“ози сайт използва бисквитки (cookies). јко желаете можете да научите повече тук. –азбрах

Ќовини јнализи и тенденции
бр. 1, 2018

»зследване на ≈ : 52 процента от европейците ползват редовно административни е-услуги

” нас едва 14 на сто от хората са ползвали е-услуги под н€каква форма, сочат данни на "√алъп интернешънъл"

от , 07 февруари 2018 0 2041 прочитани€,

52 процента от европейците ползват редовно административни е-услуги


¬иргини€ —таматова 

ћалта, ƒани€, Ўвеци€, ≈стони€ и Ќорвеги€ са топ 5 страните, които върв€т към осъществ€ване на европейската амбици€ за единен цифров пазар (Digital Single Market). —поред изследване на IDC, Capgemini и Sogeti, проведено по поръчка на ≈вропейската комиси€ (≈ ), в тези страни над 75 процента от елементите на електронното правителство са готови и работ€т. ƒокладът е публикуван през 2017, отнас€ се за предходната година и обхваща т.нар. група ≈— 28+, или страните - членки на блока, плюс »сланди€, Ќорвеги€, „ерна гора, —ърби€, Ўвейцари€ и “урци€.

¬ъв втората група със завършеност на електронното правителство между 75 и 50 процента са ‘ранци€, ¬еликобритани€, »тали€, ‘инланди€,  ипър и ѕолша. Ќашата страна заедно с –умъни€, —ърби€, √ърци€, “урци€ и ”нгари€ е включена в последната група, където електронното правителство е в степен на готовност под 50 процента.

 ласаци€та е направена след оценка на публичните електронни услуги, обхващаща приоритетните области на електронно управление. ¬с€ка от т€х се измерва с един или повече показатели: ориентаци€ към потребителите, прозрачност, трансгранична мобилност и лесно ползване.

ќриентирани към потребителите ли са електронните услуги на правителството? “ова е първи€т критерий в изследването. “ой оцен€ва наличието, лекотата и скоростта за ползване на обществените е-услуги. ”слугите, ориентирани към потребителите, достигат до 80% от общо предлаганите за страните от групата ≈— 28+. ¬одещи по този показател са ћалта, ƒани€, ѕортугали€, Ўвеци€ и јвстри€. 

ќколо 89% от жителите на —тари€ континент са използвали електронни обществени услуги, а около 52 на сто редовно ги ползват. “ова обаче е общата картина, като за вс€ка отделна страна този показател е различен.

 ” нас около 14 процента, или около 750 хил. души, под една или друга форма са получили електронни административни услуги, а активните потребители на тези услуги са едва 4 на сто от хората. “ринадесет на сто от използващите електронни услуги пък за€в€ват, че са открили грешки. ƒанните са от проучване на "√алъп интернешънъл", проведено по поръчка на ƒј≈”, и б€ха оповестени в кра€ на 2017. –езултатите сочат още, че 80 процента от българите не ползват обществени е-услуги, а 60 на сто въобще не планират да направ€т това.

ѕроучването показва, че обществените услуги, които могат да се ползват онлайн, са 82%, като услугите и информаци€та за бизнеса са по-достъпни (87%) от тези, свързани с житейски събити€ (86%), загубата и намирането на работа (83%) и промени в семейството (71%). ƒанните сочат още, че нараства бро€т на публичните услуги, които могат да се ползват през мобилно устройство - средно 1 от 2 публични уебсайта е при€телски настроен към мобилни устройства (54%). ѕротивно на останалите показатели, публичните уеб сайтове, насочени към бизнеса, са с по-нисък резултат (51%), а мобилните услуги към домакинствата достигат до 60%.

¬тори€т принцип за оценка е свързан с прозрачността на е-правителството : разглежда се откритостта на държавните органи, операциите, процедурите за предостав€не на услуги и нивото на защита на личните данни на потребителите.

—тандартът за прозрачно правителство възлиза на 59% за ≈— 28+. Ќай-високи резултати постигат ћалта, ≈стони€, Ћитва, јвстри€ и »спани€.

ѕрозрачността на обществените организации, които предостав€т услуги на домакинствата, е 73%, като това е втори€т най-висок показател за оценка на открити практики. Ќай-висока откритост има в дейността на публичните организации, ангажирани със загуба и намиране на работа - 82%.

Ћипсата на прозрачни процеси около предостав€не на онлайн административни услуги се определ€ на 50% и е сериозна пречка за по-нататъшното им ползване, сочат още изводите от европейското проучване. ”слугите, насочени към домакинствата, не са достатъчно добре раз€снени - средно само 1 от 3 услуги предостав€ достатъчно информаци€ на потребителите, сочи проучването. »зследването отбел€зва, че индикаторът за начина, по който се използват личните данни, може да бъде коригиран, но към 2016-а той е 53%. ѕричината е, че много малко държави предостав€т информаци€ за това кой е направил консултаци€ с личните данни на хората и с каква цел. ” нас подобна информаци€ още не е налична, но има планове да се предостав€ (повече на стр..... (»ван-регистри). 

“рансгранична мобилност е трети€т критерий в изследването, като с него се измерват наличието и използваемостта на услугите за чуждестранни граждани и фирми. ¬ това направление е отбел€зан солиден напредък, който доближава реализаци€та на единни€ цифров пазар.

ќбобщени€т показател за трансгранична мобилност възлиза на 63% за ≈— 28+, като държавите с най-добро развитие в това направление са ћалта, Ўвеци€, Ќорвеги€, Ћатви€ и јвстри€. ”слугите за започване на бизнес и обучение към чужди граждани достигат онлайн наличност съответно от 73% и 74%. “ова предполага, че информаци€та е лесно достъпна онлайн (86%) и приблизително 3 от 5 услуги са достъпни през интернет за чуждестранните потребители. »зползваемостта на онлайн помощ, поддръжка и подаване на оплаквани€ зад граница е около 78%, като електронната идентичност може да се ползва в 51% от случаите, което ще рече, че една на всеки две услуги не е възможно да се използва с eID. Eлектронното подписване на документи е приложимо в 61% от случаите. “ези показатели тр€бва да се подобр€т с оглед условието, че от 29 септември 2018 в сила влиза регламентът eIDAS за електронна идентификаци€ и удостоверителни услуги при транзакции в границите на ≈—.

ƒокладът препоръчва на страните с по-ниски показатели да ползват опита на по-развитите си съседи, за да отбележат напредък. »зследването е представено през 2017 пред —ъвета на ≈—, който на свой ред излиза с деклараци€ правителствата от общността да положат усили€ за постигането на отворен, ефикасен, включващ и при€телски настроен към потребителите подход, без значение на държавните граници. «аконодателни€т орган подчертава още, че държавите тр€бва да предостав€т съвместими, персонализирани, лесни за ползване, открай докрай цифрови обществени услуги за всички хора и предпри€ти€ - на всички нива на публичната администраци€. 

 ќћ≈Ќ“ј–» ќ“  

ѕолезни страници
    «а нас | јудитори€ | –еклама |  онтакти | ќбщи услови€ |
    ƒействителни собственици на насто€щото издание са »во √еоргиев ѕрокопиев и “еодор »ванов «ахов