отворен въпросът кой носи отговорност за заданието за изпълнение на системата, при положение че и двете държавни институции - ДАЕУ и ЦИК, използват външни подизпълнители. Проектът трябва да е готов в края на тази година според предвиденото в ИК. Но срокът изглежда твърде оптимистичен. Ако експериментът е успешен  и гарантира тайната на гласуването, системата е сигурна, има възможност за граждански контрол и няма грешки в резултатите, на изборите за ЕП през 2019 би трябвало да имаме възможност да гласуваме по електронен път. „Казвам би трябвало, тъй като това са  изискванията на закона до момента. Дали до 2019 г. ще останат като изисквания в закона не мога да кажа“, подчертава Нейкова.

Още неуредици около електронното гласуване

Според ИК, за да се зачете вотът през интернет, избирателите трябва да се регистрират предварително на страницата на ЦИК. Следва електронна идентификация, предвидена по реда на Закона за електронната идентификация (ЗЕИ). Но в края на 2017 в ЗЕИ и Закона за българските лични документи е направена промяна, като електронната идентичност ще се прилага от 1 януари 2019 г. Реално погледнато, тъй като системата за електронно гласуване трябва да е интегрирана с националната система за електронна идентификация, с изместването на датата и липсата на съответстваща корекция в Изборния кодекс не може да се каже  как технически ще се изпълни електронното гласуване във фазата експеримент, защото в Закона за българските лични документи е предвидено личната карта да е носител на удостоверението за електронна идентичност и на квалифициран електронен подпис. А това ще стане не по-рано от 1.01.2019 г. Орган за електронната идентификация е министърът на вътрешните работи, който издава удостоверение за електронна идентичност. С електронното гласуване е свързан и друг проект по програма „Добро управление“, а именно за изграждане на централизирана автоматизирана система за гражданска регистрация и адресен регистър. По него компетентният орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тези проекти трябва да се разглеждат в съвкупност и дейностите по тях да се съгласуват между институциите, защото са взаимно свързани. Ако се разглеждат и се развиват поотделно, няма да се получи единна работеща система.
Сега предстои да бъде обявена открита процедура, с която да се избере изпълнител на основната част от фаза 2 – разработване на пилотната система за електронно гласуване и провеждане на експерименталното електронно гласуване.
Съществен елемент от процедурата ще бъдат зададените срокове, защото в Изборния кодекс и по проекта са предвидени едни срокове, но в други нормативни актове има разпоредби, които няма да позволят спазването им. Това е разминаване, което трябва да бъде коригирано, за да има резултат.
„Личното ми мнение е, че много трудно експерименталното дистанционно електронно гласуване може да се реализира при настоящата нормативна уредба в рамките на тази година. Не говоря само за Изборния кодекс, но и за всички останали - значение имат Законът за електронното управление, Законът за електронната идентификация, има и подзаконови нормативни актове. И всичко това трябва да може в еднаква степен да отговори на заданието, за да се гарантира качествено изпълнение. И мисля, че и законодателят трябва да вземе отношение относно кореспондирането на текстовете в различните закони “, отбелязва Нейкова.

КОМЕНТАРИ ОТ  

Полезни страници
    За нас | Аудитория | Реклама | Контакти | Общи условия | Декларация за поверителност | Политика за бисквитки |
    Действителни собственици на настоящото издание са Иво Георгиев Прокопиев и Теодор Иванов Захов